Прозорецът на Овертон се мести - презумпцията за виновност се нормализира, има все по-голяма подкрепа сред политиците

В цивилизованите правови държави обвинението трябва да докаже вина, а обвиняемият е невинен до доказване на противното.

За съжаление това се променя. Създават се органи, които независимо от съда (въпреки, че съдът може да реши, че обвиняемият е невинен), могат да отнемат имущество, което се предполага (но не е доказано), че е придобито незаконно.

Доказването на произход на парите няма как да стане в редица случаи. Но това не значи, че са "мръсни". Липсата на доказателства за невинност не е доказателство за вина.

Представете си един програмист интроверт. Създава програма, пуска я за продажба в някой популярен магазин за приложения, печели един чувал пари. Как се доказва произход?

Свидетели, които да потвърдят, че именно той е създал програмата няма. Писал я е в едно тъмно мазе без прозорци, само котката е била там, тя не може да е свидетел. Но дори и някой да е видял как седи пред компютъра, докато натиска клавиши, свидетелят обикновено няма как да знае дали именно това натискане на клавиши е довело до създаване на програмата или не.

Как обвиняемият ще докаже, че не е организатор на престъпна група в Пакистан, която кара бедни пакистанци да робуват като пишат програми в нечовешки условия? Как ще докаже, че не е откраднал едни пари и не е наел някой да му напише програмата (ghostwriter), от която е спечелил парите?

Същото важи и за всеки писател. Как писателят ще докаже, че не е откраднал едни пари, с които е платил на ghostwriter да му напише творбите?

Не може да се докаже невинност в подобни случаи. Съдът приема, че е невинен, защото няма доказателства, че е виновен. Обаче, комисията, понеже приема по презумпция, че обвиняемият е виновен, му взима имуществото, придобито с печалбата от продажба на софтуера или книгите.

Ако примерно обвиняемият е работил в магазин като мениджър на заплата - има свидетели - служителите, на които е бил началник, неговите началници и т.н. Но програмистът интроверт, програмирал в тъмната маза, няма свидетели и според комисията е абсолютен престъпник, защото не може да докаже, че не е.

* * *

Става въпрос за нещо много просто, което човек не е нужно да е правен експерт за да схване. Това е презумпцията за невинност. И защо замяната ѝ с презумпция за виновност не е добра идея.

Мнението ми е, че си струва цената, която трябва да платим, за да имаме презумпция за невинност. Презумпцията за невинност не е безплатна. Цената е, че разни хидроинженери ще си получават подкупите под формата на заплащане за консултация на завишена цена. И собственици на обществени перални да си получават рекета под формата на заплащане (на високи цени) за пране на покривки на ресторанти.

Притежаването на документи за произхода на парите (договор за извършена услуга, извлечение от платежните сметки на платеца и получателя на дохода, касов бон и т.н.) не е силно доказателство, че парите са законни.

Но това не значи, че е добра идея да се конфискува имуществото на всички собственици на обществени перални, които перат покривките на ресторанти. И имуществото на всички консултанти, които са получили пари за консултация.

Някои рекетьори ще се измъкват, защото няма свидетели. Но това е цената, която трябва да платим, ако искаме да живеем в цивилизовано общество.

* * *

Излязоха аргументи, че всъщност идеята на закона била друга, целта била да се отнема имущество от лица, които не са виновни, а са получи доходи от виновни лица.

Това обаче е абсурдно – защо наказват невинен за това, че е получил пари за законни стоки и услуги от лице, което е придобило парите за закупуване на стоките и услугите по незаконен начин? Няма логика.

Това ще откаже хората да правят бизнес в България или ще ги накара да начисляват големи надценки, които да покриват разходите по застраховка срещу конфискация (или сами да си бъдат застрахователи).

Представи си - продавате земя на лице, което е получило пари от подкупи. Идват от комисията и ви конфискуват парите, получени от продажба на земята - незаконни били, понеже ги платил някакъв политик с турско име, който получил рушвети по фиктивен договор за консултация. Земята отдавна е препродадена (не могат да ви я върнат), парите ви ги взимат обаче.

Готови ли сте да продължите да живеете в държава, която може да ви ограбва законно по този начин?

Законите против прането на пари се превръщат в заплаха - все повече хора стават жертва на тези закони.

Всяка година лично в банката за „потвърждаване на лични данни“ – иначе блокиране на сметката

Снимка - Pixabay:731198.

Коментар на Григор Гачев:

Боя се, че не става дума за местене на прозорец на Овертон. Нито дори за презумпция за виновност - има я, но е само инструмент.

Причината зад нея е извършването на тих преход към това, което модерно се нарича „нелиберална демокрация“ - икономически пазар в условия на авторитарен контрол върху властта. Историците отдавна имат друг, простичък и точен термин за него - феодализъм.

Сърцевината на идеята на феодализма е, че цялата власт в едно общество - казано по друг начин, цялото общество, включително хората в него - принадлежи на определена, рязко отграничена група хора. При средновековния тип феодализъм тя се нарича благородници. При съвременния тип феодализъм все още си няма утвърден термин. На повечето места се използват варианти на термина „мафия“. В България тази група хора я покрива доста точно терминът „комунистически политченгета“. Реалният произход на въпросните хора обаче е без значение. Това, което прави тях вредни за обществото, е позицията им на „по-равни от другите“, без значение как са се оказали в нея. Тя бързо превръща огромния процент от тях във властови връх и морално-етична утайка на това общество. Те изживяват себе си като единствените хора в обществото, а всички други - като техен добитък.

В такова общество силата на правото обикновено е подменена с правото на силата. В средновековното феодално общество тук или там е имало изключения; от едно от тях - британската Магна Харта - тръгва съвременната индустриална цивилизация, и като продукт от нея либералната, свободна демокрация. Съвременните феодали отчитат тази грешка и вземат мерки да не я допуснат. Всякаква форма на право бива превърната в безпрекословен техен слуга, инструмент за налагане на силата им. (Налагането на презумпция за виновност е един от многото начини за постигане на това.)

Когато в някои страни има (нео)феодален строй, а в други - истинска либерална демокрация, феодалите вземат всички възможни мерки да представят строя си като вид демокрация. (В противен случай „добитъкът“ бързо разбира разликата между двете и изработва срещу феодалите отношение, което лесно може да премине в самоорганизиращо се противостоене.) Самият термин „нелиберална демокрация“ е създаден с точно тази цел. Системата, която пази властта на феодалите, бива представяна като правораздаваща система. (Ако страната извършва преход от някакъв вид демокрация към феодализъм, дори може да е изградена върху руините на тихомълком разрушената правораздаваща система, с усилия подмяната да е колкото се може по-незабелязана.) Елементите на либералните демокрации, които няма как да бъдат наподобени без риск за феодалната система, обикновено биват активно представяни от нея като крайно негативни, противоречащи на основни ценности и т.н. Феодалната система инвестира в тази лъжа значителни средства, тъй като тя е важна за оцеляването ѝ.

Силата в такова общество се опазва за феодалната каста на принципа „целта оправдава средствата“. Ако например срещу обикновен гражданин бъде извършено криминално престъпление, институциите в обществото могат да вземат или да не вземат мерки срещу извършителя. Ако обаче обикновени граждани се опитат да се самоорганизират срещу престъпността, институциите мигновено (и правилно) оценяват това като потенциална точка на концентриране на власт, която може да бъде използвана по-нататък срещу феодалната каста, и смазват тази самоорганизация с всички достъпни средства.

Самото разделяне на обществото на касти се извършва обикновено чрез система на привилегии. Например „добитъкът“ на теория има определени права, но на практика не може да ги използва. Известен процент от него (обикновено около 10%), чиито възгледи и/или ценности са близки до пропагандата и механизмите на феодалната система, обикновено може да ползва правата си в почти пълен или пълен размер. Силови професии, например работещите в органите за опазване на властта на феодалите, обикновено имат и допълнителни привилегии - достъп до евтини стоки, лека работа с дълги почивки, тихомълком известна защита от „правораздаващата“ система и т.н. Близо до тях обикновено са и работещите в частни силови структури, като техен потенциален резерв и за намаляване на риска да подкрепят „добитъка“. Самата феодална каста обикновено е в значителна или пълна степен над законодателството и социалните правила (освен тези феодали, които са в процес на загуба на статуса си)...

Абе, може да се напише по въпроса много. Време да има...