Снимайте полицаите! (Особено когато вършат престъпления)

Разбира се нито намеквам, нито твърдя, че полицаите са престъпници.

Но има някои от тях, които вършат престъпления (и други нарушения на закона). Никой не е идеален.

Доказано е, че когато ги гледат или снимат хората е по-малко вероятно да извършват престъпление или нещо нередно. И е възможно да действат агресивно срещу субекта или обекта, който ги снима.

Заснех полицай и станах престъпник. Макар и да съм репортер от няколко години за първи път тази вечер станах свидетел на полицейска акция, която от любопитство реших да заснема. Нали министър Цветан Цветанов вечно говори за това, че няма скрито покрито. Включих си мобилния телефон и със скромната му камера – едва 3 mp, започнах да снимам ареста на двама младежи на спирката пред общината.

На никого не пречех, стоях си тихичко на спирката и разговарях с останалите хора дали някой от тях знае и е видял какво се е случило. Вместо да си се занимават с арестантите си обаче двама от служителите на реда решиха, че аз съм много по-интересна. Доближиха се до мен и ми наредиха да спра да снимам.

Цялата статия: ЗАСНЕХ ПОЛИЦАЙ и СТАНАХ АБСОЛЮТЕН ПРЕСТЪПНИК

В този запис обясних защо снимането на обществени места и публични места е разрешено.

Не ми е известно да съществува специално изключение на изключението (да е забранено да се снима на обществено или публично място, ако в кадъра попада полицай).

Ако снимате полицай е възможно той да се почувства заплашен от това, че престъпленията, които е извършил ще бъдат документирани (например незаконен арест, подхвърляне на улики, превишаване на правата, биел е задържания без да е имало оказана съпротива и т.н.). Разбира се не твърдя, че точно това се е случило в този случай. Но е доказано, че е имало такива случаи.

Възможно е полицаят да се страхува и от това, че по снимката лицата, които е арестувал, могат да го намерят и да си отмъстят. Затова в някои случаи полицаите си слагат маски. По този начин дори и да ги снимат няма да се знае кой от снимката точно кой е (или ще бъде трудно да се определи със сигурност).

Когато полицай издаде полицейско разпореждане гражданинът е длъжен да го изпълни. Освен в случаите когато изпълнението на разпореждането ще доведе до извършване на престъпление. Например, ако полицай ви каже "Вземи този калашник и стреляй по онази група граждани, които протестират мирно срещу полицейското насилие" вие сте длъжни да
не изпълните това полицейско разпореждане (не съм убеден обаче че ще бъде редно да вземете калашника и да запукате полицая, издал незаконното разпореждане, защото това вероятно ще бъде счетено като превишаване на пределите на неизбежната самоотбрана и ще ви осъдят).

Например имаше случай когато полицаи наредиха на граждани, които сваляха някакви рекламни материали от жилищен блок, да слязат незабавно от въжетата. Гражданите не се подчиниха и бяха арестувани, бити от полицаите, даже бяха осъдени и лежаха в затвора. Причината да не изпълнят полицейското разпореждане беше, че бяха свалили наполовина рекламните материали и имаше опасност да паднат върху някой човек и да го наранят. Цитирам по памет, не мога да намеря източника.

Обаче за по-малки нарушения на закона не ми е ясно как точно трябва да се процедира. Например ако ви нарушат правото на частна собственост като ви принудят да изтриете снимки, които се явяват обект на авторско право (и са частна собственост, която е неприкосновена). Но, дори и да не се разглеждат снимките като частна собственост, според Конституцията всеки има право да търси, получава и разпространява информация (снимането е получаване на информация). Освен това печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура (например едно от тези "други средства за масова информация" се явяват сайтовете в Интернет, включително и сайтовете от типа публично достъпен блог).

Снимането на арест не може да се твърди, че е насочено "срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала". Даже е точно обратното - снимането на това как полицаите извършват арест способства за подобряване на националната сигурност, обществения ред (снимките могат да разкрият извършените от полицаите престъпления по време на арест и полицаите ще се страхуват да вършат незаконни неща), народното здраве (полицаите ще се въздържат от това да бият задържаните в нарушение на закона) и морала (полицаите ще се страхуват да вършат неморални неща докато действията им се документират).

Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Чл. 17.
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

• Конституция на Република България

Моето тълкуване на закона (полицейското разпореждане да не се снима на обществени или публични места е незаконосъобразно) се потвърждава и от Административен съд Монтана:

Журналистка защити правото си да снима
Автор: Петя Димитрова, Източник: DarikNews.bg

Административен съд Монтана отмени като незаконосъобразно полицейското разпореждане, с което бе забранено на журналистката от вестник „Ломпрес" Камелия Обретенова да присъства и снима в секционните избирателни комисии и в районите около тях във втория тур на местните избори, на 30 октомври, миналата година. Тогава служителят на реда, наложил административния акт, се позова на член 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, който касае неприкосновеността на личния живот.

Полицейската забрана е наложена, след като журналистката фотографирала около ромска изборна секция мъже, които разнасяли списъци и се опитвали да контролират гласуването в полза на един от кандидатите за кмет.

„Полицейското разпореждане не само не е във връзка с конституционно гарантираните права и свободи на гражданите, но и засяга неоправдано обществения интерес, пише в изложението по дело №665 от 2011 година председателят на съда Момчил Таралански.

В конкретния случай Камелия Обретенова не само не е нарушила нечии конституционни права, а чрез полицейската забрана са били нарушени правата ѝ да получава и разпространява информация като гражданин и да упражнява свободно своята професия на журналист. Те са защитени не само в Конституцията на Република България, но и в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската харта за защита правата на човека и основните свободи.

При изпълнението на служебните си задължения Обретенова се е намирала на обществено място, където се осъществява публична дейност по избор на общински съветници и кметове и срещу нея не следва да се прилагат разпоредбите на чл.32 от Конституцията на Република България по начина, по който ги е разтълкувал и приложил полицейския орган, счита съдията.

Решението за отмяна на полицейското разпореждане като незаконосъобразно може да бъде обжалвано пред Върховният административен съд в 14 дневен срок.