Споделеното пътуване без печалба, но срещу заплащане, се криминализира

Това, което журналистите и коментиращите не схванаха е, че дори и да няма реализирана печалба от извършения нелегален транспорт, ако превозът се извършва срещу заплащане това е престъпление и наказанието е до 10 години затвор + конфискация.

Някои медии казаха 5 години, което не е така - 5 години е наказанието само ако не са получени значителни неправомерни доходи, не са причинени значителни вреди и не са се сговорили повече от едно лица.

Текст на проектозакона.

🐒 Макак така - без печалба, но срещу заплащане?

Когато се извършва някаква услуга срещу заплащане е напълно възможно да няма печалба - защото разходите (напр. гориво, амортизация, труд) превишават приходите.

Законът не предвижда изключения в случай, че заплащането не е направено с пари. Тоест, ако се заплати чрез бензин (например нелегалният пътник плати част от сметката за бензин) - това пак е превоз „срещу заплащане“. Корекция: може да се спори, че бартерът не отговаря на дефиницията на заплащане.

А щом е срещу заплащане - значи е „обществен превоз“, съгласно дефиницията в Закона за автомобилните превози. А щом се превозват пътници - значи е „обществен превоз на пътници“ - това е терминът, ползван в законопроекта. Нали в проекта за закон пише, че няма да забраняват споделеното пътуване?

Така нареченото „споделено пътуване“ ще остане извън обхвата на Наказателния кодекс, тъй като при него не са налице предпоставките за осъществяване на дейността „обществен превоз на пътници“, чието определение се намира в Закона за автомобилните превози.

В Закона за автомобилните превози ясно е написано „срещу заплащане“.

При споделеното пътуване обикновено няма печалба*, но в някои от случаите има заплащане - нелегалните пътници заплащат част от разходите.

Законът няма да засегне само споделеното пътуване, което се реализира без споделяне на разходите, защото при споделяне на разходите е налице заплащане.

Извън обхвата на закона остава само това споделено пътуване, при което пътуващите не участват в споделяне на разходите - т.е. пътуването на аванта.

* Това, че няма печалба не е съвсем така - зависи как ще дефинираме печалбата. Това, че разходите намаляват може да се разглежда като печалба - участниците в споделено пътуване го правят, защото така печелят от намаляването на разходите си.

Какво предлагам аз

Имам две алтернативни предложения:

1) Да се въведат същите изисквания за тези, които пътуват сами или превозват пътници без заплащане (и без споделяне на разходите).

2) Да се премахнат изискванията за тези, които уведомят предварително пътниците, че нямат лиценз и не отговарят на изискванията на закона (лиценз, застраховка и т.н.). Тоест - който предварително уведоми пътниците, че извършва незаконен превоз, да не носи никаква отговорност.

Разбира се, задължението за плащане на данъци остава. Дори и нелегалните превозвачи следва да плащат данък, но само ако имат реализирана печалба. Ако размерът на заплащането е до цената на изразходеното гориво умножена по две (за да се отрази и споделянето на евентуалната амортизация - която се смята трудно) - да се приема, че няма реализирана печалба. Това умножение по две също намалява риска да се накаже някой, който леко е объркал сметките.

Други предложения за промени в закона

Появи се предложение за промяна на дефиницията на обществен превоз (източник):

превоз, който се извършва срещу заплащане и води до икономическа облага

Предлагащите това твърдят, че по този начин споделените пътувания се изваждат от обхвата на закона. Обаче това не е вярно според мен. Защото при споделеното пътуване има икономическа облага. Тя е очевидна - за лицата, които пътуват споделено разходите за транспорт са по-малки. Това е икономическа облага. Именно заради тази икономическа облага хората са склонни да пътуват споделено, а не отделно.

... на работната група преди няколко дни председателката на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова предложи съгласуваното с целия бранш - и на автобусните, и на товарните превози, становище, че за да бъдат избегнати всички съмнения, трябва да се добави в закона текста: "който реализира този превоз по занятие". Вкарахме и думата "регулярност", което означава, че под някаква форма превозът се извършва регулярно. Това абсолютно извади от всякакви съмнения споделените пътувания, защото те нямат регулярност. Не може да се каже, че например Иван всеки понеделник в 4 часа пътува от Пловдив за Русе. Това вече е по занятие. Но, ако каже, че ще пътува в понеделник, в 4 часа от Пловдив и иска да събере още трима души, с които да си сподели разходите, това е вече споделено пътуване.

Напълно нормално и естествено е за едно споделено пътуване да се извършва регулярно. Иван и Петър ако живеят в един блок и ходят на работа в една и съща фирма, е логично да си споделят разходите и да пътуват в един автомобил всеки ден.

Регулярните споделени пътувания не бива да се криминализират. Защото именно тяхната регулярност е източник на полза – така се пестят ресурси. Къде са екозащитниците и екофашагите когато ти трябват? Регулярните споделени пътувания са полезни за природата.

Всеки търговец трябва да има право да се договори с всеки друг търговец да споделят превоза на стоки в общо превозно средство. Ако Петър има свободно място в превозното си средство защо да не вземе заплащане от Иван и да си споделят транспорта на стоката и на себе си? Защо трябва да има мазна и скъпа червена лента (red tape) за тези, които искат да извършват превоз срещу заплащане така че да бъдат отказвани от споделено транспортиране хората, които не са специализирани в транспорта?

Безсмислените и скъпи регулации пречат за повишаване на ефективността на транспорта. Защо фирмите да плащат разходите за транспорт при наполовина празни превозни средства само защото бюрократичните пречки за това легално да си споделят разходите са големи (трябва или да се преборят с бюрокрацията за да станат лицензирани превозвачи, или да ползват лицензирани куриери, които евентуално може и да успеят да извършат ефективно транспорта, но може и да не успеят - куриерите също понякога пътуват с полупразни превозни средства)?

На теория търговците биха могли легално да заобиколят ограниченията за споделено транспортиране на стока (но не и на споделено пътуване на хора - ако колата е на фирмата на Иван няма как Петър да пътува заедно със стоката си). Може да префактурират стоката на фирмата на Петър на името на фирмата на Иван и така няма да има формално споделен транспорт на стоки. Но пък Петър няма как да дойде със същото превозно средство и второто място за пътник ще бъде празно. Ще се наложи и да плати на Иван да му товари и разтоварва стоката. Тоест - пак не може напълно да се заобиколи закона без щети.

Добавиха в дефиницията за обществен транспорт „или икономическа облага“

Текста на закона за автомобилните превози към 7.07.2020:

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

2. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

С тези промени става още по-лесно да се докаже извършване на обществен превоз при споделяне на разходите за гориво. Защото това споделяне на разходите може да се разглежда не само като превоз „срещу заплащане“, но и като превоз „срещу икономическа облага“.

И пак по стара прабългарска традиция редактираха закон чрез законопроект, който има съвсем различно заглавие - промяната беше направена през преходните и заключителните разпоредби на законопроект за промяна на Кодекса на търговското корабоплаване.

Предложенията за промени в наказателния кодекс са ги внесли между първо и второ гласуване става ясно от страницата на законопроекта. Текста на законопроекта [PDF].

Няма предвидени промени в дефинициите за "обществен превоз" и "превоз на пътници" в текста на законопроекта.

Според мен, за да не се нарушава закона, се налага да няма никакво заплащане и никаква икономическа облага. А това означава разходите за споделеното пътуване да не се споделят. Защото ако разходите за споделено пътуване се споделят (споделят се разходите за бензин) - това значи, че има икономическа облага и законът е нарушен: попадаме в хипотезата на две или повече лица (един шофьор и един пътник), които са се сговорили предварително за извършване на престъплението.

Писах по темата в групата "Законодателният спам по света и у нас".