Триизмерна/четириизмерна крива на Лафер - защо богатите трябва да се облагат с по-ниска ставка

Кривата на Лафер традиционно се представя като двуизмерна. Обаче реалността е твърде сложна за това.

Според мен има по-сложни триизмерни ефекти (не може да се изобрази на двумерна повърхност). 

Кривата на Лафер изглежда различно за хората с различен доход.

Тоест за всеки доход има различна крива на Лафер и трябва да ги наредим една върху друга така, че да се получи тримерна графика. 

Ако не се приложи регресивно облагане това може да доведе до намалена събираемост на данъците на хората с по-високи доходи. Тоест при определени условия ако им намалим маргиналните ставки (ставките за високи доходи) може да повишим събираемостта на данъци.

Работещите бедни, работещи за доход, който да им позволява само физическото оцеляване, нямат много свобода на избора. Но по-богатият може да си позволи да си намали разходите и доходите в отговор на повишената данъчна ставка (например ще ходи по-рядко на ресторант и на екскурзии, вместо това ще си стои вкъщи и ще си готви сам).

Ако смята, че данъчната ставка е твърде висока и несправедлива по-богатият може да избере да работи на 4 часов работен ден вместо на 8 часов и така да намали плащането на данъци (да работи по-малко за държавата).  Ако по този начин премине към данъчна група (tax bracket) с по-ниска данъчна ставка (в хипотезата за прогресивно облагане) това е допълнителен стимул да работи по-малко часове.

Друга хипотеза, при която по-богатият може да откаже да плаща данъците, които той смята за твърде високи и несправедливи - може да се премести в друга държава или да плати на данъчен консултант да му обясни как легално да си намали данъците. Може и да укрива дължими данъци по незаконен начин.

Беднякът няма достатъчно пари да си купи самолетен билет до друга държава, няма кредитен рейтинг да вземе кредит за да си плати депозита за наем, няма пари за покриване на разходите между напускането на старото работно място и започване на работа на ново работно място в новата държава. Затова може да изтърпи и по-големи данъчни ставки.

Богатият е "гражданин на света". Ако не е заплашен от разстрел при опит за минаване на границата и може да вземе капитала си със себе си (или най-ценното е уменията и знанията) той може много по-лесно да избяга за да плаща данъци другаде. 

Когато хората преценят, че данъчната система наказва техния успех, те са по-склонни да оправдават укриването на дължими данъци (данъчни измами) или агресивното данъчно планиране (включително и законното намаляване на дължимия данък чрез преместване да живеят в държава с по-ниско данъчно облагане, което в някои случаи включва и отказ от гражданство, ако това е условие да не се плащат високите данъци).

Четвъртото измерение

Трите измерения не отчитат дългосрочното влияние на твърде високите ставки. Ако облагането е прекалено високо с времето това може да деформира кривата. Представете си тримерната крива как се променя във времето.

При вдигане на данъчните ставки реакцията не е мигновена, на хората им трябва време да предприемат мерки. Може да са на срочен договор и да не могат веднага да минат на четиричасово работно време или да напуснат работа за да избягат в друга държава.

Така вдигането на данъчните ставки в краткосрочен план може да увеличи приходите от данъци, но в дългосрочен да ги подкопае.

Ако държавата сложи бариери (капиталови контроли) или печалбите на съответната компания идват основно от потребители в рамките на държавата (и затова не може бизнесът лесно да се изнесе) това може да задържи тези бизнеси в страната и те да функционират "по инерция", докато постепенно намалява печалбата, която генерират и приходите за бюджета, който носят. Но за хората с умения не им е чак такъв проблем това, че не могат да вземат спестяванията със себе си (ако има бариери за това). При твърде високо облагане те ще преценят, че е по-добре да изоставят всичко, което имат в държавата и да избягат, пренасяйки със себе си само това, което могат да вземат (уменията си и евентуално някакъв софтуер, който са си написали за собствена употреба - т.е. нематериални активи, които лесно се пренасят и за тях не съществуват ефективни бариери).

Преди да започнат да стрелят на месо по границите (срещу напускащите) много от хората с ценни умения ще са се изнесли (ако влошаването на държавата става достатъчно бавно).

Докато има възможност да се избяга на по-добро място ще има и хора, които да бягат натам. 

Жабата няма да стане силна като кон ако отиде да ѝ сложат подкови на краката.

Ако в България вдигнат данъците на хората с по-високи доходи (въведат прогресивен данък) това няма да ни направи държавата "кон".

В развитите държави по-високите ставки не успяват да изгонят хората с високи доходи, защото има други фактори, които ги дърпат обратно. В държави като България нещата са по-различни.

Повратната точка

Естествените пазарни механизми тласкат хората с умения от по-малко предпочитаните към по-предпочитаните държави. Размерът на данъците е само един от факторите, който определя колко предпочитана е една държава. Държавите със силни институции (върховенство на правото) обикновено могат да си позволят по-високи данъчни ставки, защото алтернативата често е да се избяга към държавата с по-ниски данъци, но не чак толкова много възможности. При равни други условия хората биха избрали държавата с по-ниските данъци, но условията често не са равни.

Но една държава с горе-долу работещи институции (но с високо, но не прекалено, ниво на корупция) няма да се оправи просто като ѝ се вдигнат данъците (както беднякът няма да извлече полза от имитирането на богатите като харчи пари за луксозни стоки). За такава държава е пагубно да вдига данъчните ставки (особено данъчните ставки за хората с по-ценни умения), защото има риск това да я вкара в положителна обратна връзка (лавинообразен процес) към дъното особено в условията на демографски проблеми. За държавите с работещи институции пак е опасно да вдигат данъците твърде много, но при тях толерансът към повишаване на данъците без това да ускори държавата към дъното е малко по-голям.

Повратната точка, над която повишаването на данъчните ставки предизвиква лавинообразна икономическа катастрофа, е по-ниска за по-малко привлекателни държави като България и по-висока за развитите държави, където вече има прогресивно данъчно облагане с по-високи ставки за хората с по-високи доходи.

Тези държави с по-високи данъчни ставки за хората с по-високи доходи могат да си позволят да имат такава брутална данъчна система, която отблъсква богаташи, защото има други фактори, които привличат богаташите там.

Тоест данъкът в развитите държави е прогресивен и с високи ставки не защото тази данъчна система ги прави развити, обратното е. Това, че са развити им дава възможност да не колабират лавинообразно при тези данъчни ставки (за сега).

Освен върховенство на правото е важно и какво е това право, което се налага. Ако са глупави законите това ще гони хората колкото и строго да се спазват.

Икономическите илитерати гласуват

При вдигане на данъчните ставки може да има краткосрочен ефект на повече събрани данъци, но рискът е, че ще има дългосрочни ефекти - данъчните приходи ще намалеят в дългосрочен план. Дори и следващите политици във властта да върнат обратно предишните по-ниски данъчни ставки хората вече няма да вярват на държавата и ще продължат да действат по плановете си за напускане (или ще се откажат да идват).

Лошото е, че ако следващата власт върне обратно ставките на по-безопасно ниво това няма да е достатъчно за да върне данъчните приходи на нивото от преди (или малко след) увеличение на данъчните ставки. И хората, които са икономически илитерати, ще обвинят за това тези, които поправят данъчната система, а не тези,които са я счупили. Това ще намали вероятността някой да поеме политическата отговорност за ремонтиране на вече счупената данъчна система.

Ако един образован човек го дерат с данъци по прогресивни ставки като в развита държава защо той би останал в България?

Да повишим данъчните приходи спрямо БВП?

По-високите ставки дори и да доведат до увеличение на приходите спрямо БВП дали ще доведат до абсолютно увеличение на приходите? Няма ли да намалят БВП и от там базата за данъци като намалят данъчните приходи, провокирайки катастрофа?

България събира по-малко данъци като процент от собствения си БВП спрямо средното за ЕС. Обаче има ли потенциал да събира повече като % от БВП и дали това трябва да бъде самоцел? Ами ако целта се изпълни, но не защото събраните данъци са се повишили (коригирано с инфлацията), а защото БВП е намалял (повишаването на ставките е катастрофирало икономиката)?

Защо демографските (и други) проблеми свалят повратната точка

Хората приемат да живеят в държава с високи данъчни ставки ако насреща получават високо качество на публичните услуги (образование, инфраструктура, сигурност). Демографската криза често води до ситуация, в която държавата трябва да харчи повече само за да поддържа съществуващото ниво на услугите (заради повишените разходи за пенсии и здравеопазване за пенсионерите).

Ако данъчната тежест расте, а качеството на публичните услуги стагнира или пада, се достига критична точка, в която данъкоплатците възприемат данъците за твърде несправедливи (не си струва да плащаш по данъчни ставки като в развита и уредена държава, а да живееш в държава с лоши публични услуги).

(Качеството на публичните услуги също може да е ниско не само защото има много разходи за пенсии, но защото има много течове от корупция. Затова не само многото пенсионери смъкват повратната точка, но и корупцията и като цяло непривлекателността на държавата, независимо от това каква е причината - природни дадености, корупция, прекалено много неработещи бенефициенти на бюджета.)

В този контекст "сваляне на повратната точка" означава, че лавинообразните катастрофични процеси, захранвани от положителна обратна връзка, може да се задействат при вдигане на данъчните ставки до по-ниско ниво в сравнение с държавите с по-малко лоша демография (съотношение на нетни данъкоплатци към нетни бенефициенти на държавния бюджет).

Обаче ако данъците са ниски (като ставки и като процент от БВП) лошите държавни услуги (заради недостиг на финансиране, което идва от данъците) също могат да изгонят хората. Но в крайна сметка по-изгонващо може да се окаже повишаването на данъчните ставки (в сравнение със запазването им).

На база първоначалната версия на тази статия ChatGPT генерира инфографика, която редактирах допълнително. Самата графика не е особено прецизна, но илюстрира основната идея.

Предишни статии по темата:

По-ниска данъчна ставка и данъчен таван за богатите

За вредата от репресивните закони, насочени срещу „богатите“