Важно е да развиваме езиковите си умения

Григор Гачев написа:

Преди десетина години ми беше попаднал материал за едно западнало училище в Стейтън Айлънд. Уви, в момента не успявам да го открия - ако някой успее, ще съм му благодарен.

Там новодошла нахъсана директорка установява, че учениците масово имат катастрофално лоши резултати, понеже всъщност не владеят езика. Не английския - изобщо. Не умеят да четат, да пишат, да се изразяват с не най-прости изречения... И след консултации с експерти и прочее издала заповед - петнайсет минути от всеки час, независимо от предмета, са за проверка на есета, написани от учениците по темата на урока.

И това било само началото. По-нататък преподавателите били задължени да карат учениците да използват съставни изречения („еди-какво си, НО еди-какво си...“), сложни изречения с подчинена част и т.н. Накратко - да ги обучат да използват словото като инструмент. Това, което обикновено го имаме за даденост.

Съпротивата била голяма, някои учители се наложило да бъдат уволнени. След като обаче правилото било надеждно приложено, успехът на учениците запълзял нагоре. Способността им да четат, разбират и комуникират - също. По думите на една от ученичките: „Преди учебникът беше море от букви, в което се давех. Сега вече го чета и го разбирам, и мога да го обясня.“

В началото типичното есе било едно изречение от сорта на „Александър Велики е много велик.“ Година по-късно обаче есетата вече били по страница и повече, на смислен език, с лекота предаващи сложни заключения... И училището от пример за провал, с на практика нула завършили го приети във ВУЗ, се изкачило в горната четвърт в град Ню Йорк.

... Мисля си - дали не е добре да изкараме владеенето на езика и умението да се изразяваш с него вид елитизъм. „Нещо не за всеки идиот.“ Не ми хрумва по-добър начин да накараме децата и тинейджърите да започнат да наваксват по него. 🙂