Хората са склонни да харесват повече хора, които възприемат като част от тяхната група. (Това обаче не е така при адвокатите.) Също така хората харесват хора, които мразят същите неща. Споделената омраза кара хората да се харесват повече в сравнение със споделеното харесване на нещо. Това научих от книгата на Ленард Млодинов „ Подсъзнателното “.

До сега съм успял да намеря само един начин да подобря мисленето си (като понякога успявам да противодействам на когнитивните си изкривявания - те пак се проявяват, но ги забелязвам – както продължавам да виждам илюзията на Мюлер-Лайер дори след като знам, че е илюзия, но се сещам да взема линийка и да премеря, независимо от това, че ясно „виждам“ как линиите с еднаква дължина изглеждат различни). Това е от време на време да чета за системните грешки в мисленето. Докато го правя се сещам за глупости, които съм правил, защото се е проявила съответната системна грешка в мисленето си. Ако го правя редовно има шанс докато чета да направя връзка с нещо, което смятам да направя (но още не съм направил). Преди да е станало късно. Понякога, докато си мисля да правя някаква глупост, се случва да ми проблесне, че съм чел как хората са склонни да правят съответната глупост, поради еди коя си системна грешка в мисленето. Проблемът с последното е, че е изключително трудно да се запомни този дъ...

Ние предпочитаме да правим бързото и просто нещо, отколкото важното и сложно нещо, дори ако важното сложно нещо е в крайна сметка е по-добро използване на нашето време и енергия We’d rather do the quick, simple thing than the important complicated thing, even if the important complicated thing is ultimately a better use of time and energy. Cognitive bias cheat sheet. Because thinking is hard. С тази склонност може да се обясни защо хората често избират „сигурното“: вместо да рискуват с инвестирането в нещо, което може да им донесе неизвестна (в много широки граници!) полза, те са склонни да инвестират в „сигурното“, което ще им донесе малка, но „сигурна“ полза. Или с други думи: хората подценяват „несигурните“ инвестиции с голям upside risk (голяма възможност за печалба), като предпочитат „сигурните“ инвестиции, които предлагат ограничени печалби (ограничен upside risk). По темата е писал Насим Талеб в книгите си. Той пише за това как се възползва от подобни системни грешки в ...

Интересно е да се наблюдава как повечето хора имат някакво мнение и са доста убедени в него. Рядко се наблюдава някой да каже "ами не знам". Хората придават по-голяма тежест на това, което подсъзнанието им (или Система 1 ) им подхвърля. Рядко се сещат, че не винаги това, което си мислят в даден момент е нещо важно или вярно. Когато медиите гръмнат с някаква „важна“ новина веднага след това се вижда в социалните мрежи и коментарите в новинарските сайтове как всеки изказва мъдрите си мисли по този повод и уверено си защитава мнението.

Ако наистина искате да направите нещо срещу религиозните меми – учете меметика. Защото проблемът е меметичен. На религиозните меми може да се противодейства само с други меми (ваксеми: меми, които създават устойчивост към един или повече меми, позволявайки гостоприемника да бъде излаган без риск от заразяване). Писах по темата за мемите в тази статия: Съществуват ли наистина мемите? Истински „неща“ ли са или измишльотина на шарлатани (подобно на чакрите, аурите и рептилите, дегизирани с човешка кожа)? Лоши ли са психическите вируси? Има надежда, че децата на заразените с религиозни меми няма да са заразени с такива. Ето защо.

Множество експерименти са доказали, че човешкият мозък е дефектен - включително и този на хората, които обикновено слагаме в категорията интелигентни. Затова виждаме статистици, които играят хазарт, лекари в раковото отделение, които пушат цигари и т.н.

В книгата „Подсъзнателното“ на Ленард Млодинов (стр. 189) прочетох за един интересен психологически експеримент, който доказва, че поставянето на обекти в категории променя възприятието ни за техните характеристики.