Защо не можем да проверим експериментално само една хипотеза

Понякога вземам случайна книга от рафта и отварям на случайна страница. Ето какво прочетох днес във „Философия на науката (антология)“ (електронното издание на книгата):

Накратко, физикът никога не може да подложи на експериментална проверка една изолирана хипотеза, а само цяла една съвкупност от хипотези; когато опитът влиза в противоречие с нейните предвиждания, той му показва, че поне една от хипотезите, които образуват тази съвкупност е неприемлива и трябва да се измени; но той не му посочва тази, която трябва да се промени.

Пиер Дюем

Часовникарят, на когото дават развален часовник, отделя всичките му детайли и ги преглежда един по един, докато не намери този, който е деформиран или счупен; лекарят, при когото е доведен болен, не може да го разреже, за да постави диагнозата си; той трябва да отгатне местонахождението и причината на болестта, само като проследи смущенията, засягащи тялото като цяло; на него, а не на часовникаря прилича физикът, зает да коригира една дефектна теория.

Пиер Дюем

Пиер Дюем. Физическата теория. Нейната цел и нейният строеж (1906).

Оригиналът на френски: Duhem, Pierre (1861-1916). La théorie physique: son objet, sa structure (1906).

Превод на английски: Pierre Duhem. The Aim and Structure of Physical Theory.

Когато си мислим, че проверяваме експериментално една хипотеза, ние всъщност проверяваме една система от хипотези, която включва не само „проверяваната“ хипотеза (тази, която си мислим, че проверяваме), но и множество други хипотези (включително „скрити хипотези“ и „скрити аксиоми“).

Ако резултатът от експеримента не съвпада с предвижданията на множеството от хипотези, това може да означава, че:

1) Всички хипотези от множеството са грешни.

2) Поне една хипотеза от множеството е грешна (това може да бъде и някоя от скритите хипотези).

Ако резултатът от експеримента съвпада с предвижданията на множеството от хипотези, това може да означава, че:

1) Всички хипотези от множеството са правилни.

2) Не всички хипотези от множеството са правилни (тоест точно обратното на горното твърдение).

Възможно е предвиждането на множество от хипотези (съдържащо грешни хипотези) да съвпада с резултата от експеримента.

Пример: правим измерване и уредът показва нула. Резултатът от експеримента показва, че хипотезата е вярна – измерваната величина е нула. Обаче грешим – оказва се, че една от скритите хипотези е грешна (уредът, с който измерваме е повреден или измерваме не там, където трябва). Получаваме резултата, който очакваме, въпреки че не всички хипотези от множеството са правилни.

* * *

Не се шашкайте, научният метод върши работа. Например базираните на науката самолети летят, базираните на науката компютри изчисляват, базираните на науката космически кораби достигат до Луната и се връщат, базираните на науката лекарства лекуват... Обаче е добре да се познават границите на науката.