Защо богатите не искат да се въвежда прогресивно облагане с по-високи ставки от сегашните?

Забележете, че не питам защо не искат прогресивно облагане. Например 0%, 5%, 10% пак е прогресивно, но е с максимална ставка от 10% (колкото е сега ставката за всички).

Питам защо не искат да се повишат ставките (да се увеличат данъчните ставки, което евентуално да увеличи данъчните приходи спрямо БВП - този показател в България е по-нисък от средното за Европа).

Някои от тях може би подозират това, което аз казвам в статията за триизмерна/четириизмерна крива на Лафер.

Накратко тезата ми е:

«Повратната точка, над която повишаването на данъчните ставки предизвиква лавинообразна икономическа катастрофа, е по-ниска за по-малко привлекателни държави като България и по-висока за развитите държави, където вече има прогресивно данъчно облагане с по-високи ставки за хората с по-високи доходи.»

Богатите може да имат някакъв бизнес в България. Ако нямат и могат да се преместят да живеят в друга държава - не им е проблем да се вдигнат данъчните ставки.

Който има бизнес в България няма изгода от това икономиката да катастрофира заради повишаване на ефективната данъчна ставка над повратната точка. Ако преразпределянето на парите "на богатите" действително му увеличи продажбите (защото повече хора ще могат да му купуват продуктите и услугите) той може би даже би имал полза от прогресивното данъчно дране. Но в реалността обаче има и други фактори, нещата не са толкова прости, колкото ги обясняват социалистите (мечтаещи да се преразпределят парите на "богатите" за да се намали неравенството).

Дори и богатият да няма бизнес в България ако той остане тук вредата за него няма да е само в повишената данъчна ставка. Ако се случи икономическа катастрофа заради повишаването на ставките това ще направи животът в България по-лош за всички, вкл. и за богатите.

Аз не знам точно на кое ниво е повратната точка. Но съм убеден, че за държави като България тя е на по-ниско ниво в сравнение с държави като Франция и Германия. Ако вдигаме ставки и вдигаме максималния осигурителен доход (или махнем тавана на осигурителния доход) има риск да разберем коя е тази точка. Това значи да се задействат положителните обратни връзки в системата, които да доведат до икономическа катастрофа.

Лошото е, че достигнем ли тази точка няма лесно връщане назад. Не може просто да кажем "упс, грешка, връщаме старата данъчна система" и всичко да се върне моментално както си беше.

Етатистите ще кажат: „Теорията не е вярна, няма такава повратна точка, измисляш си. Или ако има - тя е на същото ниво като на държави като Германия и Франция. Щом те не са стигнали повратната тока значи и ние няма да я стигнем.“

Обаче готови ли сме да рискуваме? Ами ако има такава точка? И ако тя наистина е на по-ниско ниво спрямо Германия и Франция? Ами ако е на съвсем малко по-високо ниво от сегашното и дори леко увеличаване на ставките може да я достигне?

Трябва да се има предвид и че увеличаването на събраните данъци спрямо БВП не бива да е самоцел. Защото ако вдигането на ставките намали много БВП (и все пак се изпълни целта за данъчни приходи спрямо БВП над зададеното ниво) каква е ползата? Каква е ползата да намалим неравенството ако това увеличи бедността в резултат на провокирана от високите ставки икономическа катастрофа? Каква е ползата да събираме повече данъци като процент от БВП ако абсолютната стойност на събраните данъци намалее и това доведе до по-малко пари за пенсии и други държавни разходи?

В статията за кривата на Лафер третото измерение беше друго (размер на дохода или възможност за избор), в тази триизмерна крива на Лафер третото измерение е привлекателността на държавата.

Илюстрацията, нарисувана от ChatGPT, може да е подвеждаща. Нямам предвид точката на максимални приходи от данъци (оптимума) в кривата на Лафер когато говоря за повратна точка. Повратната точка може би е някъде близо до това ниво или леко в дясно. Необратимостта на процесите, които се случват при достигането на повратната точка, не могат да се изобразят в двумерна или тримерна графика.