Термоядрен реактор с електромагнитна [плазмена или не] кавитация

Докато бях под душа ми просветна идеята да се постигне термоядрена реакция чрез процес, подобен на кавитацията: електромагнитна плазмена кавитация.

Може би няма да работи на практика, но поне става за научно-фантастично произведение.

Други безумни идеи, които ми дойдоха:

Квантов умножител на енергията на фотоните на принципа на умножителя на честота.

Проверих и се оказа, че умножаването на честота са го постигнали не само в радиодиапазона, но и в оптичния диапазон (Optical frequency multiplier). А до къде може да се стигне? Има ли теоретичен лимит колко енергия може да има един фотон? Може ли да се умножава честотата (еквивалентно на умножаване на енергията: E = h.ν) неограничено? Какви нелинейни материали може да се ползват?

Ако може да се умножават произволно високи честоти, това значи, че може да се направи фотон с произволно голяма енергия. И ако този фотон се сблъска с ядрото на някой атом, това ядро може да придобие достатъчно енергия, при която да се блъсне в друго ядро и да настъпи ядрен синтез.

Най-високо енергийният хармоник ограничен или е от общата енергия? Според закона за запазване на енергията, енергията, която има един фотон не може да е повече от наличната. Затова ако прекараме един сигнал през някакъв нелинеен елемент от другата страна няма да получим безкраен брой хармоници. Защото няма как да има сигнал с размер по-малък от един фотон. А фотонът на хармоника с най-висока честота има ограничена енергия. 

(Допълнение: всъщност може би има начин да са безкраен брой хармониците - ако са квантово вплетени - както фотоните през двата процепа интерферират със себе си.)

Това е един от основните принципи на квантовата механика - енергията се предава на кванти, не може да се излъчи половин квант.

Може ли да се вземе енергия от квантовите флуктуации за формиране на високоенергичен фотон? А да се вземе от по-малките фотони (тези на по-нискочестотните хармоници) (те да изчезнат)?

Кавиатация в аморфно тяло.

Кавитация в квазитвърдо тяло.

Кавитация в квазикристал.

Проверих в Google - наистина има термин „квазитвърдо тяло“. Има и „Cavitation in Amorphous Solids“. Съсипаха я тая физика.

От няколко дена съм без Facebook. Вчера четох до късно и се наматричих до козирката - четох за хаотични електронни схеми (chaotic behaviour in electronic circuits) и за това как естественият отбор ни е направил така, че да (не) възприемаме точно реалността (и ми хрумна една хипотеза).

Невероятно е как в прости електронни схеми с един транзистор и няколко други елемента (резистори, намотки, кондензатори) може да се постигнат хаотични осцилации. В някои случаи се получават интересни странни атрактори, наподобяващи тези на невроните.

Начинът за намиране на схемите е интересен - генерирали са множество варианти и са ги тествали. Симулациите не винаги са били точни, но все пак са успели да открият множество прости схеми, в които се наблюдава хаос.

Хрумна ми идеята да усиля шума от ценеров диод (или друг полупроводников елемент) и да го подам към хаотичен осцилатор чрез допълнителна намотка, навита на една от намотките, която е част от хаотичния осцилатор. Така ще се направи сигнала още по-непредсказуем.

(Фразата „до козирката“ беше референция към Хакерите на Иван Попов. В оригинала изразът беше „Хипнясал съм до козирката снощи!“.)