22 септември 2016 г.

Как да подобрим мисленето си (да се преборим с когнитивните изкривявания)?

До сега съм успял да намеря само един начин да подобря мисленето си (като понякога успявам да противодействам на когнитивните си изкривявания - те пак се проявяват, но ги забелязвам – както продължавам да виждам илюзията на Мюлер-Лайер дори след като знам, че е илюзия, но се сещам да взема линийка и да премеря, независимо от това, че ясно „виждам“ как линиите с еднаква дължина изглеждат различни).

Това е от време на време да чета за системните грешки в мисленето. Докато го правя се сещам за глупости, които съм правил, защото се е проявила съответната системна грешка в мисленето си.

Ако го правя редовно има шанс докато чета да направя връзка с нещо, което смятам да направя (но още не съм направил). Преди да е станало късно.

Понякога, докато си мисля да правя някаква глупост, се случва да ми проблесне, че съм чел как хората са склонни да правят съответната глупост, поради еди коя си системна грешка в мисленето.

Проблемът с последното е, че е изключително трудно да се запомни този дълъг списък с biases, като също толкова трудно е да се сетиш за съответната системна грешка в мисленето точно в правилния момент (накрая като си направил глупостта вече е късно).

Другият начин е: когато ще взимам някакво решение, което оценявам предварително като важно (ами ако не е и само си губя времето?), отварям cheat sheet-а (или някоя книга по психология – например „Мисленето“) и чета. Евентуално, ако имам късмет, може и да направя връзка с това решение. Обаче тъй като много често се налага да се взимат важни решения, това не е друг начин, а е просто частен случай на първия.

По темата: Cognitive bias cheat sheet.

Добри книги за системните грешки в мисленето на хората и други подобни теми (философия на науката):

  • Даниъл Канеман, „Мисленето“
  • Насим Талеб, „Надхитрени от случайността“
  • Насим Талеб, „Черният лебед“
  • Насим Талеб, „Антикрехкост“
  • Ленард Млодинов, „Подсъзнателното“
  • Ленард Млодинов, „Походката на пияницата“
  • Бен Голдейкър, „Псевдонауката“
  • Бен Голдейкър, „Капаните на фармацевтиката“
  • Джон Нофсингър, „Психология на инвестирането“ (тази още не съм я прочел до край, но имам някои забележки – не само по превода, имам чувството на някои места, че нещо не е наред)

19 септември 2016 г.

Влязох в книжарницата да разгледам и си тръгнах с една торба книги

Влязох в книжарницата (Сиела във ФКЦ Варна) за да разгледам, обаче видях интересна книга в кошниците и кашоните с намалени книги, продължих да ровя, докато не прерових всичко, и накрая си тръгнах с торба, пълна с 5 книги.

18 септември 2016 г.

Склонни сме да подценяваме важността на сложните неща

Ние предпочитаме да правим бързото и просто нещо, отколкото важното и сложно нещо, дори ако важното сложно нещо е в крайна сметка е по-добро използване на нашето време и енергия
We’d rather do the quick, simple thing than the important complicated thing, even if the important complicated thing is ultimately a better use of time and energy.
Cognitive bias cheat sheet. Because thinking is hard.

С тази склонност може да се обясни защо хората често избират „сигурното“: вместо да рискуват с инвестирането в нещо, което може да им донесе неизвестна (в много широки граници!) полза, те са склонни да инвестират в „сигурното“, което ще им донесе малка, но „сигурна“ полза.

Или с други думи: хората подценяват „несигурните“ инвестиции с голям upside risk (голяма възможност за печалба), като предпочитат „сигурните“ инвестиции, които предлагат ограничени печалби (ограничен upside risk).

По темата е писал Насим Талеб в книгите си. Той пише за това как се възползва от подобни системни грешки в мисленето на хората, като купува опциите, които те продават.

12 септември 2016 г.

Опасността от бягането „за здраве“

Бягането „за здраве“ не е здравословно, защото ви се скапват ставите. Особено ако сте се научили да бягате с обувки. Носенето на обувки променя начина, по който бягат хората.

Пробвайте някой път да бягате на плажа. Без обувки. Обърнете внимание как се приземявате на предната част на крака, а не на пета (петата се допира до пясъка след като предната част на ходилото се е допряла). Така по естествен начин се омекотява удара върху ставите.

Ползването на обувки за бягане ви дава възможност да не усещате болка когато бягате с приземяване върху петата и така сте склонни да бягате по този неправилен начин.

Има различни начини да натоварите мускулите си, бягането далеч не е най-безопасния.

Бягането е особено опасно за по-тежките хора.

3 септември 2016 г.

Важните неща

Много от важните неща, които знам, съм научил случайно. Може би до голяма степен заради това, че имам навика да сърфирам из дебрите на Мрежата и да консумирам всякаква информация.

Случвало ми се е да видя важни неща, които да не ги разпозная като важни от първия път. По-късно, когато отново се натъкна на тях ги разпознавам и ме е яд, че не съм ги разпознал като важни от първия път.

Забелязал съм, че имам склонност преди да съм прочел нещата, които съм набелязал за четене, да продължавам да се ровя за нови неща. Може би някъде из нещата, които не съм видял има нещо още по-важно? А може би само си губя времето.

Би било чудесно ако имаше един списък "Важните неща, които трябва да знаете". Отваряш списъка и почваш да четеш. Без да се налага да се луташ из дебрите на Мрежата. За съжаление това е невъзможно. Освен това, кое е важно и кое не е, е в някаква степен субективно.

Разбира се, бих могъл да пусна едно търсене "важните неща, които трябва {да знам|да се знаят}" или нещо подобно. Но обикновено излизат глупости при такова търсене. Преди да погледнете резултатите от търсене се подгответе психически и не пийте нищо, защото може да опръскате всичко с това, което пиете. Ще се търкаляте на земята от смях. Е, може и да прочетете нещо важно. Но само по случайност.

Ако гледате телевизия с надеждата от там да научите нещо важно – ще ви разочаровам. Отношението сигнал/шум при телевизията е отчайващо. Даже и по научно-популярните канали. Ако беше важно щяха ли да ви го кажат?

Е, има и изключения. Например предавания като "Brain Games" (не съм гледал всички епизоди) може да ви научат на нещо важно. Но форматът е доста популярен, така че количеството знания, които ще придобиете за единица време, гледайки телевизионното предаване, ще е много по-малко от това, което ще получите при четене на съответната литература.

26 август 2016 г.

Свободната воля

Цялата драма около свободната воля се върти около една човешка измислица. Тази за свободната воля.

Други подобни плодове на човешкото въображение: егото, аз-ът, съзнанието...

21 август 2016 г.

Влиянието на езика върху мисленето

Хората са склонни да отговарят на морални, етични и поведенчески въпроси по съвсем различен начин, в зависимост от езика, на който те са зададени.

Ефектът е по-силен когато езиците са по-различни (например английски и японски).

13 август 2016 г.

Необичайно ползване на думата „should“

Докато си упражнявах английския, като едновременно слушам книгата и я чета, забелязах това необичайно ползване на думата „should“, което затрудни Google Translate. При първото „should“ си помислих, че е грешка, пропусната от редактора и коректора, но след като същата дума беше използвана по същия начин разбрах, че това е валиден синтаксис, който не разбирам. Наложи се да гледам в българското издание как е преведено.

You can easily tell that your grandmother is more fragile to abrupt changes in temperature than you, that some military dictatorship is more fragile than Switzerland should political change happen, that a bank is more fragile than another should a crisis occur, or that a poorly built modern building is more fragile than the Cathedral of Chartres should an earthquake happen.

Цитатът е от Antifragile.

В българското издание (Антикрехкост) това изречение е преведено така:

Лесно можете да твърдите, че баба ви е по-крехка към резките промени в температурата в сравнение с вас, че в случай на политическа промяна някоя военна диктатура ще бъде по-крехка от Швейцария, че в случай на настъпване на криза определена банка би била по-крехка от друга банка или че при земетресение някоя калпаво построена съвременна сграда ще бъде по-крехка в сравнение с Шартрската катедрала.

Курсивът е мой.

11 август 2016 г.

Публикацията ми "търся си приятелка" стана популярна

Над 5000 уникални посетители за около денонощие:

Споделяния на публикацията ми: https://www.facebook.com/shares/view?id=10208339920392784

Публикацията ми в групата "Атеисти" беше изтрита и не се сетих да направя архив... Имаше интересни коментари там.

9 август 2016 г.

Търся си приятелка

Търся си приятелка за сериозна връзка. Критериите ми са:

  • да не пуши цигари,
  • да не пие алкохол,
  • да не вярва във въображаеми небесни приятели,
  • да не вярва във врачки, гледачки, екстрасенси, астрологията, хомеопатията,
  • да няма татуировки и пиърсинг,
  • да не отказва да яде храни от животински произход (да не е вегетарианка или веганка).

Да, знам, че много малко жени отговарят на тези критерии. Все пак по-горе изброих някои от най-разпространените вредни меми.

Ако смятате, че е възможно да сте подходяща за мен, можете да ми пишете чрез Google+, Facebook или електронната поща.

В момента съм на 33 години.

3 август 2016 г.

Мозъкът е машина за намиране на смисъл

Ако случайно не успее да намери смисъл – ще си измисли такъв и ще се самозаблуди, че такъв е намерен, а не измислен. (Според някои философи смисълът може само да се измисля, но не и да се намира.)

Покажи на някой мастилено петно и той ще го разпознае веднага като нещо (или ще му даде име, ако е нещо ново), ще започне да гради теории как то функционира и ще ви говори за скрития ред в хаоса, който ако го разбереш, можеш да го управляваш и евентуално да реализираш някакви ползи...

Мислене с различни думи и с различен език

Промяната на езика, който ползваме за да мислим по даден въпрос може да е от полза. Може би и промяна на думите има подобен ефект (ще "светнат" други неврони, които ще задействат други асоциации...).

Влиянието на езика върху мисленето

13 юни 2016 г.

Надценяване валидността и важността на собствените мисли

Интересно е да се наблюдава как повечето хора имат някакво мнение и са доста убедени в него. Рядко се наблюдава някой да каже "ами не знам".

Хората придават по-голяма тежест на това, което подсъзнанието им (или Система 1) им подхвърля.

Рядко се сещат, че не винаги това, което си мислят в даден момент е нещо важно или вярно.

Когато медиите гръмнат с някаква „важна“ новина веднага след това се вижда в социалните мрежи и коментарите в новинарските сайтове как всеки изказва мъдрите си мисли по този повод и уверено си защитава мнението.

7 юни 2016 г.

Как да се противодейства на религиозните психически вируси

Ако наистина искате да направите нещо срещу религиозните меми – учете меметика. Защото проблемът е меметичен. На религиозните меми може да се противодейства само с други меми (ваксеми: меми, които създават устойчивост към един или повече меми, позволявайки гостоприемника да бъде излаган без риск от заразяване).

Писах по темата за мемите в тази статия: Съществуват ли наистина мемите? Истински „неща“ ли са или измишльотина на шарлатани (подобно на чакрите, аурите и рептилите, дегизирани с човешка кожа)? Лоши ли са психическите вируси?

Има надежда, че децата на заразените с религиозни меми няма да са заразени с такива. Ето защо.

3 юни 2016 г.

Защо разходите за ДДС, акцизи и други кражби (данъците са вид кражба) не е за сметка на собствениците на магазини

Миналият вторник, италиански вестници съобщиха за сензационно решени на Върховния съд на страната, който постанови, че бездомните и безработни хора не нарушават закона, извършвайки кражба на малко количество храна от магазин.

Цялата статия: Италия легализира кражбата на храна от магазин

Кражбите (ДДС, акцизи и други) се плащат от пазаруващите в магазина. Защото се явяват разход, а разходите ги плаща винаги (при добро управление на бизнеса!) крайният клиент.

Например акцизите и ДДС-то се явяват разход. Затова в държавите, където има акцизи и ДДС цената на стоките е по-висока.

За разбирането на тази концепция трябва да се разбере какво е алтернативна цена.

Когато капиталистът има възможност да инвестира в нещо друго (примерно магазин за хранителни стоки в друга държава) той ще го направи, ако това друго нещо му носи по-голям ROI (възвращаемост на инвестицията). Единствения вариант да продължи да инвестира в магазини за хранителни стоки в държава, където има акцизи, ДДС и други кражби (данъчното облагане е вид кражба, специална кражба, която е легална според крадецът, който я извършва) е да вдигне цените така, че да си осигури достатъчно печалба (която не е по-малка от тази при алтернативни инвестиции).

Данъците са кражба.

1 юни 2016 г.

Цензура

Системата за цензура на Интернет в България (да, наистина има такава, това не е шега) спира достъпа до сайтове, които нямат нищо общо с хазарта.

Причината е закон, който изисква от доставчиците на Интернет (ISP) да направят нещо невъзможно - да се филтрират сайтове по зададен списък с домейни.

А това не е технически възможно. Затова се получава така, че се блокират сайтове, които не са в забранения списък.

Пак повтарям, защото е много важно – законодателите са написали и гласували закон, който не е възможно да бъде изпълнен. Причината затова е тяхната техническа неграмотност и отказ да питат някой експерт дали законът им е екстремно глупав.

Ако желаете да посетите "забранените" сайтове може да го направите по няколко начина. Един от начините е през уеб прокси като например dontfilter.us. Други начини - VPN, прокси, TOR. Има и безплатни приставки за браузъра, които вършат същата работа (Hoxx, ZenMate и други).

При опит за отваряне на страница, достъпна чрез протокол https, излиза съобщение "Unable to connect", а не предупреждение, че страницата е цензурирана, съгласно българското законодателство.

През 2012 година бях писал: Парламентът прие закон за филтриране на Интернет.

IP адресът 104.25.255.4 е попаднал в списъка с "лошите" адреси и всички сайтове, които го ползват са блокирани. Този IP адрес се ползва от CloudFlare, което значи, че някои от сайтовете, които ползват CloudFlare ще бъдат блокирани съгласно българското законодателство за цензуриране на Интернет. Много от сайтовете ползват CloudFlare, което е предпоставка за много подобни проблеми.

Обърнете внимание, че не всеки път когато има проблем вие ще разберете, че проблемът е българската цензура. Когато се опитвате да осъществите достъп до сайт, чийто адрес започва с "https://" (ползва протокола https) няма да излиза разбираемо съобщение за грешка (вж. по-горе "Unable to connect" – браузърът само казва, че не може да се осъществи връзка, но не казва защо).

Допълнение

От Държавната комисия по хазарта казаха, че от техния компютър невинните сайтове, които посочих се отварят без проблем. Не казаха кой доставчик на Интернет ползват.

При вас отварят ли се и кой доставчик ползвате? Аз ползвам оптичен Интернет от Mtel (по стар договор със Спектър Нет от времето преди Мтел да ги купи).

Днес е чудесно време за наблюдаване на космоса!

Имаме голям късмет, че можем да видим толкова много звезди когато погледнем към небето.

В далечното бъдеще разумните същества, които ще възникнат на бъдещите планети, обикалящи около бъдещите звезди, няма да могат да видят други галактики, освен своята собствена (или само своята собствена и близките няколко галактики).

12 май 2016 г.

Дерегулация на превозът срещу заплащане!

Трябва законите, регулиращи превозът на пътници да е същите като законите, регулиращи карането без пътник. Тоест, изискванията, на които трябва да отговаря автомобилът и водачът да са едни и същи. Табелката "такси" да е доброволна, а не задължителна. Цветът на автомобила – също.

Щом някой отговаря на условията да може да превозва хора безплатно трябва да може да превозва и хора срещу заплащане без допълнителна борба с бюрокрацията.

Плащането на едни пари не променя нищо!

10 май 2016 г.

Законът на По

Законът на По (Poe's law) гласи, че без ясна индикация за намерението на автора, някои читатели/зрители ще възприемат пародиите на екстремни възгледи като искрено изразяване на възгледите, които авторът осмива.