Чакането нещата да се оправят, положението да се подобри и т.н. за да направите нещо в много от случаите е погрешно.

Предназначението на нашия ум не е да познава истината и реалността. Той трябва да работи достатъчно добре за да способства машините за оцеляване, построени от гените, да ги копират и разпространяват.

Автор: Steven Pinker Вторият закон на термодинамиката твърди, че в изолирана система (такава, която не приема енергия), ентропията никога не намалява. (Първият закон е, че енергията се запазва; Третият – че температура на абсолютната нула е недостижима.) Затворените системи непреклонно стават по-слабо структурирани, по-малко организирани, по-неспособни да доведат до интересни или полезни резултати, докато не изпаднат и останат в равновесно състояние на сива, хладка, хомогенна монотонност. При първоначалното си формулиране, Вторият закон се отнася до процеса, при който полезната енергия под формата на разлика в температурата между две тела бива разпръсната чрез топлинния поток от по-топлото към по-хладното тяло. Щом било установено, че топлината не е нещо невидимо, а измеримо движение на молекули, Вторият закон придобил по-обща, статистическа формулировка. Сега редът може да бъде описан като набор от всички микроскопично делими състояния на една система: от всички състояния, ...

Нещата във Вселената не се случват, защото случването им има полза за нас. Случват се, защото са такива физичните закони. Може би това, че много неща се случват така, че да са ни полезни е спомогнало за това да съществуваме (антропен принцип - в другите вселени, където нещата не се случват често такива, че да са ни от полза не е имало абиогенеза и еволюция на разумни същества, които да кажат "вижте как добре е направена тази вселена - все едно някой я е проектирал за нас, вижте как плодчетата в компота отиват на дъното за да може после да ги сложим върху мелбата"). (Това разбира се е шега, оцеляването ни не зависи от това дали плодчетата ще отидат на дъното като отворим компота... Законът на По не прощава. Но ако физичните константи бяха други – това вече е съвсем сериозен проблем.) А по въпроса защо плодчетата падат на дъното (от физична гледна точка): хипотезата ми е, че това е свързано с промяна в налягането, което води до промяната на плътността. Плътността на пл...

Разграничението „аз“/„околна среда“ се прави от едни мислени линии... Понякога успявам за четвърт секунда да го осъзная това, но след това „реалността“ ми удря шамар и спирам да мисля за глупости.

Доказването на безвредност е изключително трудна задача, с която може да се справим лесно по метода Via negativa – просто като се премахне нуждата от решаването ѝ!

Смисълът е понятие, което е измислено от хората. Щом толкова упорито го ползват – значи може би има някакво предимство да се ползва от гледна точка на естествения подбор. Но това не значи, че може (и трябва) да се питаме за смисъла на всяко нещо, което ни хрумне. Така както не е логично да се питаме колко е коефициента на усилване по ток на всяко едно нещо (това има някаква логика по отношение на някои неща – транзистори, усилватели – но е безумие по отношение на други – например котки, звезди, триъгълници и клавиатури). Смисълът не е „реална“ характеристика на вселената и на „реалните неща“ в нея, а е продукт на човешкото въображение, което служи за характеризиране на други продукти на човешкото въображение. (По повод тази дискусия.)

Коментар към една от публикациите ми: Господин блогер, информацията звучи правдоподобно, макар че сигурно след време някой още по-„учен“ може да изкара още по-задълбочени факти (на ниво молекули) и да докаже обратната теза. Измислих кратко название на подобен аргумент: „апел към отказ от мислене“. Тъй като в миналото е имало случаи мислещите да грешат – хайде да спрем на мислим. Какво може да се обърка? Обърнете внимание и на ползването на думата „сигурно“ (вместо „вероятно“). Това е често срещано в българския език. Защо? Даже и аз често я пиша и после я поправям на „вероятно“...

Много от важните неща, които знам, съм научил случайно. Може би до голяма степен заради това, че имам навика да сърфирам из дебрите на Мрежата и да консумирам всякаква информация. Случвало ми се е да видя важни неща, които да не ги разпозная като важни от първия път. По-късно, когато отново се натъкна на тях ги разпознавам и ме е яд, че не съм ги разпознал като важни от първия път. Забелязал съм, че имам склонност преди да съм прочел нещата, които съм набелязал за четене, да продължавам да се ровя за нови неща. Може би някъде из нещата, които не съм видял има нещо още по-важно? А може би само си губя времето. Би било чудесно ако имаше един списък "Важните неща, които трябва да знаете". Отваряш списъка и почваш да четеш. Без да се налага да се луташ из дебрите на Мрежата. За съжаление това е невъзможно. Освен това, кое е важно и кое не е, е в някаква степен субективно. Разбира се, бих могъл да пусна едно търсене "важните неща, които трябва {да знам|да се знаят}" ...

Цялата драма около свободната воля се върти около една човешка измислица. Тази за свободната воля . Други подобни плодове на човешкото въображение: егото, аз-ът, съзнанието...

Понякога вземам случайна книга от рафта и отварям на случайна страница. Ето какво прочетох днес във „Философия на науката (антология)“ ( електронното издание на книгата ):