Вредата и ползата от мемите свързани с храненето

Защо хората от някои култури страдат от определени заболявания по-често?

В повечето случаи причината за това се крие в мемите, които те възпроизвеждат и по-специално в мемите свързани с храненето.

[Съществуват ли наистина мемите?]

Някои нови меми, които хората в последните десетилетия започнаха да възпроизвеждат по-често, са яденето и пиенето на храни с добавена захар и храни с добавен мононатриев глутамат. Има доказателства, че възпроизвеждането на тези нови меми е основния причинител на наднорменото тегло.

(Особено вредни са и храните с много захар, мазнини и сол: Сънувах метод за дресиране на хора.)

Обърнете внимание на рекламите по телевизията (мощен инструмент за разпространяване на меми) – много от тях разпространяват хранителни меми. Колко от хранителните меми, които виждате по телевизията (във филмите, рекламите и други телевизионни предавания), са свързани с храни, които съдържат захар и мононатриев глутамат? Ядат ли пица героите от филма? Хапват ли понички полицаите? Пият ли кола? Каква част от храните в опаковка, намиращи се по рафтовете на магазините, съдържат добавена захар и мононатриев глутамат?

Почти всички изделия от месо съдържат поне една от тези две добавки. Освен тях може да съдържат и зърнени продукти.

На това триминутно видео (англ.) може да видите как д-р Ерик Берг обяснява вредата от MSG (мононатриев глутамат):

В това видео (англ.) обясняват механизма, по който захарта може да доведе до пристрастяване и наднормено тегло:

Всички епизоди от поредицата може да видите тук.

Много хора бъркат чувството за жажда с глад. Вместо да пият питейна вода – те пият вода със захар, оцветители и аромати. Това е изключително опасно, защото така неусетно се консумира огромно количество захар (което на практика е невъзможно да се изяде даже и при преяждане с плодове). Когато ви се пие – пийте чиста вода, не мръсна вода (вода със захар и други примеси).

Друг мем свързан с храненето е консумацията на млечни продукти. Някои мемботи твърдят, че яденето на млечни продукти са единствения възможен източник на калций за хората (и особено за децата) и трябва задължително да се ядат от всички. Защо тогава в много азиатски култури (напр. в Япония), хората които изобщо не консумират млечни продукти имат по-здрави кости от европейците, които се тъпчат цял живот с млечни продукти?

Млечните продукти не са единствения възможен добър източник на калций. Как са оцелявали хората преди да започнат да отглеждат животни и да ги доят? Те са консумирали хрущяли, части от кости и бульони от кости. Консумирали са и растения, съдържащи калций.

Относно ползите и опасностите от консумирането на млечни продукти, вижте какво пише в сайта на Harvard.

Експерименти потвърждават, че рибените кости са добър източник на калций не само за хората, но и за прасетата. Освен това, пептид, който се съдържа в рибените кости, подобрява усвояването на калция. Японците ядат малките рибки цели – без да ги чистят и заедно с костите. Така, възпроизвеждайки този мем, те си набавят достатъчно калций.

Японците възпроизвеждат и друг мем – ядат цитрусовия плод sudachi, който подобрява усвояването на калция от рибените кости.

Някои растения съдържат голямо количество калций и могат да се ядат от хора. Проблемът е, че са твърде скъпи – цената им е от порядъка на цената на месото в супермаркета.

(Някой знае ли растения, които могат да се купят от български супермаркет или от пазара на голям град, които да са на приемлива цена и да съдържат достатъчно калций? Пробвах да ям тофу, обаче вкусът му не ми харесва.)

Много по-евтино решение (в сравнение с растителните източници на калций) са рибените кости (особено от дребни рибки – за тези, които имат търпението и възможността да ги чистят или ги ядат без да ги чистят) и бульонът от животински кости.

Проблемът ми с дребните рибки е, че са ужасно трудни за чистене. Пробвах няколко пъти да ги готвя – отнема ужасно време. Въпреки, че са много по-евтини от големите риби, и даже от свинското и пилешкото, няма икономически смисъл да се купуват, защото цената на труда по почистването им е по-голяма от цената на същото тегло голяма риба (а има и други по-приятни методи на медитация, от това да се чисти риба - примерно безцелната разходка - т.нар. фланьорство). При подходяща термична обработка, костите на някои от по-големите риби (които се чистят по-лесно и бързо – и затова е икономически изгодно да се консумират) омекват достатъчно за да бъде възможно да се ядат.

Друг мем, който може да доведе до наднормено тегло (и един куп болести, свързани с него) е яденето на зърнени храни. От еволюционна гледна точка, хората са започнали да ядат зърнени храни сравнително скоро – само от няколко хиляди години.

Съществуват мемботи, които твърдят, че хората трябва да ядат зърнени храни, даже много държавни институции (на повечето държави) препоръчват яденето на зърнени храни (разгледайте различните „хранителни пирамиди“ (англ. „food pyramids“), разпространявани от мемботите).

Голяма част от храните, които виждаме по телевизията (не само в рекламите) са храни, направени от зърна. Много от тях включват и захар. Комбинацията зърна + захар може да бъде много вредна.

Зърнените храни (т. нар. рафинирани въглехидрати – англ. refined carbohydrates) увеличават нивото на кръвната захар много повече даже и от захарта. След консумация на такива храни, нивото на кръвната захар първо рязко се покачва, после спада под първоначалното ниво. Установено е, че ниското ниво на кръвната захар може да доведе до понижен самоконтрол.

Изяждането на нещо, което повишава кръвната захар, може да доведе до подобряване на самоконтрола. Но ако след това кръвната захар пада (например след ядене на хляб или захар) – самоконтролът намалява (т.е. ефектът е краткосрочен). Затова не е добре да се ядат рафинирани въглехидрати – по-доброто решение е консумирането на храни, които се усвояват бавно (при което поддържат кръвната захар на стабилно достатъчно високо ниво).

По-добрият самоконтрол може да предотврати наднорменото тегло.

След като човек вече има наднормено тегло, става по-трудно да упражнява самоконтрол, което може да задълбочи проблема с наднорменото тегло и т.н. Тоест има смисъл в предотвратяването на наднорменото тегло – защото след като вече човек има този проблем, става много трудно да го реши.

Към средата на 2013 година прочетох книгата на д-р Кели Макгоникъл „Самоконтрол“ (откъс от книгата, PDF). По същото време започнах да решавам проблема си с наднорменото тегло (тежах над 80 килограма при височина 172 см). След няколко месеца теглото ми беше с 10 килограма по-малко. В средата на 2014 година теглото ми беше в рамките на нормалното – около 63-65 кг.

Смятам, че напредъкът, който постигнах, се дължи на промяната в храненето ми – спрях да ям зърнени храни и храни съдържащи добавена захар. Почти не ям и млечни продукти. Започнах и по-често да излизам на разходка (смятам, че ходенето е по-добър спорт от бягането). Основно се храня със зеленчуци, месо, плодове, риба, яйца. Ям и по малко сусам (единственото зърнено изключение) и ядки.

Твърде вероятно е и наученото от книгата да ми е помогнало да подобря самоконтрола си – бях пристрастен към яденето на вредни храни като пица (само още едно парченце, после само още едно... – да ви е познато?), „натурални“ сокове (с високо съдържание на захар), кроасани, шоколад (съдържащ голямо количество захар), всевъзможни други храни, които съдържат добавена захар и зърна, пържени храни, препечени храни (пържените и препечените храни са проблемни по друга причина).

Някои наркомани описват своята зависимост към храната, като идентична с тази към наркотици:

I am a recovering alcoholic, drug addict and former smoker who has been in 6 rehabs. I’ve been sober for almost 8 years now.

I struggled with addiction for a long time… and a few years after I became sober I started developing an addiction to unhealthy foods.

After a while, I realized that the thought processes and symptoms were the same as when I was addicted to drugs… exactly the same.

The truth is, there is no fundamental difference between junk food addiction and drug addiction. It’s just a different substance of abuse and the social consequences aren’t as severe.

I have since spoken to many former addicts who also had problems with sugar and junk food.

They agree that the symptoms are not just similar, but downright identical.Kris Gunnars

Източник: Kris Gunnars, 10 Similarities Between Sugar, Junk Food and Abusive Drugs

Обърнете внимание, че не съм ограничавал количеството храна, не съм броил калории, не съм се потил в гимнастическите салони. Най-интензивния спорт, който практикувах, беше да бягам. Но не повече от 5-10 минути и не много често (може би десетина пъти за една година). Спортуването ми се свеждаше главно до ходене за 1-2 часа дневно (даже не всеки ден). Освен това практикувах скачане от клекнало положение, но не много често – бързо ми омръзна (обаче успях да си сплескам задната част на подметките на маратонките).

След като спрях да ям храните, които смятам, че не са подходящи за хора (или не са най-добрите възможни) – изчезна и желанието ми да преяждам (точно както предвиждат теориите за вредното влияние на захарта и зърнените храни).

Зърнените храни са имали важна роля в миналото. Определено яденето им предотвратява умиране от глад. Обаче те не са най-добрата храна за хора. В тях липсват важни хранителни вещества. Затова преяждащите хора с наднормено тегло страдат от malnutrition (превеждано на български погрешно като недохранване).

В българския език даже няма дума, която да означава липса на хранителни вещества заради преяждане (това е едно от значенията на malnutrition). Повечето хора даже не подозират, че това е възможно. Този проблем се дължи главно на преяждането с храни, които съдържат зърна и захар.

По проблема с консумацията на хляб и други зърнени храни има написани много публикации. Много от теориите по въпроса са противоречиви. Но независимо от причината за това – консумирането на храни съдържащи зърна и захар не е препоръчително.

Една от най-популярните книги за вредата от зърнените храни е „Wheat Belly“ на д-р Уилям Дейвис, издадена на български под заглавието „Пшеницата - маскираният убиец“ от издателство Intense. Авторът е обвиняван в псевдонаучност. Някои от теориите изложени в книгата му действително не издържат на критичен анализ. Например в зърното няма достатъчно молекули фитинова киселина, които да се свържат с калция и други минерали за да предизвикат техния недостиг (ако се приемат достатъчно минерали).

Друга популярна книга за вредата от зърнените храни е Grain Brain на д-р David Perlmutter.

Твърденията в тези книги са много противоречиви (критична статия).

Фитатите могат да бъдат и полезни: подобряват здравината на костите и имат анти-ракови свойства (1,2,3).

Мемите, характерни за „западната цивилизация“, се разпростират по целия свят. Това предизвиква сериозен проблем с наднорменото тегло. Стига се до парадокса повече хора да умират от наднормено тегло, отколкото от недохранване. 65% от световното население живее в страни, където наднорменото тегло и затлъстяването убиват повече хора, отколкото поднорменото тегло.

Приготвянето на храна при твърде висока температура (включително и пърженето) също е вреден мем. При по-високи температури се образуват вредни вещества. Някои от тези вещества са известни като крайни продукти на гликация или AGEs – Advanced glycation end products (крайни продукти на напреднала гликация).

Кафяво-черната коричка на пържолата може и да е вкусна, но е вредна. Някога нашите предци са приготвяли пържоли на камъни, загрявани с огън (това са били първите барбекюта). Тогава този мем (термичната обработка на храна при висока температура) е бил полезен. Затова ни харесват вредните корички на кюфтетата и пържолите – приматите, които са харесвали вкуса на печеното месо са имали еволюционно предимство: термично обработената храна се усвоява по-добре от организма и за усвояване на единица енергия е необходимо по-малък обем храна и съответно по-малки стомаси; това прави възможно тялото да носи и глава с по-голям мозък. Освен това, възпроизвеждането на този мем е намалявало риска от предаване на паразити.

Но в днешно време, когато имаме по-добри технологии за топлинна обработка на храната (фурни и уреди за варене с терморегулатор и таймер), печенето е анахронизъм. Няма рационална причина храната да се обработва при температури значително превишаващи 100°C (освен с цел да се реализира печалба от продажбата на храна – всеки ресторант, който иска да има клиенти, предлага вредна храна, термично обработена при твърде висока температура).

Друг анахронизъм е мемът „пиене на алкохол“. В миналото, пиенето на бира е имало смисъл. Водата е била мръсна. При производството на бира се унищожават вредните микроорганизми – това решава проблема с мръсната вода. Освен това бирата съдържа витамини от групата B и силиций (и се предполага, че предотвратява болестта на Алцхаймер).

В днешно време, обаче, хората могат да си набавят тези хранителни вещества от други източници и имат достъп до чиста вода. Тоест, пиенето на алкохолни напитки, практически няма полза, а вредата е твърде сериозна за да бъде пренебрегната – затова аз не пия алкохолни напитки.

Постенето (периодичното постене, англ. intermittent fasting) може да бъде полезен мем (ако се прави правилно).

Този метод на постене може да доведе до намаляване на нивото на IGF-1, което води до намаляване риска от някои видове рак и експериментите с мишки показват, че удължава продължителността на живота – ако имате мишка за домашен любимец може да и приложите подобна диета за да живее по-дълго. Но за хора не е сигурно, че ще даде същия ефект, но определено има редица ползи.

Често срещана грешка, при ядене на месо, е да се ядат само мускулите на животно, а вътрешните органи да се преработват за храна на домашни любимци. Много хора се гнусят да ядат черен дроб. А черният дроб съдържа полезни хранителни вещества и в сравнение с мускулите, осигурява повече енергия на единица обем. Нашите предци, когато са ловували, са изяждали приоритетно черния дроб на животното, а мускулите са давали на кучетата. Сега е обратното – най-хранителната част отива за производство на храна за домашни любимци, а хората ядат мускулите... Имайте предвид обаче, че консумацията на твърде много черен дроб може да е опасна както за хората, така и за домашните любимци (заради хипервитаминоза с витамин А).

Тъй като не консумират черен дроб, много хора страдат от липса на витамини от групата B.

Повече за вредните и полезните меми, които хората често възпроизвеждат, ще напиша в книгата „Дебъгване на културната матрица“. Основната идея на книгата е, че има смисъл от селективното, осъзнато и критично възпроизвеждане на меми – да осъзнаваме мемите, които възпроизвеждаме, да ги подлагаме на критичен анализ и да избираме да възпроизвеждаме само полезните меми, като се въздържаме от възпроизвеждането на вредните меми.

Но това не е лесно. Хората са склонни да възпроизвеждат мемите, възпроизвеждани от околните, като правят това несъзнателно и много често не разбират ползите и вредите от това. Но ползата от критичното мислене и науката е твърде голяма, за да бъде пренебрегвана. След като имаме възможност да извлечем полза от мемите, продукт на стотици години еволюция, защо да не се възползваме от това?

Други вредни меми, за които съм писал в блога си: четкане на зъбите веднага след хранене, носене на модерни обувки, позитивното мислене, етатизма.

Решаването на проблема за доказването на безвредност по метода Via negativa