Експериментът на Радой Ралин с баничките и комунизма

Сетих се за една случка, която Радой Ралин разказвал след промените във „Всяка Неделя“. Аз не си спомням какво точно е говорил, но баща ми имаше грижата да ми я припомни, когато бях на възраст да я запомня.

Нужно уточнение – пропагандното говорене през 70-те години (времето на случката) е било на становището, че комунизма следва да дойде и че ние в момента го строим. Самата случка…

След като си взел месечното възнаграждение – заплата или пенсия, все едно – Радой Ралин изкупил от малка будка за бързи закуски в центъра на София, всичко което имало по нея – банички, боза, и всички останало. След това помолил продавача да „продава“ закуските безплатно. Така в началото, докато хората не знаели на опашката имало малко хора, но не след дълго опашката станала доста дълга. Някои не знаели дали ще останат банички и за тях, докато други пък почнали да вземат по повече от това, което се считало за нормално. Напрежението бързо се предало на цялото множество, и възникнали препирни и гюрултия. Наложило се да дойде милиция и по реда на случилото се стигнали до Радой Ралин, който седял до продавача на банички. Милиционерът попитал:„Как тъй ще подстрекава и организира такъв вид публични караници като изкупува баничките и ги дава безплатно?“, а Ралин с типичната си смиреност и едновременно с онази ехидна усмивка над козята му брадичка рекъл „Ами исках да видя какво ще стане като дойде комунизма“.Юлий

Подобна история се разказва и за архитект Боян Чинков. Само че историята е с мекици, не с баници и действието се развива не в София, а в Пловдив:

Една сутрин арх. Чинков платил на кварталния мекичар бай Илия целия оборот за ден - около 40 лева, с уговорката да раздава мекици без пари. Бързо се натрупала опашка, хората дори се скарали за ред. Архитектът наблюдавал случващото се, застанал на ъгъла на "Отец Паисий" и "Д-р Вълкович". Бдителни граждани веднага пратили на място милиционер. Архитектът му обяснил, че просто искал да види как ще се живее в епохата на светлия комунизъм, когато няма да има нужда от пари.

Заради шегите и вицовете си е вкаран в затвора.

В края на 1963-та следственият отдел на Държавна сигурност образува дело № 258 срещу архитекта вицаджия. Арестуван е на 20 ноември 1963 г. 33 дни продължили разпитите. През януари 1964 г. Боян Чинков е осъден на 5 години лишаване от свобода и конфискуване на част от имуществото му. Още в съдебната зала сътворил и един от легендарните си анекдоти. При правото на последна дума Чинков призовал властта светкавично да раздаде на хората налъми, чиито подметки да са с остри грайфери. Защо, попитал съдията. "Осъдихте ме, вече няма спънка пред светлото бъдеще, сега, като потече мед и масло, хората да не се пързалят по улиците", отвърнал осъденият.

И се обърнал към съдиите:  

"Благодаря, че ме изпращате на единственото място в България, където няма опашки."