1 декември 2016 г.

Кумулативно зло

Проблемът е, че като се натрупат 100 000 страници с „правилни“ и „добри“ закони, кумулативният ефект от тях е много лош.

Когато събереш добро + добро + добро не винаги резултатът е тройно добро. Понякога е по-малко добро от най-малкото добро в уравнението. А ако събираните величини са повече на брой – може да се получи голямо зло.

29 ноември 2016 г.

Как хората губят пари като избират познатите неща

Когато взимат решение в какви акции да инвестират хората имат предразположение към акции на компании от същата държава и даже акции на компании, които публикуват отчетите на същия език (който инвеститорите владеят най-добре).

14 ноември 2016 г.

Защо избягвам да ползвам асансьор

Съвременните хора в общия случай не си натоварват мускулите достатъчно за да функционира организма им оптимално (проблемът далеч не е в закърняването на мускулите – за да функционира правилно цялата система трябва мускулите да се натоварват). В миналото просто е нямало начин да не си натоварваш мускулите, работата на бюро е модерно изобретение.

Затова и съвременните хора трябва да си натоварват мускулите изкуствено, ако искат да са здрави.

Талеб се шегува в една от книгите си с един банкер, който дава куфарите на пиколото в хотела, а после ходи във фитнеса за да имитира движенията, които би направил, ако си носеше куфарите сам...

Аз когато се прибирам вкъщи (на 4-тия етаж) не ползвам асансьор. Времето за качване/слизане с асансьора е приблизително същото като без асансьор - така спортувам без да ми отнема от времето.

Талеб беше писал в една от книгите си, че не държи шоколад на бюрото. Аз се възползвам от същата психологическа особеност, обаче наобратно - държа си гиричките и пружините на видно място - така се сещам да ги ползвам по-често (когато не ползвам клавиатурата – чета книга на монитора или гледам филм или клип).

Една голяма част от човешкото поведение е възпроизвеждане на навици. Това е метод за пестене на мозъчни ресурси - взимането на решения харчи много „енергия“. Трудното е да инсталираш нови навици, които да заменят старите. Да поддържаш възпроизвеждането на новия навик е по-лесно, отколкото да смениш стария навик с нов.

13 ноември 2016 г.

Дори и диктаторите се подчиняват на тези правила

Анархизмът не е стабилно състояние. Също както и крайната липса на етатизъм. Добре е да се стремим за намаляване размера на държавата, но трябва да сме реалисти, че размерът на държавата не може да пада толкова, колкото ни се иска, и това да е стабилно.

Видео по темата:

1 ноември 2016 г.

Слагате ли тапи за уши или антифони на концерт?

Забелязал съм, че повечето от хората се отнасят изключително безотговорно относно здравето си. Не носят антифони или тапи за уши на концерт. Не си слагат шапка когато е студено.

Даже в кината нивото на звука е твърде високо. Когато забравя да си взема тапите за уши си пъхам салфетки или хартиени носни кърпички в ушите. Така се предпазвам от твърде силния звук.

Много хора даже не знаят, че е вредно да се стои продължително време без защита при звук по-силен от силно говорене. А силата на звука по време на концерти, в заведения, в киното е доста над това ниво.

23 октомври 2016 г.

Изчерпва ли се волята и под заплаха ли е цяло поле от психологията?

Резултатът от експеримента с бисквитите и репичките може да се обясни и по друг начин: тези, които са яли репичките (които вероятно не предпочитат пред бисквитите) сравняват това, което са им дали да ядат с другото на масата. И са си казали: „Защо да се трепя да решавам тези задачи, след като са ми дали да ям тези мизерни репички вместо бисквити? [цензурирано - споменаване роднините на експериментатора]“

Ето как реагират маймуни на несправедливо заплащане:

Философия на науката.

Грешни ли са повечето публикувани изследвания?

Похапването на шоколад води ли до намаляване на излишното тегло (както казаха по телевизора)?

Конфликт на интереси.

There is no cost to getting things wrong, the cost is not getting them published. Brian Nosek, a psychologist at the University of Virginia

20 октомври 2016 г.

Етатистите пак искат да регулират аптеките, ще ги принуждават да работят денонощно

Етатистите предлагат в областите, в които има недостиг на денонощни аптеки, да се въведе задължителен график за работата им през нощта.

Как един магистър-фармацевт собственик на аптека, в която работи само той, ще дава денонощни дежурства? Защото ще има санкции. Това противоречи на законодателството за работно време, почивки и отпуски.

За чия сметка ще бъдат заплатите и осигуровките на нощните смени на персонала? А тока, а отоплението през зимата? В малките населени места, където няма денонощни аптеки, тези разходи са проблем. Защото печалбата от продажбите през нощта е нищожна.

Този закон ще принуди малките аптеки да прекратят дейност. Възможно е също така, ако населеното място е твърде малко, и едната дневна аптека, която случайно е останала да работи дам, да прекрати дейност и да има нула аптеки.

Локалното производство не е ефективно (за сега)

Етатистите измислиха, че трябва в магазините да се продава с предимство стока от локални производители.

Проблем е това, защото така се стимулира неефективното производство. Скъпите стоки стават рентабилни да се продават само защото има закон, който да им го гарантира.

Транспортът е евтин. Икономията от мащаба позволява да се произвеждат стоки на голямо разстояние от магазина и въпреки това големият производител да е конкурентен.

"Еколозите" казват, че било правилно стоката да се произвежда наблизо за да не се замърсява околната среда. Истината е друга - транспортът не замърсява чак толкова, неефективното производство замърсява повече. В много случаи по-високата цена на нещо значи, че то е произведено с повече ресурси. А това често значи, че повече се замърсява. (Не винаги е така, но в много случаи е.)

Наскоро гледах някъде един производител, който се оплакваше, че големите вериги не му купуват "пуканките" (така някои хора наричат гризките - онези пухкави изделия от царевица в шумяща торбичка). Е, как да му ги купуват като ги произвежда неефективно (малка фирма).

Казва, че трябвало да има приоритет над конкурентите си, защото се намира близо до магазина. И така било по-екологично. Само че не е.

Да, знам за 3D принтерите. Но за сега те дават предимство само ако имате готови файлове или е лесно да създадете модел.

14 октомври 2016 г.

Демокрация в дългосрочен план?

В дългосрочен план демокрацията не е съвместима със спазването на човешките права - народонаселението демократично гласува против защитата на собствените си права.

12 октомври 2016 г.

Нормално ли е нова обувка да ми притиска пръстите?

Видях, че някой е намерил статията ми за обувките като е написал на латиница „нормално ли е нова обувка да ми притиска пръстите“ (в оригинал: „normalno li e nova obuvka da mi pritiska prustite“).

Да, за съжаление е нормално хората да си купуват нови обувки, които да им притискат пръстите. Превърнало се е в норма да се носят обувки, които притискат пръстите и това води до деформиране на ходилото.

Правилно ли е да се носят обувки, които притискат пръстите? Не, не е правилно. Нормалността е силно надценена.

А защо тогава е нормално?

Добър въпрос. Защо хората са склонни да правят неща, които се считат за нормални, но не са правилни (вредни са както за отделния индивид, така и за въображаеми неща като обществото, държавата, нацията, колектива)?

Какво може да се направи по въпроса? Отговорих в тази статия. Няма да повярвате през коя година за първи път е публикувана статия за обувките.

Допълнение: някой намери статията ми за обувките и с търсене на „обувка опира в пръста“. Имало мислещи хора, на които им прави впечатление това безумие – нормалните обувки да притискат пръстите.

6 октомври 2016 г.

Статистическа манипулация финансирана от Европейския съюз

Неодобрение към плоския данък
Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко“, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци“ и „бедните не плащат данъци“.

„богатите плащат повече, останалите по-малко“ - всъщност това е плоския данък, който се нарича правилно пропорционален (защото ставката му е еднаква).

Когато питат хората дали искат богатите да имат по-голяма данъчна ставка, повечето от тях не разбират думата „ставка“ и си мислят, че ги питат дали богатите да плащат повече данъци (както е в момента - те плащат повече данъци, защото ставката е „плоска“ - няма таван за данъка върху дохода, такъв има само за осигурителния рекет).

Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24.9%).

Това е доказателство за неспособност да се мисли критично (четвърт от анкетираните!). Нали ако данъците са нулеви за всички няма да има пари за съществуване на държавата и мястото ѝ ще заемат множество организирани престъпни групи за рекет (охранители).

Най-силно одобрение от 47.7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.

Това е грешно, защото това не е „прогресивен модел“ - това е пропорционалния данък, наричан „плосък данък“.

При прогресивния данък богатите (би трябвало да) плащат непропорционално повече. А разликата между това да плащат повече и да плащат непропорционално повече е съществена.

В статията не пише колко са били респондентите, но вероятно не са били представителна извадка и не са взели мерки да проверят дали разбират какво значи данъчна ставка.

4 октомври 2016 г.

Заразна отговорност

Изследователи, които са изучавали полицаите в САЩ и Великобритания установиха, че след като полицаите са започнали да носят камери ("body cameras" - видеокамери, прикрепени към тялото на полицая, които снимат непрекъснато), количеството на оплакванията подадени срещу полицията са спаднали драматично.

Освен това, те установили и че полицаите без камери, работещи сред полицаи, които носят камери, също били засегнати от спада на оплакванията – резултат, известен като „заразна отговорност“ (contagious accountability).

"CONTAGIOUS ACCOUNTABILITY" New research shows there’s one big change when cops wear cameras

2 октомври 2016 г.

Ще забраняват религиозните облекла, покриващи главата наравно с шапките и шаловете...

Най-забавното в проекта за закон е, че поставя на равно атеистките облекла (шапка, маска, шал) с религиозните и през зимата, когато вярващите си слагат закриващи част от лицето религиозни дрехи, могат да ги осъдят точно толкова трудно, колкото ще бъде трудно да осъдят някой атеист или християнин за това, че носи покриващи част от лицето дрехи (шапка, шал, маска).

Законопроектът изобщо не прави разлика между облекла, които имат религиозен смисъл и такива, които нямат. Прочетете го много внимателно няколко пъти за да се убедите.

И в двата случая носещите облекла закриващи лицето може да кажат, че го правят по здравословни причини (защитават кожата на главата от ниските температури и от ултравиолетовото излъчване на Слънцето).

Това може би е направено от криворазбрана толерантност и нежелание да се дискриминират вярващите.

Следващата стъпка: гумени бурки. Тогава вече ще трябва да забранят и носенето на противогази. По време на смоговете ще се мре. Защото не е политически коректно да забраняват гумените бурки, а да не забраняват гумените противогази.

Този проблем с бурките и дрехите, закриващи лицето, е типичен пример за морална паника. Може да го включат в учебниците някой ден – заедно с вещиците.

Ако решите да накарате детето си да слага шапка, шал, маска (или друга дреха, покриваща лицето), чрез обещание за материална облага ("ще ти купя играчка") или заплаха ("няма да ти купя играчка") или по друг начин (вижте текста в закона) – може да ви тикнат в затвора за период до 5 години и да ви глобят с глоба до 10 000 лева.

В случая „някаква друга негова характеристика“ е възрастта – почти всички родители нахлузват шапки, шалове и други подобни на главата на детето си, дори и те самите да ходят с гола и непокрита глава.

Разбира се, този закон ще засегне много малко хора. Само който действа против интересите на определени лица ще бъде проверяван дали принуждава детето си да слага шапка и шал. Този тип закони се ползват за репресиране на неудобни лица.

Много от данъчните закони се ползват за подобни цели. Написани са така, че ако някой неудобен трябва да се премахне от пазара, пращат му данъчни да му правят проверки и ревизии и му се разказва играта.

Законът за защита на личните данни също може да се ползва за налагане на глоби над „неизрядните“ лица – практически всеки „интересен“ някога е сключвал договор с физическо или юридическо лице (наем, продажба, покупка, застраховка и т.н.), в който има лични данни на друго физическо лице (може да е и упълномощеното физическо лице да подписва договорите с юридически лица – примерно договор с инвестиционен посредник – там освен данните на фирмата са и личните данни на физическото лице, което е служител на инвестиционния посредник и е подписало договора с клиента). Който „обработва“ лични данни (в това число влиза и просто пазенето на такива – нали си пазите договорите, които подписвате?) е длъжен предварително да е администратор на лични данни. Прочетох внимателно закона и не видях да се предвиждат изключения. Разбира се, никой няма да прави масови проверки на всички, които някога са продавали или купували нещо с писмен договор, имат сметки при банки (!) и инвестиционни посредници и т.н. (Да, в договорите на някои банки за откриване на сметка има лични данни на банков служител!) Ще се проверяват само „интересните“ лица.

И то да бяха само тези закони – една голяма част от законодателството дава възможност за такива полулегални методи за репресия над неудобни граждани.

Хората са склонни да виждат „другите“ като нямащи индивидуалност

– Какво е мнението на черните по даден въпрос?

– А какво е мнението на белите?

– Този въпрос е некоректен, защото белите с различни - има либерали, републиканци, консверватори, либертарианци, анархисти....

– А сред черните няма ли различни?

Пример за склонността на хората да виждат „другите“ (които не са от тяхната група) като нямащи индивидуалност, еднакви в по-голяма степен, отколкото „нашите“.

Как поставянето на обекти в категории влияе на възприятието ни за техните характеристики.

22 септември 2016 г.

Как да подобрим мисленето си (да се преборим с когнитивните изкривявания)?

До сега съм успял да намеря само един начин да подобря мисленето си (като понякога успявам да противодействам на когнитивните си изкривявания - те пак се проявяват, но ги забелязвам – както продължавам да виждам илюзията на Мюлер-Лайер дори след като знам, че е илюзия, но се сещам да взема линийка и да премеря, независимо от това, че ясно „виждам“ как линиите с еднаква дължина изглеждат различни).

Това е от време на време да чета за системните грешки в мисленето. Докато го правя се сещам за глупости, които съм правил, защото се е проявила съответната системна грешка в мисленето си.

Ако го правя редовно има шанс докато чета да направя връзка с нещо, което смятам да направя (но още не съм направил). Преди да е станало късно.

Понякога, докато си мисля да правя някаква глупост, се случва да ми проблесне, че съм чел как хората са склонни да правят съответната глупост, поради еди коя си системна грешка в мисленето.

Проблемът с последното е, че е изключително трудно да се запомни този дълъг списък с biases, като също толкова трудно е да се сетиш за съответната системна грешка в мисленето точно в правилния момент (накрая като си направил глупостта вече е късно).

Другият начин е: когато ще взимам някакво решение, което оценявам предварително като важно (ами ако не е и само си губя времето?), отварям cheat sheet-а (или някоя книга по психология – например „Мисленето“) и чета. Евентуално, ако имам късмет, може и да направя връзка с това решение. Обаче тъй като много често се налага да се взимат важни решения, това не е друг начин, а е просто частен случай на първия.

По темата: Cognitive bias cheat sheet.

Добри книги за системните грешки в мисленето на хората и други подобни теми (философия на науката):

  • Даниъл Канеман, „Мисленето“
  • Насим Талеб, „Надхитрени от случайността“
  • Насим Талеб, „Черният лебед“
  • Насим Талеб, „Антикрехкост“
  • Ленард Млодинов, „Подсъзнателното“
  • Ленард Млодинов, „Походката на пияницата“
  • Бен Голдейкър, „Псевдонауката“
  • Бен Голдейкър, „Капаните на фармацевтиката“
  • Джон Нофсингър, „Психология на инвестирането“ (тази още не съм я прочел до край, но имам някои забележки – не само по превода, имам чувството на някои места, че нещо не е наред)

19 септември 2016 г.

Влязох в книжарницата да разгледам и си тръгнах с една торба книги

Влязох в книжарницата (Сиела във ФКЦ Варна) за да разгледам, обаче видях интересна книга в кошниците и кашоните с намалени книги, продължих да ровя, докато не прерових всичко, и накрая си тръгнах с торба, пълна с 5 книги.

18 септември 2016 г.

Склонни сме да подценяваме важността на сложните неща

Ние предпочитаме да правим бързото и просто нещо, отколкото важното и сложно нещо, дори ако важното сложно нещо е в крайна сметка е по-добро използване на нашето време и енергия
We’d rather do the quick, simple thing than the important complicated thing, even if the important complicated thing is ultimately a better use of time and energy.
Cognitive bias cheat sheet. Because thinking is hard.

С тази склонност може да се обясни защо хората често избират „сигурното“: вместо да рискуват с инвестирането в нещо, което може да им донесе неизвестна (в много широки граници!) полза, те са склонни да инвестират в „сигурното“, което ще им донесе малка, но „сигурна“ полза.

Или с други думи: хората подценяват „несигурните“ инвестиции с голям upside risk (голяма възможност за печалба), като предпочитат „сигурните“ инвестиции, които предлагат ограничени печалби (ограничен upside risk).

По темата е писал Насим Талеб в книгите си. Той пише за това как се възползва от подобни системни грешки в мисленето на хората, като купува опциите, които те продават.

12 септември 2016 г.

Опасността от бягането „за здраве“

Бягането „за здраве“ не е здравословно, защото ви се скапват ставите. Особено ако сте се научили да бягате с обувки. Носенето на обувки променя начина, по който бягат хората.

Пробвайте някой път да бягате на плажа. Без обувки. Обърнете внимание как се приземявате на предната част на крака, а не на пета (петата се допира до пясъка след като предната част на ходилото се е допряла). Така по естествен начин се омекотява удара върху ставите.

Ползването на обувки за бягане ви дава възможност да не усещате болка когато бягате с приземяване върху петата и така сте склонни да бягате по този неправилен начин.

Има различни начини да натоварите мускулите си, бягането далеч не е най-безопасния.

Бягането е особено опасно за по-тежките хора.

3 септември 2016 г.

Важните неща

Много от важните неща, които знам, съм научил случайно. Може би до голяма степен заради това, че имам навика да сърфирам из дебрите на Мрежата и да консумирам всякаква информация.

Случвало ми се е да видя важни неща, които да не ги разпозная като важни от първия път. По-късно, когато отново се натъкна на тях ги разпознавам и ме е яд, че не съм ги разпознал като важни от първия път.

Забелязал съм, че имам склонност преди да съм прочел нещата, които съм набелязал за четене, да продължавам да се ровя за нови неща. Може би някъде из нещата, които не съм видял има нещо още по-важно? А може би само си губя времето.

Би било чудесно ако имаше един списък "Важните неща, които трябва да знаете". Отваряш списъка и почваш да четеш. Без да се налага да се луташ из дебрите на Мрежата. За съжаление това е невъзможно. Освен това, кое е важно и кое не е, е в някаква степен субективно.

Разбира се, бих могъл да пусна едно търсене "важните неща, които трябва {да знам|да се знаят}" или нещо подобно. Но обикновено излизат глупости при такова търсене. Преди да погледнете резултатите от търсене се подгответе психически и не пийте нищо, защото може да опръскате всичко с това, което пиете. Ще се търкаляте на земята от смях. Е, може и да прочетете нещо важно. Но само по случайност.

Ако гледате телевизия с надеждата от там да научите нещо важно – ще ви разочаровам. Отношението сигнал/шум при телевизията е отчайващо. Даже и по научно-популярните канали. Ако беше важно щяха ли да ви го кажат?

Е, има и изключения. Например предавания като "Brain Games" (не съм гледал всички епизоди) може да ви научат на нещо важно. Но форматът е доста популярен, така че количеството знания, които ще придобиете за единица време, гледайки телевизионното предаване, ще е много по-малко от това, което ще получите при четене на съответната литература.