Основен принцип на войната: не можеш да навредиш на противника без да навредиш и на себе си

Всяко действие за да се навреди на противника изисква някакви ресурси. Това значи, че същите тези ресурси няма да бъдат използвани за подобряване на живота на хората.

При икономическите санкции санкциониращта страна също търпи вреди.

Това обаче не означава, че трябва да позволяваме на противника да прави каквото си иска. Защото бездействието може да е още по-вредно.

Например вместо да инвестираме в дронове и ракети за унищожение на живата сила и военната техника на противника бихме могли да инвестираме в здравеопазване, по-безопасни пътища, социални програми за намаляване на бедността, което да спаси животи. Проблемът е, че това води до апетит у противника да ни нападне с цел завладяването ни и в процеса на това нападение може да бъдат убити още повече хора, отколкото убива инвестирането в дронове и ракети вместо в изброените инвестиции за спасяване на животи.

Тоест дори и в мирно време убиваме хора – като избираме да инвестираме в машини за убиване и унищожение вместо в инфраструктура за спасяване на животи. Но ако не убием тези хора (чрез избора да инвестираме в отбрана) има риск да умрат още повече хора в резултат на военни действия.

В един идеален свят всички държави ще се договорят да нямат армии (да не убиват хора в мирно време чрез пренасочване на ресурси от инфраструктура за спасяване на животи към машини за убиване и унищожение). Но в реалния свят това е невъзможно.

Инвестирането в машини за убиване и унищожение (инвестиране в отбрана) не гарантира, че ще умрат по-малко хора. Някои времеви линии включват тотално взаимно унищожение (MAD).

Тоталното унищожение не е най-лошото. Най-лошото е да се предадем и да живеем под владичеството на противника. Защото не е най-важно да запазим колкото се може повече животи.

Обърнете внимание, че противникът никога не е обещавал, че след като ни завладее ще се спре. Ако се предадем за да няма война ще е грешка, защото това няма да доведе до липса на война. Противникът ще ни ползва за пушечно месо във войната срещу следващата държава. Всички държави едновременно да се предадат без бой за да няма война е невъзможно.

Но и дори да беше възможно – да се живее в условията на политическата система на противника е по-зле от тоталното взаимно унищожение.

Спасяването на животи не трябва да е на всяка цена.