Филтрирането на Интернет е противоконституционно и голям срам за българите (поне тези от тях, които не са с робско мислене)

Филтрирането на Интернет е въведено в закона за пазарите на финансови инструменти и закона за хазарта.

Технически не е възможно законът да бъде спазен без да се наруши достъпа до други сайтове, които не са включени в списъците със забранени сайтове.

Причината за това е, че един и същ IP адрес може да се ползва от повече от един сайт. Така сайтове, които нямат нищо общо с хазарта и финансовите инструменти биват блокирани.

Освен това няма как и самите забранени сайтове да са филтрирани през 100% от времето. Имал съм случаи да отворя успешно забранен сайт. Системата за цензура взима IP адресите на забранените сайтове периодично. Когато има добавяне на нов IP адрес има един период, през който забранения сайт е достъпен. Освен това DNS сървърът на забранения сайт може да дава различни IP адреси (случайно подбрани) на различни клиенти. Това значи, че системата за цензура може да получи един IP адрес, а някой потребител да получи друг, като по този начин успее да посети забранения сайт.

Цитат от Закона за пазарите на финансови инструменти:

Оповестяване на интернет страници

Чл. 281. (1) С решение на комисията, по предложение на заместник-председателя, се оповестяват интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят на територията на Република България такива услуги. С цел преустановяване на нарушенията на този закон на интернет страницата на комисията се поддържа актуален списък на интернет страниците по изречение първо.

(2) Решенията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези решения се отнасят, се смятат за уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги от посочените интернет страници.

(3) Когато в тридневен срок от публикуването на решението по ал. 2 лицето не преустанови нарушението, за което е взето решението, комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници.

(4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му.

(5) Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда.

Цитат от закона за хазарта:

Чл. 22

...

(4) Решенията по ал. 1, т. 14 се публикуват на интернет страницата на Комисията в деня на издаването им. Лицата, за които тези решения се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, за което е взето решение по ал. 1, т. 14, Комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

Цитат от новия закон, който дава права на Агенция „Митници“ да нареди „временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници“:

(8) В случаите на ал. 7, когато информацията не е премахната в тридневен срок от нейното публикуване, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава решение за преустановяване на нарушението чрез временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници, на които са публикувани обявите/съобщенията.“

Това значи, че „временно“ е възможно блокиране на сайтове без решение на съда.

(9) Решението по ал. 8 се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на издаването му. Лицата по ал. 7, както и лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени в деня на публикуването.

(10) Срокът за спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците е от 7 дни до един месец.

(11) Когато в 7-дневен срок от публикуване на решението по ал. 8 информацията за продажбата на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн не е премахната, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице отправя искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички лица, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат (блокират) временно достъпа до съответните интернет страници.

(12) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като определя срока по ал. 10. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на получаването му.

(13) Лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат (блокират) достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

(14) Лицата по ал. 13 са длъжни да съхраняват информация за датата и часа, на която е спрян (блокиран) достъпът до интернет страниците, данни за домейна и IP адресите на блокираните интернет страници, както и информация за достъпването на блокираните страници от ползвателите на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За удостоверяване изпълнението на разпореждането на съда, при спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците лицата изготвят дигитална снимка (скрийншот) на екранната форма, запазена във формат PDF или в друг подобен файлов формат, гарантиращ невъзможната му манипулация.

Част от текста на Конституцията:

Чл. 39.

(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Чл. 40.

(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 41.

(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

В Конституцията не е написано изрично, че липсата на лиценз е основание за налагане на цензура.

В случая със сайтовете за хазарт и финансови инструменти, които не са лицензирани:

• не се накърняват добрите нрави

• не се съдържат призиви за насилствена промяна на каквото и да било

• не се съдържат призиви за извършване на престъпление или за насилие над личността

Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Упражняването на правото да получавам информация (като посещавам сайтовете от "черния" списък):

• не е насочено срещу правата и доброто име на другите граждани

• не е насочено срещу националната сигурност

• не е насочено срещу обществения ред

• не е насочено срещу народното здраве

• не е насочено срещу морала.

Проблем е обаче, че в Конституцията няма дефиниция за морал. Съдията може да решава какво е морално и какво не е, което е сериозен недостатък на Конституцията.

Не съм съгласен, че когато български граждани (намиращи се в България) ползват услуги на компании в чужбина, посредством 📨 писма, 🐦 пощенски гълъби или 💻 модерни телекомуникационни технологии, това представлява „предоставяне на услуги на територията на Република България“. Но дори и това да е така подобно териториално ограничение е абсурдно, етатистко и е анахронизъм.

Защо трябва гражданинът да напуска пределите на страната (или да се налага да инсталира допълнителен софтуер - TOR, VPN, прокси) само за да ползва услугите на компания, установена в друга държава (или неустановена в която и да е държава)?

Подобни ограничения са анахронизъм и следва да бъдат премахнати, защото съществуването им е повод за голям срам.

От законите за филтриране на Интернет се облагодетелстват главно лицата, които се занимават с "лицензиран" хазарт в България. За всички останали са негативите от това филтриране - по-скъпа услуга (защото поддържането на системата за филтриране не е безплатно) и случайното блокиране на сайтове, които имат същия IP адрес като "забранените".

Според мен гражданите на България трябва да имат право да избират дали да ползват сайт, който:

• има лиценз в България

• има лиценз в друга държава (но не и България)

• няма лиценз

• няма лиценз и не оперира в рамките на която и да е юрисдикция (суверенна корпорация – корпорация, която не е регистрирана в нито една държава и е извън всяка юрисдикция)

Трябва да се спират сайтове, които са очевидна измама, останалите да не се пипат. И спирането трябва да става на ниво държава, където им е юрисдикцията (хостингът им да се спира след решение на съда в съответната държава, а не на българския съд).

Трябва да се спре филтрирането на Интернет, защото го плащаме всички ние и не работи коректно. И не вярваме на държавата.

Ако се окаже, че функционирането на съответния сайт е легално в юрисдикцията, където се хоства (или се хоства извън юрисдикцията на всички държави) е редно да приемем поражението като свободни хора, а не като роби. Съществуването на сайтове, които не ни харесват е цената, която трябва да платим за да живеем в цивилизовано общество и да сме свободни хора.

Който се отказва от свободата си в името на илюзията за сигурност накрая губи и двете.

Тези, които желаят винаги могат да си инсталират локално в своя браузър плъгин, който да ги известява за сайтове, които имат съмнителна репутация или са откровени измами.

Не е редно всички останали да плащат за "услуга" (филтриране на Интернет), която не желаят (и която не работи коректно).

Reductio ad absurdum

Reductio ad absurdum на тезата, че филтрирането на Интернет е добро, защото така държавата събира повече данъци: хайде да забраним на българските граждани да пазаруват онлайн от магазини в други държави. Така ще създадем повече ,работни места“ в България, държавата ще събере повече данъци върху труда (на работещите в български онлайн магазини). Те потребителите така или иначе си харчат парите за глупости, поне държавата да спечели нещо от това.

Направо да сложим една ограда и да разстрелваме опитващите се да излязат. Така ще остават в България и ще си плащат данъците тук. Няма да ходят "на почивка" в съседни държави. Туристическия сектор в България ще се развива и ще плаща данъци.

Провалът на демокрацията

Не очаквам свободата да имаме Интернет без филтриране да бъде безплатна. Свободата винаги си има цена. Проблемът е, че твърде много хора са готови да се откажат от собствената си свобода (защото им се струва по-изгодно, защото си въобразяват, че могат да продадат свободата си срещу повече сигурност или по друга причина).

Но освен това са готови да отнемат и свободата на тези, които не мислят като тях. Защото отказът от собствената им свобода върви в комплект с отнемането на свободата на техните съграждани, които мислят по друг начин. За съжаление така работи демокрацията. Когато мнозинството не цени свободата – малцинството, което я цени страда, защото мнозинството гласува за отнемането на свободата на всички.

Който се отказва от свободата си в името на илюзията за сигурност или за пари – накрая губи и трите.