Как легално да плащаме по-малко данъци, осигуровки и „данък бюрокрация“

В статията разглеждам два метода за законно намаляване на дължимите данъци и осигуровки.

Първият начин е да вземете решение да мислите какво купувате (ползвайки „система 2“ – съзнателното и логично мислене). Тоест, да се въздържате от извършването на показно потребление (потребление на стоки и услуги с цел демонстрация на висок социален статус или богатство) - т.е. да не си купувате луксозни автомобили, яхти, златни часовници, часовници изобщо – защо ви е часовник, като имате телефон? Защо да купувате нови дрехи като може да пазарите от магазините за дрехи втора употреба? Ако все пак много държите да демонстрирате, че имате висок статус в обществото, важна клечка сте, не сте като повечето хора и т.н. – има и алтернативи, които не изискват данъчно облагане. Например може да напишете книга, да участвате в някоя благотворителна организация или в някой проект с отворен код). Или ако ви се струва твърде много работа – може да пишете мъдрите си мисли в своя блог.

Като имате по-малко разходи ще плащате по-малко ДДС (напълно законно). Това ви дава възможност да имате и по-малко приходи – т.е. можете да си позволите да отделяте по-малко време в работа за пари и ще имате повече свободно време за други приятни занимания (които много често са изключително евтини - например четене на книги, размишляване по интересни въпроси, създаване на хубави неща).

Вторият начин е т.нар. сенчест труд (англ. shadow work). Не, нямам предвид да работите „на черно“, да получавате заплащане „на ръка“ и да не си декларирате дължимите данъци и осигуровки. 

Пример за сенчест труд е трудът, който полагате, когато си резервирате билет. Вместо да изберете фирма, която има служител, който ви приема поръчката и „набива“ данните ви в компютъра – можете да си купите билет от фирма, която няма офис за посещение от клиенти, а има само сайт, чрез който клиентът сам „набива“ данните в компютърната система на търговеца. Това е „сенчест труд“ – така търговецът може да предлага услугата си на по-ниска цена.

В този случай цената е по-ниска не само заради това, че търговецът не плаща заплата на служител, а е по-ниска и заради това, че не се плаща данъкът „бюрокрация“ във връзка с назначаването на този служител (счетоводителят е съгласен да работи за по-малко пари, защото се занимава с по-малко глупости) и се спестява данъчното и осигурителното облагане върху полагането на този труд!

Обърнете внимание, че „сенчестият труд“, в тази му форма, е напълно легален.

Друг пример за „сенчест труд“ е мемът „правене на зимнина“ - стара българска традиция да се „затварят буркани“. Когато производството на зимнина се прави в домашни условия се спестява от данъчно и осигурително облагане на този труд, както и от „данък бюрокрация“ – няма да плащате на счетоводител, който да се бори с бумагите, свързани с данъчно-осигурителното облагане.

Друг по-прост пример за „сенчест труд“ – вместо да отидете на ресторант (или да си купите сготвена храна) може да си купите продуктите и да си сготвите сами.

В някои случаи правенето на зимнина в домашни условия може да бъде икономически изгодно, въпреки че липсва икономия от мащаба (в големите преработвателни предприятия има поточни линии, автоматизация, но там има и счетоводители, правни консултанти, трудът се облага с данъци и осигуровки).

За да се прецени дали има икономически смисъл в домашното приготвяне на зимнина трябва да се има предвид и алтернативната цена (англ. оpportunity cost). Кои са другите най-добри възможности? Лицето, което се чуди дали да прави зимнина (или да я купи от магазина готова в буркани) трябва да прецени дали ще има пропуснати ползи – каква ще му бъде печалбата, ако отдели същото време в правене на нещо друго. Например, ако лицето пести 100 лева от правене на зимнината (вместо купуването ѝ от магазина), обаче пропуска да реализира нетно 200 лева (например като работи някъде на „граждански договор“), би било логично да избере по-доходния вариант.

Но много често хората не мислят със „система 2“ (логичното мислене), а ползват по-бързата „система 1“, която не винаги дава оптимален резултат (но работи достатъчно добре, така че да увеличи шанса за разпространение на нашите гени). Например, психологически експерименти доказват, че хората са по-чувствителни към загубите, отколкото към печалбите (loss aversion) – често хората се стараят твърде много да ограничат загубите вместо да максимизират печалбата.

Повече за мисленето и за гените може да прочетете съответно в книгите „Мисленето“ на Даниъл Канеман и „Себичният ген“ на Ричард Докинс. Приятно четене!

Анотация от сайта на издателството на книгата „Мисленето“:

Пригответе се за изумително пътешествие из дебрите на ума, което ще ни обясни двете системи, които ръководят мисленето. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Книгата разкрива изключителните характеристики – и положителните, и отрицателните – на мисловния процес и показва колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни. Читателят се увлича в интересен диалог, разкриващ кога и как да вярваме на своята интуиция. Предлагат ни се практически и просветляващи прозрения за начина, по който правим избор и за различните техники срещу дефектите в мисленето, които ни създават проблеми – както в бизнеса, така и в личния живот.

Даниъл Канеман е лауреат на Нобелова награда за икономика за плодотворния му труд в областта на психологията, анализиращ рационалния модел на оценяването и вземането на решения. Канеман е един от най-важните мислители на нашето време и идеите му оказват дълбоко влияние в различни области на науката и живота – включително в икономиката, медицината и политиката. Досега обаче той не бе обобщавал в една книга резултатите от своите дългогодишни изследвания и това несъмнено превръща публикуването на Мисленето в истинско събитие.

Допълнение: не съм пропонент на мизерията, не съм антикапиталист

Повечето читатели явно ме разбраха погрешно. Мислят си, че пропагандирам мизерен живот, противник съм на капитализма, пропонент съм на хипстърството... Не е така. (Един човек може да живее сравнително комфортно с доход от порядъка 5-10 хиляди лева месечно, по сегашната цена на лева (и даже по-малко). Няма файда да се ядосва, че не печели по 20-50-100 хиляди месечно и не може да си купи някаква модерна яхта или частен остров. Прочетете за хедонистичната адаптация. Примерно в „Противоотрова“ на Оливър Бъркман много добре е обяснено това, което искам да кажа, няма смисъл да я преразказвам. Това е една от най-важните книги в областта на психологията, които съм чел.)

Не пропагандирам мизерен живот, а да се мисли повече със „система 2“. Разбира се, трябва и да внимаваме - не бива да претоварваме система 2.

Не твърдя, че винаги е по-изгодно сам да си правиш нещата. Ясно съм посочил, че не смятам така, като споменах за „алтернативната цена“ (opportunity cost). За някои хора е по-изгодно някой друг да им готви. Не отричам и готвенето като метод за почивка.

Също така обясних, че не пропагандирам ограничаване на разходите на всяка цена - споменах за loss aversion - много често стремежът за ограничаване на разходите е нелогичен, защото ограничаването на разходите в редица случаи води до по-малко печалба.

За хората с доходи над средните е нелогично да практикуват „сенчест труд“ - защото в повечето случаи е по-изгодно да купиш по-скъп продукт или услуга, но да спестиш време - защото времето на тези хора струва повече от спестените пари от купуването на стоки и услуги на „частично самообслужване“.

Считам, че ограничаването на разходите чрез въздържане от купуване на излишни неща не е нещо лошо. Няма нито писан закон, нито някакви морални норми (така, както аз го разбирам), които да ми забраняват да се наслаждавам на живота повече и да се занимавам с неща, целящи печелене на пари, по-малко.

В много държави данъчната политика (както пропорционалното, така и прогресивно данъчно облагане - второто особено силно) насърчава хората да имат по-малко облагаеми доходи. В България е регресивен само данъкът „осигуровки“ (имат таван), а данъкът върху дохода, данъкът върху печалбата, данъкът върху дивидента, ДДС-то и акцизите са пропорционални - ставката им е една и съща, независимо от данъчната основа. В други държави ефективната данъчна тежест е прогресивна - при тях данъкоплатците са още по-демотивирани да имат голяма данъчна основа.

Това, че харченето на пари за безсмислени неща било полезно за икономиката е мит, който е оборен много отдавна (вижте например „Икономиката в един урок“ на Хенри Хазлит - класическият пример с детето, което чупи стъкла и „създава работа“ на стъкларя).

Когато се харчи умно, за неща от които има някаква полза, пак се „създават работни места“. Напомням също така, че целта на икономиката е не „да има работа“ а да има произведени стоки и услуги, които да се консумират.

Точно тези с яхтите и часовниците създават работни места и икономика.

Аз нямам нищо против собствениците на яхти и скъпи часовници. Парите са си техни - нека ги харчат.

Аз обаче, ако случайно спечеля много пари (достатъчно за да имам възможност си купя скъпи яхти и часовници), не бих избрал да си купя точно тези стоки. От тях полза няма - даже и за мен. Скъпите часовници работят толкова добре, колкото и евтините. Ако искам да пътувам ще си хвана параход или самолет, за какво ми е яхта?

Може би в този случай бих избрал да работя по-малко. Парите са си мои - ще си ги харча както искам. Може би бих инвестирал тези пари в някой интересен проект (примерно обувки, които не увреждат ходилото при продължителна употреба). Или някаква закриваща технология.

Няма да се свърши света, ако реша да не действам съгласно теориите за Homo Economicus. И без това тези теории са погрешни (вижте какво са написали Канеман и Тверски).

Не си мислете, че съм някакъв хипстър и пропагандирам подобна идеология. Нямам нищо против харченето. Но не съм съгласен да се държа съгласно някакви изсмукани от пръстите икономически теории или като карикатурен образ на капиталист от трудовете на Карл Маркс.

Яденето в ресторант може да се разглежда като демонстративно потребление. А може и да не се разглежда като такова.

(Следват извадки от дискусия в групата „Критична мисъл“.)

Ресторантите не се очаква да фалират. Защото не се очаква хората да започнат да мислят рационално.

В главата си имам статия за еволюционно-философските причини за това да не може по естествен път да възникнат разумни същества (под разумни нямам предвид разум на нивото на хората, а наистина с рационално поведение - нещо като Homo Economicus ъпгрейдната версия). Ама нямам търпението да я пиша цялата. Та, накратко: за да се размножават гените не е нужно техните тела да са особено интелигентни. И свръхинтелигентността няма да помогне особено за оцеляването на мутантите, които случайно са станали разумни. Защото оцеляването им зависи от твърде много фактори, като умирането им (поради случаен инцидент) не може да бъде предотвратено със сигурност, поради физическата невъзможност да имат цялата възможна информация и да я обработят.

В ресторанта продават същата храна, като в магазина, но на много по-висока цена. Ходенето на ресторант може да се разглежда като форма на показно потребление, което е далеч от поведението на едно разумно същество.

(Признавам си: и аз съм плюскал в ресторант. Че и съм плащал. И не ме е срам (много).)

Храненето в заведение за хранене (ресторант) е напълно рационално когато това има икономически смисъл. Например, ако някой изкарва по 100 лв на час, няма логика да губи 100 лв (като готви един час, вместо да отида на ресторант) за да не даде 20 лв за хранене в ресторант (т.е. ще бъде на минус 80 лв, ако готви сам).

Проблемът е, че има много бедняци, които ходят на ресторант за едната гъзария. Или просто защото не са включили "система 2" когато са взимали това решение. Те дават значителна част от надницата си за това плюскане. Което не е логично. Купуват си автомобили, с които да впечатляват мацките (или мъжкарите), вместо да спестят пари, които после да инвестират в себе си (например вместо да си купят някаква лъскава кола да отделят същата сума за да може 1 година да не ходят на работа, като през това време учат нещо, което да им помогне да си намерят по-добра работа или да работят за себе си).

Но поведението на хората рядко е логично и разумно. Обаче е достатъчно разумно за да успяват да се размножат.

Признавам си, и аз не действам напълно рационално. Но се старая поне да не възпроизвеждам такива очевидно глупави меми като пушене на цигари, гледане на телевизор, пиене на алкохолни напитки (в днешно време има начин човек да се сдобива с незаразена вода и витамини от групата Б без да се налага да пие бира, която е била източник на тези вещества в миналото).

Например това, че пиша по социалните мрежи (вместо например да чета някоя книга или да правя нещо, от което да печеля пари) може би не е особено рационално и разумно.

Старая се да не отделям твърде много време за готвене. Сега например съм сложил едно пиле да се пече (току що изключих фурната). Технологията е следната: взимам пилето, разопаковам го, измивам го за всеки случай с вода от чешмата, слагам го в стъклен съд, пускам фурната и нагласям таймера на телефона (който ползвам предимно за часовник и аларма) да ми напомни да видя пилето дали е изпечено. Не се занимавам да му слагам подправки и т.н.

След като реша да ям - чупя малко от пилето, цопвам го в една чиния. Измивам/нарязвам разни плодове и зеленчуци (например пипер, домати, краставици, круши, сливи) и ги слагам на масата. И ей това ми е яденето. На масата има солница, така че няма да страдам от дефицит на сол.

Също така варя и яйца - слагам ги в мултиварката, нагласям таймера на 15 минути и ги пускам.

Хич не се занимавам да следвам някакви префърцунени рецепти, които ще ми отнемат не знам колко време.

Времето да си приготвя храната (или да я извадя от хладилника и приготвя за ядене) е съизмеримо с това да се мъкна по ресторанти. Така че няма логика да излизам от вкъщи за да плюскам в ресторант. Ходенето до магазина да пазарувам го съчетавам с дневната разходка (тоест маргиналната цена е нищожна - така или иначе трябва да изляза на разходка с цел активна почивка - или ако щете го разглеждайте като медитация, макар че не се сещам да практикувам достатъчно често).

Голяма част от решенията, които взимаме (нашето поведение) се дължи на неща, които нямат нищо общо със съзнателното логично, рационално и разумно мислене.

(...) ходенето на ресторант има и социален аспект, който за много хора бие разликата в парите спрямо готвенето вкъщи (...) Gilia Nadova

Домовете на повечето хора не са особено приспособени за събирания на много хора. В този случай ресторантът или конферентната зала може и да са добро решение. Ако можете да си позволите да плащате съответната цена за „социалния аспект“.

Но няма логика хора, които изкарват по 1000 лева на месец (примерно), което е близо 50 лева на ден, да дават за ресторант 20 лева. Това е абсурдно. Твърде голяма част е от дохода.

Много често показно потребление вършат хора, които имат сравнително ниски доходи. Купуват си разни скъпи телефони, телевизори и т.н. на кредит и като ги заболи зъб - теглят още един кредит за да платят на зъболекаря.

Потребността от общуване може да бъде задоволена и по други начини, които не са толкова скъпи. Например в някои молове има места, където може да седнете и да си говорите без да се налага да поръчате нещо (в онзи мол до автогарата във Варна гледах едно такова място). Ако времето е хубаво може да се съберете някъде в парка, например.

(Понякога показното потребление може да има икономически смисъл. Но много често това не е така.)

Като стана дума за места покрай автогарата, за която предполагам говориш (...) Gilia Nadova

Сега до автогарата има един мол. Тогава може и да го е нямало. Вътре има разни ресторантчета, кафенета и т.н. - особено на последния етаж. Там гледах, че има и едно място с маси и столове, но не продават нищо. Май е с рекламна цел (имаше разни реклами, не помня какви). Виждал съм там хора с лаптопите си.

Някои ползват разни кафенета и ресторанти като работно място - взимат си лаптопа, купуват си едно кафе и „пускат корени“ (и зарядното - в контакта). Това е интересна стратегия, ако нямате голямо жилище и работите като freelancer (а у дома имате няколко деца и жена/мъж, които по цял ден вдигат шум и ви разсейват). Това е един вид алтернатива на офиса - излиза по-евтино от наемането на офис.

За мен тази крайна рационализация е машинизация.Zhivko Dragnev

Доста далеч съм от крайната рационализация. Ако бях рационален сега нямаше да пиша тук.

Разбирам много добре социалния аспект на посещаването на ресторант, както и социалния аспект на извършването на показно потребление.

Обаче разпознавам социалния статус като колективно въображаемо (Иван Попов предпочита термина колективни халюцинации).

А пък който иска да си изгради някакъв там висок социален статус може да го направи и без извършване на показно потребление. Да вземе да напише книга например. Или някоя полезна програма.

Признавам, че хората имат потребност от "социален живот" и ходенето на ресторант е един от начините. Някои хора може дори да ходят на ресторант за да си починат - да не се налага да си приготвят храната и да раздигат след плюскането.

Който има един куп излишни пари - няма лошо.

Проблемът е, че има много хора с не чак толкова високи доходи, които си съсипват живота чрез показно потребление. Харчат твърде много пари и не могат да спестят достатъчно за да инвестират в подобряване на образованието си с цел да се измъкнат от мизерията.

С образование се спасяват хора от работническата класа (...)Sergei Miloikov

С образование се спасяват и децата на богатите да не свършат като човешки роботи в някой ресторант за бързо хранене. Защото е много лесно да се прахоса наследството, ако човек няма образование. И тук нямам предвид онова училищното. Не че отричам важността на математиката, физиката и другите важни неща, но... Накратко: трябва човек да се учи извън учебната програма, ако иска да има успех в живота.

Току що аз и котката хапнахме от пилето, което опекох. Котката мяукаше за допълнително.

Не е нужно човек да ходи в ресторант или да хаби много време в разни сложни рецепти за да се храни здравословно и вкусно. Не съм му слагал подправки, просто го измих и го сложих да се пече. В допълнение ядох домати, сливи, краве масло и кашкавал. Практически тези неща се ядат без обработка (само плодовете и зеленчуците трябва да се измият и нарежат) - не отнема почти никакво време подготовката им за ядене.

ако социалният статус е колективно въображаемо как се игнорира напълно реалният висок социален статус на богатите Tsveto Ian

Колективното въображаемо е нещо, което не е непосредствено реално (т.е. съставено от елементарни частици - електрони, протони, неутрони, фотони и т.н.), но хората го приемат за реално, защото „другите“ го приемат за реално.

Разбира се, можем да променим дефиницията на „реално“ така, че да включва и неща, които не са съставени от материя (като колективното въображаемо).

Обикновено когато се каже „реално“ се има предвид т. нар. „физическа реалност“ - нещата, представляващи материя.

А как да плащам по-малко данъци, ако все пак не искам да си ограничавам доходите и потреблението?

За някои идеи - вижте в статията За данъчната червена лента и нещата, които е желателно да знаете предварително за това как работи данъчното облагане от блога Финансовите услуги и червената лента.