Инфлация ще има - със или без еврото

Със сигурност цените ще се повишат (ще има инфлация). Защото това е политика на ЕЦБ - "ценова стабилност" значи цените да с качват стабилно, с 2% годишно (но понякога се качват с повече).

И копейките (любителите на руското цирково изкуство) ще кажат, че е "заради еврото". Това ще налее вода в мелницата на руските пропагандисти.

Но всички централни банки следват такава политика на "ценова стабилност" (гарантирана инфлация). Това не е дефект на еврото, всички централни банки гарантират инфлация (това се постига лесно за разлика от ограничаването на размера на инфлацията, което е много по-трудно). Това е съвременната монетарна религия - без инфлация сме щели да страдаме от дефлация (от това, че цените на стоките и услугите намаляват, увеличава ни се покупателната способност на спестяванията във валута).

(ББ беше обяснил точно как стои въпроса с набиването на акъл. Лесно е да се убедят поддатливите на руска пропаганда в лъжи, а е трудно да ги убедиш в истината.)

Така или иначе ще има повишение на цените, независимо дали влезем в еврозоната.

Но ако влизането в еврозоната доведе до по-голямо забогатяване на българите е възможно инфлацията да е повече (от двата процента, към които се стремят централните банки), защото когато се вдигат заплатите няма как цените на много от услугите (извършвани от работниците с повишени заплати) да не се вдигнат.

Такова повишаване на цените се очаква и в хипотезата когато България забогатява без да влиза в еврозоната. Но влизането в еврозоната леко повишава шанса България да забогатее повече (отколкото би забогатяла без влизането в еврозоната).

Оптимизмът, свързан с влизането в еврозоната, може сам по себе си да доведе до увеличаване на потреблението, което от своя страна да породи натиск за повишение на цените. Това обаче не означава, че трябва да се противопоставяме на положителни промени само защото те могат да предизвикат временни инфлационни ефекти.

Важно е да се отбележи, че самото влизане в еврозоната е резултат от изпълнението на редица критерии – като финансова стабилност, устойчив растеж и управляем дефицит. Постигнатият напредък по тези показатели също създава основания за икономически оптимизъм (водещ до повишаване на цените чрез повишаване на потреблението), независимо от самия акт на приемане на еврото (влизане в еврозоната).

Копейките (хората, възприемчиви за рашистка пропаганда) виждат, че цените се повишават около момента на приемане на еврото и правят грешния извод, че цялото повишаване на цените се дължи на това, че сме заменили лева с евро. Без да разбират сложните икономически процеси, които влияят на цените. Причината тези събития да съвпадат по време е, че замяната на лева с евро е част от процеса на влизане в еврозоната, а членството в еврозоната е резултат от икономическото развитие и просперитет на България (който води до формалното отговаряне на критериите за членство).

В момента много стоки и услуги са по-евтини в България заради ниските заплати (които са част от разходите за тези стоки и услуги). Особено голяма част от храните са по-евтини в България в сравнение със средното за Европа (с изключение основно млечни продукти и яйца). Увеличението на заплатите влияе по няколко начина:

• Фирмите включват повишения разход за заплати в цените.

• Намалява се чувствителността към цените (търговците могат да повишат цените, защото потребителите са по-платежоспособни, особено цените на стоки като онези бонбони, които обикновено купуваме за подарък, имат лъскава скъпо изглеждаща опаковка и са от известна рекламирана марка).

• Хората са по-склонни да възлагат дейности на трети лица, вместо да ги извършват сами. Това представлява намаление на сенчестия труд (напр. готвене вкъщи вместо поръчка на храна или посещение на ресторант, самостоятелно лепене на плочки), което води до по-голямо търсене на платени стоки и услуги като ресторанти, сготвени храни, услуги на професионални плочкаджии - а оттам и до натиск за повишение на цените. (Сенчест труд значи труд, който не е обложен с данъци и осигуровки. Да не се бърка с нелегалния труд. Сенчестият труд често е легален - няма закон, който да ни забранява сами да си приготвяме храната вместо да ходим на ресторант, сами да си поддържаме жилището вместо да живеем на хотел, да си купим разглобени мебели и сами да ги сглобим вместо да платим на майстор да ги сглоби, да пазаруваме в магазин с каси на самообслужване вместо в магазин с каси, където ни обслужва касиер.)

Цените на някои стоки обаче не се влияят особено от заплатите в съответната държава или даже изобщо не се влияят от тях, например цените на златните монети са доста близки в магазините в различните европейски държави, въпреки значителната разлика в заплатите.

Колкото повече забогатяват българите, толкова повече ще се повишават цените на храните в посока средното за ЕС.

Повишаването на цените на публично търгуваните акции също създава по-голям оптимизъм (wealth effect). Когато човек има портфолио от публично търгувани акции и вижда как стойността на портфолиото му нараства той е по-склонен да харчи повече. В държави с култура на инвестиране в акции това повишаване води до по-голямо потребление и може да доведе до поскъпване на стоките и услугите. Това не значи, че поскъпването на акциите на фондовите борси е нещо лошо.

Монетарната религия (че трябва да има "ценова стабилност" - стабилно повишение на цените) е съмнителна

През индустриалната революция валутите в много страни (особено във Великобритания и по-късно в други индустриализиращи се икономики) бяха обезпечени със злато чрез т.нар. златен стандарт. Въпреки това, това не доведе до деструктивна дефлационна спирала по начина, по който днес я разбираме.

По време на индустриалната революция икономиките растяха с бързи темпове – технологични иновации, механизация, железопътни линии и т.н. – което увеличи реалното производство и доходите, въпреки ограниченото парично предлагане.

Цените понякога падаха (особено в периода 1870–1896 г. — известен като "Голямата дефлация"), но това се възприемаше по-скоро като резултат от повишена ефективност, а не от срив в търсенето. Очакванията не се пречупваха в негативна посока, както при съвременна дефлационна спирала.

Населението растеше, градовете се разширяваха, международната търговия се увеличаваше.

Има нулев шанс да пуснем лева на плаващ курс и БНБ да води политика по истинска ценова стабилност вместо гарантирана инфлация (наричана с евфемизма "ценова стабилност")

Някои по-умни копейки казват, че вместо да приемаме еврото (като пакет с влизане в еврозоната) е възможна алтернатива - да махнем валутния борд и да накараме БНБ да води чиста и свята монетарна политика - като не допуска нарастване на паричната маса в дългосрочен план (като по времето на индустриалната революция).

Това на пръв поглед звучи умно и логично, обаче на практика е невъзможно. Модерната монетарна религия е пуснала пипалата си навсякъде, няма как на практика да се реализира.

На студентите им набиват в главите, че за да не се допуска дефлационна спирала трябва централната банка да гарантира примерно поне 2% годишна инфлация. Защото ако няма инфлация хората ще си държат парите вместо да ги инвестират и харчат, което ще доведе до намаляване на икономическата активност и бедност, което допълнително ще стимулира хората да си стискат парите и т.н.

Тези, които не са съгласни с модерната монетарна религия са твърде малко, а при демокрация се случва обикновено това, което мнозинството иска.

Валутният борд към долара (или приемане на долара като официална валута вместо еврото) не е добра идея

При положение, че търгуваме предимно с Европа няма смисъл да изберем долара вместо еврото. Защото така ще повишим валутния риск за търговците, което няма да е добре.

Ама Швейцария защо не е приела еврото?

Ние не сме Швейцария. Със швейцарския франк играта е друга, там залагат на имиджа на Швейцария като остров на стабилност. В резултат много хора купуват швейцарски франкове, Швейцарската национална банка (акции, на която се търгуват на борсата, lol) печата швейцарски франкове и с тях инвестира в публични компании като печели от това.

Нулев е шанса България да отиграе това с лева, защото не можем да излъжем никого, че сме остров на стабилност. Никой не държи левове с цел сигурност и диверсификация. 

Златен лев?

Да вържем лева към златото в настоящата икономическа реалност е по-глупаво и от връзване за долара.

В миналото връзването за златото имаше смисъл, защото златото беше пари и златото не беше така волатилно, колкото сега. Защото функцията му за пари даваше стабилност на цената на златото.

Сега една валута, обезпечена със злато, би била твърде волатилна за практическо приложение.