Ограничение от 8 рецепти на час в аптеките - антипазарни закони удрят пазара на лекарства
Аптеките по подобие на болниците са претрупани с бюрокрация - отбелязване на рецепти, протоколи и здравни книжки... Но тя явно е недостатъчна, защото вече е изобретен поредният инструмент, който да увеличи бумащината, да попречи на пациентите бързо да получат лекарствата си и да затрудни всички предприемачи в сектора. В следващите дни надзорният съвет на здравната каса се кани да заложи в договора с аптеките ограничение, според което един фармацевт ще има право да обработва за един час не повече от осем рецепти за медикаменти, покривани напълно или частично от касата.
От Асоциацията на собствениците на аптеки обясниха, че ограничението ще е от полза само за малък кръг аптеки, които така ще могат изкуствено да увеличат клиентите си. "Намираме този лимит за непазарен и вреден. Има множество аптеки, в които фармацевтите успяват да въведат данните и да обслужат клиентите за по-кратък период, отколкото изчислените 7.5 минути на човек. Според нас това ограничение е насочено срещу веригите аптеки и срещу онези, които работят по-добре и по-бързо", коментира Николай Костов, председател на асоциацията. Собственикът на най-голямата верига от 220 аптеки Веселин Марешки също коментира поправката като вендета срещу "по-добрите".Обърнете, че това ограничение ще се въвежда с договор между Здравната каса и аптеките. Не чрез закон, който се гласува от народните представители. А и този "договор" е доста трудно да се нарече договор, защото за договора е характерно, че и двете страни са равнопоставени.
В момента търговията с лекарства се контролира от антипазарни закони. Има ограничение за това кой може да бъде управител на аптека - задължително се изисква това да е магистър фармацевт и продавач-консултантът в аптеката, който продава лекарства, да бъде фармацевт или (при определени условия) помощник-фармацевт.
Самият брой на фармацевтите е ограничен – около 6000, като част от тях работят в производството на медикаменти и търговията на едро. Всички останали имат право да открият собствена аптека и да я управляват. Така и броят на аптеките е лимитиран и има обекти с управители на достопочтената възраст от около 70-75 години.По принцип продажбата на лекарства не е нещо сложно - трябва само да дадеш на клиента това, което иска или това, което му е предписано от лекар. Напълно е възможно продажбата на лекарства да се извършва даже и от машини, подобни на машините за кафе. Съществува и законова забрана лекарствата, за които се изисква рецепта от лекар, да се продават чрез сключване на договор от разстояние (например не може да сключите договор по телефона, чрез Интернет, по факс).
За да бъде възможно жителите на малки села да купуват лекарства удобно, се налага заобикаляне на закона:
Българското законодателство не забранява на близки и познати да занесат рецептата от НЗОК в аптеката и да вземат лекарството. Това е една от вратичките, през която през годините функционираха т.нар. рекламни пунктове на веригата аптеки "Марешки". Шофьор пътува до съответното село, събира рецептите на възрастните хора, те се обработват в най-близката аптека в областния град и връща лекарствата. Според фармацевтичния съюз обаче това е нередно, защото пациентът не е лично консултиран от фармацевта и няма гаранция дали медикаментът няма да се повреди по някакъв начин по пътя. До момента обаче хората в местата без аптеки са само и единствено благодарни за услугата. Държавата пък не се е намесила да реши проблема (както например субсидира болниците и медицинските центрове в отдалечените места).Каква е гаранцията, че медикаментът няма да се повреди по някакъв начин по пътя, когато потребителят на този медикамент го пренася лично? Каква е гаранцията, че потребителят на този медикамент няма да се повреди или да умре, когато пренася медикамента лично?
Не е нужно държавата да се намесва като налива субсидии, субсидиите създават нов проблем. Правилното решение е да се отстрани причината за този проблем - да се отмени забраната за сключване на договор от разстояние и да се отмени забраната на хората без фармацевтично образование да бъдат управители и продавач-консултанти на аптеки (както и да бъде възможно лекарствата да се продават от машини, а не от хора).
За да бъде възможна лесната и евтина търговия с лекарства, трябва да се задължат лекарите, когато пишат рецепта, да го правят по такъв начин, че рецептата да може да се чете както от хора, така и от машини. За това съществуват евтини и удобни технологии. По този начин ще умират по-малко хора в резултат на грешно приети лекарства (случват се грешки при разчитане на рецептата).
Освен това когато лекарят изписва лекарство, пациентът трябва да има възможност да избере търговската марка (производителят) на лекарството - дали да даде повече пари за марково лекарство, или даде по-малко пари за същото (биоеквивалентно) лекарство (с не по-лошо качество), но с друга марка (т. нар. генерично лекарство). Дори и продавач-консултантът в аптеката да не е човек, това би могло да се реализира, като машината приемаща поръчката дава възможност на клиента да направи избор, като му показва какви марки лекарства има в наличност и на какви цени. За това не е нужно продавач-консултантът да бъде магистър фармацевт, даже не е нужно той да бъде човек. Достатъчно е роботът да е програмиран с участието на магистър-фармацевт. И да се охранява от човек, който може да няма образование, но е добър в охранителната дейност (за да пази робота от незаконни посегателства).
Трябва да се даде право на потребителите да избират - дали да си купят необходимото лекарство на по-висока цена от аптека, където работи магистър-фармацевт, дали да го купят от аптека, където работи неквалифициран персонал (който дава точно това, което е изписал лекаря или това, което клиента желае да си купи без рецепта), дали да го купят от автомат за лекарства, дали да го купят чрез сключване на договор от разстояние (и да го получат чрез куриер).
Подчертавам, че работата на фармацевта не е да бъде лекар! Който има проблем със здравето следва да се обърне към лекар, който да му препоръча необходимото лекарство. И след това да си го купи, от където желае. В аптеката може да попита какви търговски марки от необходимото лекарство имат в наличност за да направи информиран избор. Отговор може да му даде не само магистър-фармацевт, но и всеки правилно програмиран робот, както и всеки продавач-консултант, който може да ползва компютър (където е записана база от данни с различните търговски марки на едно и също лекарство). Но дори и да няма компютър на разположение, върху опаковката на лекарството е изписано не само наименованието на марката, но и международното непатентовано име (International Nonproprietary Name) на лекарството. Същото име трябва да е написано и върху рецептата. По този начин на клиента му се дава възможност за информиран избор, дори и когато компютрите не работят и наблизо няма фармацевт, който да каже кое лекарство е същото (биоеквивалентно), но с друга марка.
Патентното законодателство също удря лошо пазара на лекарства. Повече за вредата от патентите (не само на патентите върху лекарства) можете да прочетете на сайта на EFF или като потърсите с подходящите ключови думи (например вижте "патентни тролове").
Няколко мнения по въпроса за "интелектуалните права":
Интересни разсъждения за "интелектуалните права" (включително и за патентите) има в блога на Григор Гачев:
- Интелектуалните права: поглед навътре
- Интелектуалните права: поглед навътре – 2
- Интелектуалните права: поглед навътре – 3
Коментари
Публикуване на коментар