Снимане на публични и обществени места - правни аспекти

Опровержение: написаното надолу вероятно не е вярно. Изключението по чл. 13 ал. 2 на Закона за "авторските" права се отнася само за чл. 13, а не за чл. 32 от Конституцията. Мотивите на съда (в дадения пример) нямат нищо общо с чл. 13 от Закона за "авторските" права.

Има неяснота в кои случаи може и в кои не може да се снима на публични и обществени места. Дали законите са написани така от глупост или целенасочено – това е спорно. Може би е конспирация. А може да е просто обикновена човешка глупост.

Ако питате някой специалист по право, вероятно ще ви обясни, че всичко е ясно, имало съдебна практика. Но няма да ви каже каква е точно тя с прости думи, ще ви прати да търсите съответните съдебни дела и да четете мотивите...

Не е ясно в кои случаи правото на гражданите да получават и разпространяват информация е с приоритет над правото им на лична неприкосновеност. И кога е обратното. Тоест, ясно е, но само на съдиите. На обикновените хора не им е ясно.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Тоест, имаме колизия между правото по чл. 41 и правото по чл. 32. Обаче от друга страна в чл. 41 се казва "не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани". Тоест, не можем да събираме информация, ако нарушаваме нечие право (като снимаме и в кадър попадат лица, които не са дали съгласието си).

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.

Тоест, предметът на закона (за "авторските права") няма нищо общо с неприкосновеността на личния живот на гражданите. И следователно чл. 13 от Закона за "авторските" права не може да се разглежда като едно от изключенията, предвидени от чл. 32 ал. 2 на Конституцията.


* * *

Чл. 32.

(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Ето един от тези предвидени от закона случаи, когато снимането е възможно без да се изисква съгласие:

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.

(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:

1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;

2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;

3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.

(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.

Причината да е законно снимането на обществени места е обичайното право. Например без това изключение медиите нямаше да си вършат работата. Можете ли да си представите вестник или телевизия без фотографии и филми на обществени места? Можете ли да си представите ситуация, при която някой иска да се снима на обществено или публично място, но не може, защото му се налага да моли за разрешение всеки, който е възможно да попадне в кадъра в този момент?

По смисъла на Закон за здравето обществено място са също и търговските обекти. Дали тази дефиниция е приложима за тълкуване на закона на авторските права? Може би. Но ако на входа на търговския обект е залепен знак „снимането забранено“? Може ли тази забрана на собственика да е валидна?

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г.) "Обществени места" по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и:

а) обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у";

б) аптеки, дрогерии и оптики;

в) търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност;

г) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма;

д) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване;

е) сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите;

ж) асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.;

з) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни;

и) (нова - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) площадките за игра.

Има и решение на съда, което потвърждава моето тълкуване на законите (редакция: всъщност не го потвърждава, съдът не споменава Закона за "авторските" права и не казва защо е релевантно това, че мястото е било обществено):

Журналистка защити правото си да снима

Административен съд Монтана отмени като незаконосъобразно полицейското разпореждане, с което бе забранено на журналистката от вестник „Ломпрес" Камелия Обретенова да присъства и снима в секционните избирателни комисии и в районите около тях във втория тур на местните избори, на 30 октомври, миналата година. Тогава служителят на реда, наложил административния акт, се позова на член 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, който касае неприкосновеността на личния живот.

Полицейската забрана е наложена, след като журналистката фотографирала около ромска изборна секция мъже, които разнасяли списъци и се опитвали да контролират гласуването в полза на един от кандидатите за кмет.

„Полицейското разпореждане не само не е във връзка с конституционно гарантираните права и свободи на гражданите, но и засяга неоправдано обществения интерес, пише в изложението по дело №665 от 2011 година председателят на съда Момчил Таралански.

В конкретния случай Камелия Обретенова не само не е нарушила нечии конституционни права, а чрез полицейската забрана са били нарушени правата ѝ да получава и разпространява информация като гражданин и да упражнява свободно своята професия на журналист. Те са защитени не само в Конституцията на Република България, но и в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската харта за защита правата на човека и основните свободи.

При изпълнението на служебните си задължения Обретенова се е намирала на обществено място, където се осъществява публична дейност по избор на общински съветници и кметове и срещу нея не следва да се прилагат разпоредбите на чл.32 от Конституцията на Република България по начина, по който ги е разтълкувал и приложил полицейския орган, счита съдията.

Решението за отмяна на полицейското разпореждане като незаконосъобразно може да бъде обжалвано пред Върховният административен съд в 14 дневен срок.

Връзки

• Решение по Административно дело 665/2011г.
• Конституция на Република България
• Закон за авторското право и сродните му права
• Отговор: Конституционни права и снимане на обществени места
• Терористи ли са фотографите?
• Снимки на публични места - какъв е законът? (дискусия във форум)
• Правни аспекти във фотографията
• ЗАСНЕХ ПОЛИЦАЙ и СТАНАХ АБСОЛЮТЕН ПРЕСТЪПНИК
• Журналистка защити правото си да снима
• Снимайте полицаите! (Особено когато вършат престъпления)
  

Какво е положението във Франция:

Случка в банка от 2019 година:

Заявих, че ще повикам полиция, за да документира, че някакви хора се опитват да ме изнудват насила да подпиша нещо, което е доброволно, иначе насила ще ми отнемат пари и услуги, за които аз си плащам. Извадих телефона и заснех управителката на клона в поне 6 различни лъжи, обиди и изнудвания.

Разбира се, тя извика охраната, на която заявих, че имам право да снимам колкото и когото си искам на публично място и при изпълнение на служебните му задължения, дори мястото да е частна собственост и снимането да е забранено, като освен, че съм журналист, съм и в презумпцията за надделяващ обществен интерес. Така че за снимането могат да ме съдят - ако искат и постфактум. Ники Русиновски

Скандал - управител на клон на Уникредит Булбанк обвинен в откровени заплахи, обиди и опит за изнудване от журналист, клиент на банката