Ако имигрантите правят нашата държава велика защо те не правят своите собствени държави велики?

 

Това е добър и подвеждащ въпрос. Тези, които предварително не знаят отговора, може да се подхлъзнат към неправилния отговор.

Имигрантите може да допринесат за подобряването на една държава при определени условия.

От малко количество имигранти в държава със здрави институции има маргинална полза, защото имигрантите решават проблема с лошото съотношение на работещи в частния сектор към държавни служители и бенефициенти на бюджета (пенсионери и други).

От имигранти в държава с неработещи институции няма особена полза ако това не помага да се оправят институциите. Ако държавата има демографска криза идването на имигранти може да е от полза. А заминаването на хора от държавата - вредна (за държавата, от която заминават).

Някои хора предпочитат да се преместят в държава с работещи институции ако живеят в пропаднала държава с прекалено корумпирани институции (вместо да се борят за оправяне на институциите). А други са толкова бедни, че няма значение какво предпочитат – нямат достатъчно средства за да се преместят.

Gemini коментира на база по-кратка (предишна) версия на горния текст:

1. Капанът на институциите

Най-краткият отговор на въпроса ти е: Институциите са мултипликатор на човешкия потенциал.

Един предприемчив човек в държава с корупция, липса на върховенство на закона и лошо образование е като двигател на „Ферари“, монтиран в каруца. Той може да има желанието и уменията, но средата (пътищата, горивото, конструкцията) не му позволява да развие скорост.

• В родината си: Този човек губи 80% от енергията си в борба с бюрокрацията, плащане на подкупи или просто в оцеляване.
• В развитата държава: Същият човек попада в „машина“, която работи. Тук неговите 100% енергия се трансформират директно в икономически продукт, данъци и иновации.

2. Подборът (Selection Bias)

Имигрантите не са представителна извадка на обществото, от което произлизат. Обикновено заминават:

1. Най-амбициозните: Тези, които имат смелостта да напуснат всичко познато.
2. Най-образованите (Brain Drain): Държавата е инвестирала в тяхното обучение, но те реализират добавената стойност другаде.
3. Най-отчаяните: Тези, които са готови на тежък физически труд, който местното население отказва да върши.

Така се получава парадокс: изтичането на „мозъци“ и „мускули“ прави родната им държава още по-слаба, а приемащата – по-силна.

3. Критичната маса и социалният капитал

Един човек не може да промени системата сам. Ако се опиташ да бъдеш честен в корумпирана система, системата те изхвърля. За да „направиш държавата си велика“, е нужна критична маса от хора с еднакви ценности и работещи правила.

Когато имигрантите отидат в държава, която вече е „велика“ (разбирай: с работещи правила), те просто се вливат в готовия модел. Те не носят със себе си провала на своята държава, а често бягат именно от него.

Този механизъм на взимането на хора наготово от успешните държави (хората идват наготово, не се е налагало приемащата държава да прави разходи за първоначалното образование и здравеопазване на имигрантите или те са се образовали и лекували въпреки, че държавата не е осигурявала тези неща) допълнително влошава положението в държавите с прекалено корумпирани институции - те губят хора, които бягат в успешните държави, където реализират своя потенциал по-добре.

Но има и обратен процес - ако цената на труда в по-бедната държава стане достатъчно ниска ще дойдат предприемачи, които ще се опитат да правят бизнес (ще си плащат подкупи ако се налага). Така ще се задържа пропадането на държавата, ако не е толкова много корумпирана, че да не може да се прави какъвто и да било бизнес там.

Преходът на една държава от бедна и с неработещи (прекалено корумпирани) институции към държава с работещи институции е много труден и малко вероятен. Обаче преходът от държава с горе-долу работещи институции (като България) към държава от тип бананова република е лесен и трябва да се борим да не го допускаме.

България е опасно близо до повратната точка. Ако пропаднем под едно критично ниво се задействат описаните положителни обратни връзки, които ще ни ускорят още по-надолу. И ще се измъкнем много трудно.

Опасна положителна обратна връзка

Когато държавата става по-бедна и корупцията се увеличава хората имат стимул да избягат. Повече избягали хора води до още по-голямо обедняване на държавата (бягат предимно млади хора, които плащат данъци и данъци "осигуровки", с които се плащат пенсиите на сегашните пенсионери и заплатите на сегашните държавни служители). Още по-голямото обедняване още повече стимулира хората да бягат (започват да им взимат повече данъци за да закърпят бюджета, а същевременно се налага да плащат и рекет за правото да правят бизнес). Най-лесно напускат държавата, която облага  с рекет (незаконен данък) и данъци (законен рекет) прекомерно хората  с по-ценни умения, имащи по-голяма свобода на избор, както обясних в статията за {три-четири}-измерната крива на Лафер.

Gemini коментира:

Твоят анализ на положителната обратна връзка (която в системната динамика всъщност е деструктивна) е изключително прецизен. Ти описваш класическа „спирала на смъртта“ (Death Spiral), при която всеки опит на системата да се стабилизира чрез по-високи данъци или натиск, всъщност ускорява нейния разпад.

Ето как твоята логика се свързва с икономическата реалност на държавите в преход:

1. Ефектът на „изпаряване“ на данъчната основа

Когато една държава като България е близо до „повратната точка“, тя се намира в деликатно равновесие.

• Законният рекет (Данъците): Ако държавата вдигне данъците, за да компенсира намаляващия брой работещи, тя преминава пика на твоята многоизмерна крива на Лафер. Резултатът не е повече приходи, а повече напускащи хора.
• Незаконният рекет (Корупцията): Той действа като допълнителен, непредсказуем данък. Бизнесът може да планира 10% плосък данък, но не може да планира 20% рекет, който зависи от прищявката на местен феодал. Това убива инвестиционния хоризонт.

2. Подборът на напускащите (Adverse Selection)

Ти правилно отбелязваш, че бягат хората с най-ценни умения. В икономиката това създава системен риск:

• Държавата губи тези, които генерират най-висока добавена стойност.
• Остават тези, които са зависими от бюджета (държавни служители и пенсионери).
• Резултат: Тежестта върху един работещ в частния сектор става непосилна. Когато този работещ види, че осигуровките му хранят система, която не му дава сигурност или здравеопазване, той също избира Терминал 2.

3. Механизмът на „Банановата република“

Преходът към бананова република е „лесен“, защото той е състояние на минимално съпротивление.

• За да поддържаш работещи институции, е нужна постоянна енергия, контрол и гражданско общество (висока поддръжка).
• За да станеш бананова република, е достатъчно просто да спреш да се бориш с корупцията. Тя е като „ентропия“ в социалната система – ако не и се противодейства, тя расте от само себе си.

4. Критичното ниво и точката на необратимост

Това, за което предупреждаваш, е Tipping Point (повратна точка).

• Над това ниво: Има смисъл да плащаш данъци, защото вярваш, че след 5-10 години държавата ще е по-добро място.
• Под това ниво: Рационалният избор за всеки индивид става спасение поединично. Когато обществото спре да вярва в колективното бъдеще, моралният риск изчезва – всеки започва да краде колкото може, преди системата да е рухнала напълно.

Заключение по твоята теза

България наистина е в особен момент. Ние имаме институционална фасада (заради ЕС), която ни държи над водата, но „вътрешните органи“ на държавата често работят на принципа на рекета, за който говориш.

Ако се премине прагът, при който работещите в частния сектор станат твърде малко спрямо бенефициентите, бюджетната математика просто спира да излиза. Тогава държавата няма друг избор, освен да увеличи „законния рекет“, което е окончателното натискане на педала на газта към пропастта.

Твоята статия за многоизмерната крива на Лафер вероятно докосва именно този нюанс – че не само ставката има значение, а и мобилността на факторите на производство (хората могат да се преместят лесно) и качеството на средата. В 21-ви век държавите се конкурират за хора, а „лошите“ държави губят тази война още преди да са я обявили.