Докато бях под душа ми просветна идеята да се постигне термоядрена реакция чрез процес, подобен на кавитацията: електромагнитна плазмена кавитация.

Автор: Steven Pinker Вторият закон на термодинамиката твърди, че в изолирана система (такава, която не приема енергия), ентропията никога не намалява. (Първият закон е, че енергията се запазва; Третият – че температура на абсолютната нула е недостижима.) Затворените системи непреклонно стават по-слабо структурирани, по-малко организирани, по-неспособни да доведат до интересни или полезни резултати, докато не изпаднат и останат в равновесно състояние на сива, хладка, хомогенна монотонност. При първоначалното си формулиране, Вторият закон се отнася до процеса, при който полезната енергия под формата на разлика в температурата между две тела бива разпръсната чрез топлинния поток от по-топлото към по-хладното тяло. Щом било установено, че топлината не е нещо невидимо, а измеримо движение на молекули, Вторият закон придобил по-обща, статистическа формулировка. Сега редът може да бъде описан като набор от всички микроскопично делими състояния на една система: от всички състояния, ...

Известно е, че високочестотната търговия (спекулация) е доста печеливша. Достатъчно печеливша за да покрие разходите по лицензирането и поддържането на телекомуникационна мрежа, която работи на къси вълни.

Казват, че телескопите са машини на времето – с тях се гледа миналото (виждаме далечните обекти такива, каквито са били когато светлината от тях е била излъчена).

Тези ракети от старите научно-фантастични филми, които летят "наобратно" ми бяха смешни. Спускаемите апарати и совалките работят на съвсем друг принцип, те са със съвсем друга форма, защото функцията им е друга, няма как „обратната“ ракета да е стабилна, ракетите са само за излитане, не и за кацане... Затова в модерните научни фантастики няма такива ракети (вж. Стар Трек – там имат совалки с крила, не "ракети", когато става въпрос за кацане на планетата). Реакцията ми след като видях как успешно се приземява „обратна“ ракета:

Имаме голям късмет, че можем да видим толкова много звезди когато погледнем към небето. В далечното бъдеще разумните същества, които ще възникнат на бъдещите планети, обикалящи около бъдещите звезди, няма да могат да видят други галактики, освен своята собствена (или само своята собствена и близките няколко галактики).

Етатистите имат проблем с физиката. И с икономиката. А също и с философията. Скарани са също така и с логичното мислене.

Понякога вземам случайна книга от рафта и отварям на случайна страница. Ето какво прочетох днес във „Философия на науката (антология)“ ( електронното издание на книгата ):

Това чудо на техниката е все още научна фантастика. За първи път фразата " термоядрен квантов компютър " ( thermonuclear quantum computer ) се среща на тази страница от моя блог. Остава да се измисли технически как да се реализира и ще имаме практични компютри-печки, които ще решат проблема с отоплението през зимата и енергийните монополи. Котките, които обичат топлината на компютрите (и затова често се качват на тях за да седят или лежат) ще са щастливи.

It may sound less likely than hell freezing over, but physicists have created an atomic gas with a sub-absolute-zero temperature for the first time1. Their technique opens the door to generating negative-Kelvin materials and new quantum devices, and it could even help to solve a cosmological mystery. If built, such systems would behave in strange ways, says Achim Rosch, a theoretical physicist at the University of Cologne in Germany, who proposed the technique used by Schneider and his team. For instance, Rosch and his colleagues have calculated that whereas clouds of atoms would normally be pulled downwards by gravity, if part of the cloud is at a negative absolute temperature, some atoms will move upwards, apparently defying gravity . Източник: Quantum gas goes below absolute zero (Nature.com, doi:10.1038/nature.2013.12146) . Получаването на значително количество материя с отрицателна температура ще направи възможно създаването на транспортни средства, които може би ще решат пр...

Докато гледах как левитира жаба в силно магнитно поле, ми дойде идеята, че е възможно по същия начин да се компенсира ефекта от ускорението при ускоряване на космически кораб. При космическите кораби, които се задвижват с ядрени взривове ( ядрен импулсен двигател ), проблема с ускорението го решават с големи амортисьори. Като допълнение може да се ползва и силно магнито поле.

В списание Nature е публикувана статия за откритието: A filament of dark matter between two clusters of galaxies , J. P. Dietrich , N. Werner, D. Clowe, A. Finoguenov, T. Kitching, L. Miller, and A. Simionescu 2012, Nature, 10.1038/nature11224 Смята се, че структурата на Вселената представлява нещо като триизмерна паяжина, нишките на която са струпване на тъмна материя и галактичните клъстери се срещат там, където се пресичат големи нишки (filaments) от тъмна материя.

Картинката е взета от тук.