Имам идея как да се намалят измамите, които включват нотариално заверени документи (или по-лесно да се установяват измамите). Нотариусът да фотографира лицата, които се подписват на документите. Хеш (вж. Secure Hash Algorithms) на снимката както и умалено копие може да се включва в документа на хартия. Недостатък - това ще изисква клиентите на нотариуса да са компютърно грамотни за да проверят дали нотариусът не ги прекарва с друг хеш. И самите участници също може да правят снимки за да се предпазят от евентуални измами с участие на нотариуса.  Оказа се, че вече има такава практика, не съм открил топлата вода ( източник ): Един брой мой верен другар си купи имот в Танзания. Сподели, че са необходими трима свидетели извън солиситора и целия процес от влизането през вратата, идентификацията, четенето на дийда, подписването се видеозаснема със звук и по един брой подписан файл остава у всеки.

Това, което журналистите и коментиращите не схванаха е, че дори и да няма реализирана печалба от извършения нелегален транспорт, ако превозът се извършва срещу заплащане това е престъпление и наказанието е до 10 години затвор + конфискация.

Написах какво мисля на страницата на законопроекта в портала за обществени консултации .

В цивилизованите правови държави обвинението трябва да докаже вина, а обвиняемият е невинен до доказване на противното. За съжаление това се променя. Създават се органи, които независимо от съда (въпреки, че съдът може да реши, че обвиняемият е невинен), могат да отнемат имущество, което се предполага (но не е доказано), че е придобито незаконно.

Цитат от новия закон , който дава права на Агенция „Митници“ да нареди „временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници“: (8) В случаите на ал. 7, когато информацията не е премахната в тридневен срок от нейното публикуване, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава решение за преустановяване на нарушението чрез временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници, на които са публикувани обявите/съобщенията.“

Филтрирането на Интернет е въведено в закона за пазарите на финансови инструменти и закона за хазарта . Технически не е възможно законът да бъде спазен без да се наруши достъпа до други сайтове, които не са включени в списъците със забранени сайтове. Причината за това е, че един и същ IP адрес може да се ползва от повече от един сайт. Така сайтове, които нямат нищо общо с хазарта и финансовите инструменти биват блокирани. Освен това няма как и самите забранени сайтове да са филтрирани през 100% от времето. Имал съм случаи да отворя успешно забранен сайт. Системата за цензура взима IP адресите на забранените сайтове периодично. Когато има добавяне на нов IP адрес има един период, през който забранения сайт е достъпен. Освен това DNS сървърът на забранения сайт може да дава различни IP адреси (случайно подбрани) на различни клиенти. Това значи, че системата за цензура може да получи един IP адрес, а някой потребител да получи друг, като по този начин успее да посети забранения сайт...

В законите трябва да е ясно написано какво е забранено, а всичко останало да бъде разрешено.

Списък с организациите, които събират дарения за бежанците.

Пак се опитват да направят доставчиците на Интернет ченгета, пак чрез международно споразумение. TPP Incentivizes ISPs to Police the Internet. Your Rights Are at Risk. The draft chapter of the Trans-Pacific Partnership (TPP) Agreement on Intellectual Property insists that signatories provide legal incentives for Internet Service Providers (ISPs) to privately enforce copyright protection rules. The TPP wants service providers to undertake the financial and administrative burdens of becoming copyright cops, serving a copyright maximalist agenda while disregarding the consequences for Internet freedom and innovation. Цялата статия: TPP Incentivizes ISPs to Police the Internet. Your Rights Are at Risk.

Опровержение: написаното надолу вероятно не е вярно. Изключението по чл. 13 ал. 2 на Закона за "авторските" права се отнася само за чл. 13, а не за чл. 32 от Конституцията. Мотивите на съда (в дадения пример) нямат нищо общо с чл. 13 от Закона за "авторските" права. Има неяснота в кои случаи може и в кои не може да се снима на публични и обществени места. Дали законите са написани така от глупост или целенасочено – това е спорно. Може би е конспирация. А може да е просто обикновена човешка глупост. Ако питате някой специалист по право, вероятно ще ви обясни, че всичко е ясно, имало съдебна практика. Но няма да ви каже каква е точно тя с прости думи, ще ви прати да търсите съответните съдебни дела и да четете мотивите... Не е ясно в кои случаи правото на гражданите да получават и разпространяват информация е с приоритет над правото им на лична неприкосновеност. И кога е обратното. Тоест, ясно е, но само на съдиите. На обикновените хора не им е ясно. Чл. 41. (1...