Нациите са колективни халюцинации

За да научите повече за колективните халюцинации ви препоръчвам да се запознаете с творчеството на Иван Попов.

(Разбира се става въпрос за несензорни колективни халюцинации.)

Статии по темата:

• Към революция на халюцинираните класи
• Хакери на човешките души - литературоедски вариант, отвлечено-теоретичен вариант
• Кратка история на българския рекет
• Историята - на тезгяха!

Произведения от цикъла „Езиково инженерство“ (препоръчително е да се четат в този ред):

1. Нашите Марковски процеси (застрахователен трилър за младши научни сътрудници)
2. Хакери на човешките души (хуманитарен киберпънк)

Добро четиво по темата от началото на миналия век: Джек Лондон, Силата на силните.

Държавите не съществуват "наистина". Държавите са колективно въображаемо (несензорна колективна халюцинация) – нещо, съществуващо във въображението на хората, при което големи групи хора постигат някакъв консенсус за нещата, които си въобразяват/халюцинират).

Историите, които ви разказват по телевизора много често включват държави - целта е да се внуши на хората, че държавите са нещо истинско, а не измислено. Никой директно не ви казва, че държавите са "реални" неща, но и не го отричат. Разказвайки истории, включващи държави, нации и т.н. ви внушават тяхната "реалност", обалъчват ви с мемите на организираната реалност.

* * *

В часовете по история ми беше много скучно, само някакви дати - кога кой владетел каква война организирал, срещу кого и т.н. През цялата човешка история едно и също - организират се на групички и се трепят. И защо се налагаше да помним подробностите - как се казвал оня цар, а другия, а кога точно се е водила онази война и т.н.

По-късно разбрах някои важни неща за историята на човечеството, но предимно от извънучилищни източници (едно от важните неща е вредата от крайния етатизъм).

* * *

Данъците са цената, която плащаме (принудително) за да живеем в общество.

Как легално да плащаме по-малко данъци, осигуровки и „данък бюрокрация“