Рисковете при P2P кредитирането не се различават принципно от тези при практиката на банките от предишната криза да продават деривативи на база ипотечни кредити (CDO). Банката дава кредит и създава дериватив, който продава на инвеститори. В момента, в който банката продаде този дериватив рискът за нея изчезва - остава риск при получателя на кредит и инвеститора, който е купил този дериватив. Сегашните P2P платформи оперират по аналогичен начин - взимат си сигурния процент и рискът е в инвеститорите. Това, че не ползват същото наименование за деривативите няма никакво значение. Дали ще се казват CDO, CLO или просто ще му казват цесия, това са незначителни подробности. Същественото е кой има skin in the game и кой няма. Когато дойде кризата и хората имат затруднения да си плащат кредитите - негативите ще ги понесат кредитополучателите и инвеститорите, а посредниците (P2P платформите) ще излязат без сериозни загуби (освен репутацията си - давали са много лоши заеми, т.е. не са под...