Как поставянето на обекти в категории влияе на възприятието ни за техните характеристики
В книгата „Подсъзнателното“ на Ленард Млодинов (стр. 189) прочетох за един интересен психологически експеримент, който доказва, че поставянето на обекти в категории променя възприятието ни за техните характеристики.
В експеримента става въпрос за линии. Представете си – поставянето на някакви си прости линии в категория променя преценката ни за тяхната дължина. Участниците в експеримента оценявали линиите от всяка група като по-близки по дължина помежду си, отколкото били те в действителност, а разликата в дължината между двете групи – като по-голяма, отколкото била всъщност.
Щом поставянето на някакви си прости линии в категории променя възприятието ни за тяхната дължина, представете си какво значи това за възприятието ни на по-сложни неща, свързани с по-сложни обекти.
Обработката на „суровите данни“ от сетивата ни става по начин, който не се контролира от съзнателното мислене (става подсъзнателно).
Когато правите преценка за някакви обекти, които възприемате принадлежащи към някоя категория, имайте предвид, че вашата преценка вероятно не е правилна. И тъй като практически всички обекти ги слагаме в някаква категория, това значи, че преценката ни винаги е неточна (би била по-малко неточна, ако ползваме система 2 повече).
The investigation is concerned with the effects on judgement of some relations between the manner in which stimuli of a series are classified and the magnitudes of the stimuli. It is shown that when the classification stands in a direct and predictable relation to a physical scale, the stimuli belonging to different classes are judged as farther apart on that scale than in an unclassified series. A classification which is not coherently related to the physical scale does not affect judgement in this manner. There is also evidence in the results that, as a function of past experience with the classification, an increase occurs in the apparent differences between stimuli belonging to different classes, and in the apparent similarity of stimuli belonging to the same class. The relevance of these findings to the general problem of stereotyping is discussed.
Tajfel, Henri, and Alan L. Wilkes. "Classification and quantitative judgement." British Journal of Psychology 54.2 (1963): 101-114.
Пълния текст: PDF, HTML (иска регистрация).
Хората са склонни да виждат „другите“ като нямащи индивидуалност
"Обработката на „суровите данни“ от сетивата ни става по начин, който не се контролира от съзнателното мислене (става подсъзнателно). "
ОтговорИзтриване--------
Кастанеда прокарва като основа на "учението/магьосничеството "което описва в книгите си идеята на Едмонд Хусерл за отложеното съждение т.е "разума" ни филтрира сетивния поток и формира феномен ( понятието къща за възрастните е геометрична форма плюс цвят най-общо въпреки че къщите по света могат да се различават много) същата идея за влиянието на "халюциногените" върху съзнанието изказва Т. Маккена в "Храната на боговете" сравнявайки действието им с отпушване на възприятийния поток на Дао в сравнение с цъцрещия поток на феномени формирани от "разума", същата идея срещаме в "Лайла " на Р. Пърсиг където индианците вземащи пейот го смятат за "дехалюциноген" смъкващ булото на заблудата и разкриващ истинската същност на света ...което ни препраща към идеята за Мая и Брахман във Веданта.
"Адвайта веданта е школата изложена и разпространена от Шанкарачаря и неговият парамгуру Гаудапада. Според адвайта Брахман (Абсолютът) е единствената реалност, а светът е илюзорен. Брахман не притежава никакви атрибути(ниргуна). Силата на Брахман да създава илюзии, Мая, е причината на света. Невежеството за природата на Брахман и на Мая е причината за страданието и единствено познанието на Брахман носи освобождение. Когато човек се опитва да познае Брахман чрез ума си, под влиянието на Мая Брахман се явява като Бог (Ишвара), отделен от света и от индивида. В действителност няма разлика между душата (атман) и Брахман и осъзнаването на това води до освобождение. Пътеката към освобождението е посредством знанието (джнана)." ( от уикипедия )