Търся си приятелка

Бих искал да си намеря жена за сериозна връзка, с която да имаме сходно мислене по някои важни въпроси, свързани с рационалното мислене и поведение. Това включва и проблемът с конформизма и натискът на околните (peer pressure) за възпроизвеждане на тези меми, приети за нормални („така е прието“, „какво ще си помислят другите“). В момента съм на 34 години (навърших ги на 17 октомври 2016).

(В това телевизионно предаване на Bulgaria ON AIR редактираха погрешка думата "меми" на "теми". Какво е мем съм писал в тази статия. Въпреки, че по-горе думата мем е връзка, която сочи към пояснение на значението ѝ, забелязах, че хората не обръщат внимание на това и затова реших да го поясня.)

Бърз тест - ако една жена отговаря на тези критерии е доста вероятно да е подходяща:

• да не пуши цигари,
• да не пие алкохол,
• да не вярва във въображаеми небесни приятели,
• да не вярва във врачки, гледачки, екстрасенси, астрологията, хомеопатията,
• да няма татуировки и пиърсинг,
• да не отказва да яде храни от животински произход (да не е вегетарианка или веганка).

Търся си приятелка, която няма татуировки и не си е продупчила зърната на гърдите (за да си закачи някакви бижута там), не просто защото това е грозно и противно, а защото това е индикация за сериозен проблем с взимането на решения (това е граничен случай, при който ползата е практически никаква – тогава даже не трябва да смяташ риска какъв е и да го съпоставяш с ползата, просто казваш „защо да правя тази глупост, ако нямам полза?“). Ползването на човешката кожа като платно за рисуване, докато човекът е жив, е не просто неразумно, това е гротескно...

Мисля, че алкохолът, цигарите, веганството, вярата във врачки, хомеопатия, въображаеми небесни приятели, хороскопи и други подобни глупости също са добър индикатор за липсата на сходство в мненията ни за важните неща.

Важно е да имаме сходство в мненията за нещата, които не е разумно да се правят, точно толкова (ако не и повече) от това да имаме сходство в мненията за нещата, които е разумно да се правят. Съществуват малък брой екстремни глупости, които е важно да не се правят и са отговорни за значителна част от човешкото страдание (умиране бавно и мъчително от рак на белите дробове – не, благодаря).

Важно е да имаме сходно мнение относно показното потребление. Добавих някои мои разсъждения по въпроса за показното потребление в статията ми за данъците. Извършването на показно потребление може значително да понижи качеството на живота и да увеличи риска от бедност и мизерия (и всички произтичащи от това неприятности).

Разбира се, чел съм достатъчно по въпроса за да ми е ясно, че когнитивните илюзии/деформации, които пречат на хората да взимат най-добрите решения, няма как да се деинсталират (за хората е обичайно да взимат грешни решения, като това се отнася дори и за най-образованите и най-интелигентните), но изучаването им дава възможност на хората да се сещат понякога, че са на път да направят някоя глупост и в някои случаи да успеят да вземат по-правилни решения.

(Нерационалното и неразумно поведение може да се разглежда като резултат от действието на когнитивните деформации.)

Канеман дава пример в книгата си „Мисленето“ с тази визуална илюзия:

Познаването ѝ не я прави да изчезне. Хората пак виждат едната линия като по-дълга от другата. Но ако я познават ще се сетят, че това, което виждат, не е това, което е; ще вземат линийка и ще премерят линиите.

Аналогично, когнитивните илюзии също продължават да действат след като човек е обучен да ги разпознава, но има шанс да се сети да вземе една метафорична линийка и да измери метафоричните линии преди да вземе важно решение.

Не търся жена, която не взима грешни решения. Това не е възможно. Аз също взимам грешни решения. Всеки ден. Но се старая да не греша за важните неща – избягвам да ям твърде много въглехидрати, не пуша цигари, не пия алкохолни напитки, избягвам да правя неща, които могат да се разглеждат като показно потребление, не си пробивам (и инжектирам багрила в) кожата без да имам полза от това (пиърсинг и татуировки), не вярвам във въображаеми небесни приятели и техните представи за „правилен“ живот, не вярвам в псевдонаучни глупости като астрологията, хомеопатията и други.

Някога си мислех, че лесно ще си намеря приятелка, с която имаме общи интереси. Това предположение обаче е твърде наивно. Сега не смятам, че е нужно да имаме общи интереси, достатъчно е да имаме консенсус за някои от важните неща.

Кой съм аз?

Кои са нещата, които са характерни за личността на един човек? С кои неща човек се самоопределя?

Да ви звучат познато следните изказвания?

„Аз съм програмист.“

„Аз съм електротехник.“

„Аз съм инвеститор.“

„Аз съм застрахователен агент.“

„Аз съм кредитен специалист в банка _______.“

„Аз съм директор на фирма ________.“

„Аз съм скептичен емпирик.“

„Аз съм стоик.“

„Аз съм българин.“

„Аз съм любител на класическата музика.“

„Аз съм привърженик на „Левски“.“

„Аз съм либертарианец.“

„Аз съм колекционер на __________.“

Професия? Длъжност? Организацията, за която работи? Философията, която следва? Политическите възгледи? Хобитата, които практикува? Как си изкарва прехраната? Държавата, на която е гражданин? Кой футболен отбор поддържа? Каква музика слуша? Формалното образование (каква диплома има)?

Когато говори за себе си кое трябва да спомене? Трябва ли да изброява книгите, които е чел? Или нещата, които го вълнуват (от които се интересува)?

Често задавани въпроси, задавани при запознаване:

„С какво се занимаваш?“

„От какво се интересуваш?“

„С какво си вадиш хляба?“

„Какви книги четеш?“

„Какви филми гледаш?“

„Каква музика слушаш?“

Колкото повече човек се замисля за подобни неща – толкова повече му се струва абсурдна цялата концепция за личност и описването ѝ по подобен начин...

Поради липса на по-добър метод да опиша личността си (и изобщо да каже нещо „за мен“) ще ползвам някои от въпросните клишета.

Какви книги чета

От художествената литература предпочитам научната фантастика. Ето някои произведения, които съм прочел и са ми харесали:

Григор Гачев

• Извън картината
• Царството на сънищата
• Ортодокс
• Подходящата грижа
• Ясновидци
• Случаят Бенковски
• Бунището
• Гайдите на бай Добрин
• Дяволското гърло
• Подвиг
• Чумата и въглищарят
• Музиката

Иван Попов

• Лутащи се мравки
• Нашите Марковски процеси
• Хакери на човешките души

Николай Теллалов

• 10⁻⁹
• Слънцепиецът

Сергей Лукяненко, „Мирисът на свободата“.

Мартин Петков, „Те не вярват в приказки“.

Станислав Лем, „Звездни дневници“.

Майкъл Крайтън, „Състояние на страх“.

Йозеф Несвадба, „Тръст за унищожаване на историята“.

Джек Лондон, „Силата на силните“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Пикник край пътя“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Обитаемият остров“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Бръмбар в мравуняка“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Вълните усмиряват вятъра“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Хищните вещи на века“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Милиард години до свършека на света“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Понеделник започва в събота“.

Артър Кларк, ...

Айзък Азимов, ...

Рей Бредбъри, „И гръмна гръм“.

Рей Бредбъри, „451° по Фаренхайт“.

Джордж Оруел, „1984“.

Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (и други).

* * *

Освен художествената литература:

Даниъл Канеман, „Мисленето“.

Даниъл Левитин, „Организираният ум“.

Джон Нофсингър, „Психология на инвестирането“ (в процес на четене).

Даниъл Пинк, „Мотивацията“.

Малкълм Гладуел, „Повратната точка“.

Ричард Броуди, „Психическите вируси“.

Ленард Млодинов, „Походката на пияницата“.

Ленард Млодинов, „Подсъзнателното“.

Адам Кеш, „Психология for dummies“.

Кели Макгонигъл, „Самоконтрол“.

Чарлз Дюиг, „Силата на навиците“.

Оливър Бъркман, „Противоотрова“.

Насим Талеб, „Надхитрени от случайността“.

Насим Талеб, „Черният лебед“.

Насим Талеб, „Антикрехкост“.

Тим Харфорд, „Икономист под прикритие“

Тим Харфорд, „Нещата от живота и тяхната логика“

Бен Голдейкър, „Псевдонауката“

Бен Голдейкър, „Капаните на фармацевтиката“ (в процес на четене).

Мъри Гел Ман, „Кваркът и ягуарът“.

Роджър Пенроуз, „Новият разум на царя“.

Боян Янков, „Тайните на естествения интелект“.

Йордан Янков, „Глобалната лъжа“.

Стивън Хокинг, „Кратка история на времето“.

Стивън Хокинг, „Великият дизайн“.

Бил Брайсън, „Кратка история на почти всичко“.

Мичио Каку, „Физика на бъдещето“.

Брайън Грийн, „Елегантната вселена“.

Брайън Грийн, „Тъканта на космоса“ (в процес на четене).

Ричард Докинс, „Себичният ген“ (в процес на четене).

Мат Ридли, „Червената царица“ (в процес на четене).

От какво се интересувам

Списъкът с книгите донякъде отговори на въпроса, но вероятно повечето, които четат това няма да проверят какви са книгите (ако изобщо са прочели заглавията). Някои от тях е трудно да се сложат в някаква ясна категория. Например книгите на Талеб ги слагат в категорията „Бизнес“ (с маркетингова цел), но много повече им приляга философия на науката и психология.

Електроника

Книги в областта на електрониката нарочно не съм изброил, чел съм ги отдавна, сега чета онлайн от време на време. Като хоби ремонтирам разни електронни устройства – монитор, микровълнова печка, пералня и други.

Това е последния ми проект, който съм започнал:

Донякъде съм го довършил (работи – поне тази част, която е реализирана). Служи за определяне дали светлината е модулирана амплитудно (например с цел да се определи дали даден монитор или телевизор ползва широчинно-импулсна модулация при регулиране на яркостта, дали светлината от светодиодната крушка е модулирана амплитудно).

Втората половина ще съдържа светодиоди, които ще са индикация за приблизителната амплитуда на светлинните импулси (за да може да се ползва без външен волтметър или амперметър).

Така изглежда в програмата за проектиране (KiCad):

Онзи „летящ“ резистор на снимката го добавих след като платката вече беше готова – без него не работи.

Професионалистите ще забележат, че ползвам thru-hole технология, което вече не е модерно (сега се ползва основно повърхностен монтаж) и платката е правена ръчно (по лазерно-ютийната технология + поправка с маркер заради некачествения тонер). Електрониката ми е хоби.

Поради проявения интерес към устройството (вече е довършено) и проблема с амплитудната модулация на светлината (след като статията ми стана популярна) написах две статии по темата:

• Проблемът с амплитудно модулираната светлина и ползването на широчинно-импулсна модулация за регулиране на яркостта на светлинни източници (възможни симптоми: главоболие, намалена скорост на възприемане на визуална информация, провокиране на епилептични пристъпи при някои хора с епилепсия и други)
• Индикатор на нивото на оптични пулсации

Психология

Интересувам се от това кое кара хората да възпроизвеждат всякакви странни (и вредни) меми, кое в тях натиска метафоричните им психологически бутони (натискането на които увеличава шанса съответния мем да бъде възпроизведен) и кои системни грешки в мисленето им благоприятстват за това. Също така какви са системните грешки в мисленето им, които ги карат да взимат грешни решения при инвестиране.

Смятам, че изучаването на психологията може значително да подобри човешкия живот.

Програмиране

(...)

Философия, включително философия на науката.

(...)

Какви са политическите ми възгледи

Мисля, че съм написал достатъчно по въпроса в статията си Защо не съм агорист или анархист.

Какво гледам

Избягвам да гледам телевизия. Също като при художествената литература, предпочитам филмите в областта на научната фантастика.

Какво гледам в YouTube може да видите в профила ми там (подредил съм някои интересни неща в плейлисти).

Каква музика слушам

От доста години почти не слушам музика. Е, понякога си пускам в YouTube „Imagine“ на Джон Ленън и плача.

Също така има едни нови сюрреалистични музикални клипове на не много известни изпълнители, които ми харесаха.

* * *

Ако това ви се струва малко – може да прегледате блога ми. В него пиша за някои от нещата, от които се интересувам.

* * *

Ако смятате, че е възможно да сте подходяща за мен, можете да ми пишете чрез Google+, Facebook или електронната поща.

Отговарям на някои коментари

От една страна ме критикуват за това, че съм написал какво не търся (а не какво търся). От друга страна ме критикуват, че съм имал много високи „изисквания“*, на които не отговаря почти никой (и в резултат – ще си умра самотен и нещастен). (* Всъщност не съм употребил думата „изисквания“, казах „критерии“ – не „изисквам“ от някой да се държи по определен начин, а търся жена, с която да имаме сходно мислене по някои важни въпроси – напр. жена, която не пуши не заради мен, а заради себе си.)

А не се ли сещате, че съм написал какво не търся с цел жените, които отговарят на критериите ми (via negativa) да не бъдат твърде близко до нула?

Когато бях наивен (по време на ученическите ми години и малко след това) исках да си намеря гадже, с което да имаме общи интереси. Това сега ми изглежда нелепо. Не е нужно да имаме общи интереси, достатъчно е да имаме консенсус по някои важни неща.

Ти какво предлагаш? Жената иска мъж, който да я постави като приоритет и да я прави щастлива.

Жената няма как да е щастлива с мъж, с който нямат консенсус по важните неща. Например ако жената осъзнава вредата от пушенето, вярването на шарлатани/врачки/гадатели, пиенето на алкохол и т.н., обаче мъжът до нея вони на цигари, напива се редовно, отказва истински лекарства за да се „лекува“ с хомеопатия и дава на врачки пари за да му кажат числата от тотото, според вас тази жена ще бъде ли щастлива?

Това, че имам сериозни критерии подсказва, че ще я „поставям като приоритет“. Ако нямах такова намерение нямаше да се занимавам да обяснявам тези неща.

къде са ти чувствата, емоциите

Понеже се интересуваш от психология, прочети нещо и за алекситимията, мисля, че е свързано с теб.

Всеки нормален или донякъде нормален човек има чувства и емоции. Включително и аз. Въпреки, че не се самоопределям като „норми“ (normie) и аз също имам емоции и чувства. Нямам алекситимия (alexithymia – невъзможност за идентифициране и описване на емоции).

Когато се пише обява за продажба на автомобил трябва ли да се пише, че автомобилът има двигател, броят на гумите е четири и има волан? Или е целесъобразно да се напишат по-важните неща – нещата, които са характерни за този автомобил?

Това са неща, които се подразбират, няма нужда да се пишат. Ако обаче автомобилът наистина няма двигател и се задвижва с педали – това вече е интересна отличителна особеност, на която трябва да се обърне внимание.

Това, за което писах, са някои важни неща, относно които е важно да имаме консенсус с евентуалната ми приятелка.

Писането за емоции и чувства директно е напълно излишно. Достатъчно е, че четенето на този текст предизвиква силни емоции и чувства у четящите, доказателство за което са многото споделяния и посещения на страницата.

Ако нямах емоции и чувства щях ли да пиша за човешкото страдание, за умирането бавно и мъчително от рак на белите дробове в резултат от пушенето на цигари?

Ако нямах емоции и чувства щях ли да се ужасявам от идеята да се обвържа с жена, с която е гарантирано, че няма да се разбираме, защото нямаме консенсус по няколко важни неща? Щеше ли да ме ужасява мисълта за това, че може да я гледам как страда от неадекватните решения, които взима?

Ако нямах емоции и чувства щях ли да плача, докато слушам „Imagine“ на Джон Ленън?

Жените, за добро или лошо, сме емоционални същества и освен „голям чеп и много пари“, искаме любов - несъвършена, спонтанна и изпълнена с близост. Никъде в текста няма даже препратка към емоция.

За да има любов първо трябва да харесам една жена. Няма как да я обичам, ако не я харесвам. Това, че не пиша за любов не значи, че не очаквам такава, тези неща не се пишат, а се подразбират.

Ще цитирам една история по действителен случай от блога на Григор Гачев:

След раждане на доста жени нещо им става. То на кой ли няма да му стане след такъв зор, на мен и двата пъти после нощем ми се привиждаха разни сенки. Ама на съседката ми по легло втория път съвсем.

Събуждам се сутринта – тя отгърнала на детето памперса, гребе с пръст съдържанието отвътре и маже на детето веждите! Първо зяпнах, после се опомних:

– Стой ма, жена! Какво правиш? Мажеш детето с лайна!

– Да ѝ растат веждите гъсти и хубави! И аз като съм била малка са ми ги мазали!

То понеже веждите са насад, че да искат торене. Добре поне, че не ги мажеше с нейното…

Още една история пак от блога на Григор (който е цензуриран от Фейсбук):

Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже…

– Извинете, това дете храни ли се пълноценно?

– Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене!

– Хм… Колко пъти седмично ядете месо?

– Месо?! Ние такива отрови не ядем!

– Моля?!… Ох… Яйца?

– Не, разбира се!

– Кашкавал? Сирене?… Мляко поне?

– Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат!

– Че тогава как сте я кърмили?

– Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте?

– … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си.

– Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро?

Още някакви въпроси защо търся жена, с която да имаме консенсус по важните неща или вече ви стана ясно?

Още подобни истории от блога на Григор: 1, 2, 3, 4.

Личното ми женско мнение е, че просто се опитваш да покажеш на света, че си умен.

А има ли жени, които да целят да си намерят глупав мъж?

Натуралното, естественото и природно поведение на умните хора е да показват умност когато се стремят да постигнат висшите потребности от пирамидата с потребностите на Маслоу. Вие какво очаквате?

Според вас трябва да демонстрирам глупост ли?

Не твърдя, че съм особено умен. По-горе писах по темата: „Аз също взимам грешни решения. Всеки ден. Но се старая да не греша за важните неща (...)“.

Стремя се да компенсирам недостатъците си, стъпвайки на раменете на гиганти (благодарности на изброените по-горе автори).

... не казвай какво не искаш, опиши обратното. По-ясно е, по-приятно е за четене, по-конкретно е... и като цяло по-привлекателно.

Аз съм казал какво искам – жена, с която да имаме консенсус по важните неща. Това искам. Много ли е?

Връзките не се случват само на интелектуално ниво, има го и емоционалния аспект. Не си описал какво искаш от характера на девойчето, а от това по-важно няма. Искаш ли да е мила? Искаш ли да е добричка? Да те подкрепя, да е добър слушател? Да обича да готви? Да е всестранно развита? Да има чувство за хумор?

Когато се публикува обява за търсене на кола в нея трябва ли да се пише, че колата трябва да се разпада сама по време на движение, не трябва да завива без да се върти волана в съответната посока и не трябва да ѝ тече маслото?

Естествено, че никой не иска да си намери партньор, който да е лош, да налита на бой, да не желае да се води нормален разговор с него... Трябва ли да пиша, че жената, която търся не трябва да е канибал?

Научният подход не върви в търсенето на приятелка или поне науката не задълбава чак толкова дълбоко в женския и мъжкия мозъци. Чрез научния подход не можеш да докажеш на нерационалната женска, че можеш за се погрижил за оцеляването на поколението ви. Затова жената има "интуиция", която следи именно нерационалното поведение на мъжкия и избира някой, който проявява смелост да повярва в силите си, че може да победи саблезъбия тигър или да умре опитвайки се, което е изцяло нерационално поведение, също като пиенето, пушенето, татуирането и среднощните гонки. Затова наблюдаваме в обществото как красивите женски се събират с мутри от фитнеса, а не с умни и интелигентни смотаняци с по три висши, но девствени.

Първо критикуваш научният подход, а после ползваш някакви твои интерпретации на еволюционната психология (научен подход) за да ме убеждаваш в някакви неща?

Аз не отричам, че много от решенията се взимат под влиянието на подсъзнателното (система 1), а не на рационалното мислене (система 2).

Но нямам намерение да бъда глупак и да изглеждам като глупак (от гледна точка на интелигентните жени) като извършвам показно потребление и други глупости.

... нито една жена не обича да и кажат „яж това„, „не яж онова“, „няма да правиш това, защото е против интересите ми“.

Затова си търся жена, с която да имаме консенсус по важните неща. За да не се налага после да се ядосваме взаимно за това, че другият прави глупости.

Това не успях да го изчета всичкото, но видях само изисквания. (...) ти какво предлагаш?

Според вас какво предлагам? Не се ли сетихте, че може би предлагам това, което аз самия очаквам? Малко ли е това? А може би предлагам и други неща, които се подразбират? А може и да предлагам и други неща, които ще ги разберат само сериозните кандидатки или само тази жена, която избера.

Има и позитивни коментари

Не знам дали си четеш още блога, но да ти дам кураж.

Като чета това което си писал, все едно чета за себе си :)

Е, с малки разлики - вече съм на 55 и съм превърнал хобитата си - електроника и пр. в бизнес.

Та, на 30 срещнах тази жена за която ти говориш, разведох се моментално с предната и се ожених за нея. Естествено и тя трябваше да се разведе, но явно и нейните критерии са били същите като моите.

Сега живеем във Великобритания, жената завърши аспирантура тук и е доктор по психология. Всяка вечер говорим до посреднощ (вече става 25 години от тогава) и не можем да се наприказваме.

Знам че шансът да срещнеш такава жена (че и да те хареса) е 1 на 1 000 000, ама си струва да се търси.

Успех! :)

Референция към този мем: Jim Carrey - So You're Telling Me There's A Chance.

Удивително е, че са останали мислещи хора в нашата родина! Повечето са готови да продадат дори сърцето си за единият секс и одобрението на обществото. Добър списък си изготвил, една истинска жена би го приела сериозно.

Напоследък има тенденция жените да вадят списъци, по-дълги от този, но да правят луд скандал дори при едно изискване от страна на мъжа. Играта е двустранна, дами! Както вие искате това и онова, и ние си искаме нашите неща, но не онези, които ви внушава телевизията. За да се започне една връзка между равноправни човешки същества (не бъркайте с робството, което е минало) всеки от двамата има право да изисква от другия, стига да не се получава дисбаланс. Защото е несериозно единият да се вживява като учител на другия все едно преди да се срещнат някой от двамата не е знаел как да живее. Твърде нарцистично виждане от твърде незначителни (поне в повечето случаи) хора!

Та, г-н Стойков, успех в търсенето!

П.С. За Шелдън не знам, но в коментарите под публикацията има няколко Бари Крипке-та. Май забелязах и един Хауърд Уоловиц. :)

На мен пък ми харесва как го е описал и че е задълбочено, но трябва да не е чааак толкова детайлно ако не е личен чат, защото човек вече не може да се фокусира след 5 мин.

Точно това трябва да е и в сайтовете за запознанства, а не само преструвки и по едно изречение да пише някой и да се гледа само външния вид като е за сериозна връзка.

В чуждестранен сайт а съм си писала подобно подробно описание, защото знам какво търся и не искам да си губя времето с хора нямащи моите интереси!

Е, не е на научен език като в случая ,но всеки нормален ще си направи сметка да ми пише или не, няма нищо за подигравка, всеки си има навици и изисквания към партньора даже на нас да ни се струват странни. Son Nefes

(Спрях коментарите към тази публикация, защото има бъг в платформата за блогване - при много голям брой коментари не зарежда последните. Тук може да се пишат още.)