Управляващите по време на престъпния комунистически режим знаеха, че има радиация, но решиха да не уведомят хората

Иван Йонов написа:

Тогава бях на 22, студент. Но заедно с това бях запасен офицер от резерва на Гражданска отбрана, ходех 2-3 пъти годишно на обучения, дори имах бюро в щаба на ГО на Бенковска в кабинет заедно с един полковник. Имах устройство за повикване вкъщи, общо взето първа линия на резерва на ГО.

На 1 май, около 5 часа устройството изпищя - викат ме спешно. Точно пристигнах на Бенковска, когато започваше съвещанието, полковникът отпред казва, че има радиоактивно замърсяване на територията на цялата страна, не е Козлодуй, външен източник, неизвестен към момента, но очевидно много мощен. Всички постове, по цялата страна докладват приблизително еднакви стойности. Това, което пропусна да спомене е, че това не е учение.

С колегата на моите години си прошепнахме, че по-идиотско задание за учение не бяхме чували, казаха да вземем гайгер-мюлеровите броячи и да чакаме указания на двора. Така и така брояча е в мен, реших да пробвам дали работи, слагам слушалките, и чакам да чуя пукането на естествения фон. Това пукане е "цък", после 2-3 секунди, после пак "цък". Това, което чух в слушалките беше "виууууу", а като свалих "пръчката" към краката, звукът беше "пииии". Само с този брояч не мога да кажа стойности, но беше не просто много, беше ужасно, чудовищно много! Поглеждам към колегата, той надянал неговите слушалки и срещам огромни, някак квадратно ококорени очи. Много е особен моментът, в който осъзнаваш, че това е НАИСТИНА.

Извикаха ни обратно, планът беше готов, разпределиха ни задачите. Общо взето идеята беше да обявим радиационна опасност по радио и телевизия, да отменим всякакви празници и манифестации, да приберем населението по домовете, да съберем всичко, което носи вода (общински служби, военни водоноски, всякакви цистерни) и да мием, да мием докато отмием гадостта. Радиоактивния прах се сипе равномерно навсякъде, събира се на земята, трябва да го махнем. Съответно медицинските служби вадят от държавния резерв и раздават йод на населението, организира се повсеместно наблюдение и доклади и т.н.

Всеки си получи задачите и готови, чакаме заповед да започнем да действаме. Чакаме, чакаме, накрая заповедта дойде - "да не се прави нищо". Не повярвах на ушите си, това беше предателство към собствения ми народ!

Щабът на ГО е в центъра София, на Бенковска, гледах безпомощно как улицата е пълна с хората, отиващи на манифестация под радиоактивния прах, сипещ се отгоре им и не можех да направя нищо! За какво ми бяха тези обучения, за какво бяха тренировките след като в единствения момент... И тогава ги намразих. От дъното на душата си, за цял живот! Те бяха предатели и направиха и мен предател. Няма да ви го простя докато дишам, неуважаеми "другари". А всичките ми сънародници, ще кажа едно: простете ми, ако можете, аз не изпълних дълга си.