Наблюдаваха нишка от тъмна материя съединяваща два галактически клъстера

В списание Nature е публикувана статия за откритието:

• A filament of dark matter between two clusters of galaxies, J. P. Dietrich, N. Werner, D. Clowe, A. Finoguenov, T. Kitching, L. Miller, and A. Simionescu 2012, Nature, 10.1038/nature11224

Смята се, че структурата на Вселената представлява нещо като триизмерна паяжина, нишките на която са струпване на тъмна материя и галактичните клъстери се срещат там, където се пресичат големи нишки (filaments) от тъмна материя.


Изображение: Jörg Dietrich, University of Michigan/University Observatory Munich.

Синият цвят и жълтите линии изобразяват плътността на тъмната материя.

За нишките от тъмна материя се знае много преди публикуването на тази статия. Новото е, че са наблюдавали нишки от тъмна материя между клъстери от галактики (наблюдавано е отклонение на светлината в резултат на ефекта на гравитационните лещи).

Симулация на това как може да "изглеждат" нишките от тъмна материя можете да видите на тази страница.

Наблюдаван е горещ газ там, където се намират нишките от тъмната материя.

След като прочетох за това откритие си помислих: щом има горещ газ, значи е възможно да има условия за протичането на електрически ток (насочено движение на електрически заредени частици). Не знам дали в статията се споменава като възможност, защото не съм чел статията (в сайта на Nature не е достъпна, иска да се абонирам), четох само коментари за статията - има публикувани в много сайтове.

[Повече за възможността електромагнитното взаимодействие да оказва по-съществено влияние върху обектите във Вселената, отколкото си представяме, можете да намерите като потърсите за теорията "електрическата вселена" ("The electric universe"). Някои поддръжници на теорията смятат, че тъмната материя и тъмната енергия могат да се обяснят само с електромагнитното взаимодействие на обектите във Вселената, но тази теория е доста противоречива. Според някои поддръжници на теорията за електрическата вселена, електрически заредени частици (плазма) биха могли да обяснят отклоняването на светлината от масивни обекти, около които има плазма (подобно на ефекта на гравитационните лещи). Но да се отричат гравитационните лещи и да се твърди, че светлината не се отклонява от гравитацията е несериозно.]

The satellites have found evidence of magnetic ropes connecting Earth's upper atmosphere directly to the sun," said David Sibeck, project scientist for the mission at NASA's Goddard Space Flight Center in Greenbelt, Md. "We believe that solar wind particles flow in along these ropes, providing energy for geomagnetic storms and auroras."

От NASA говорят за "магнитни въжета" (magnetic ropes), които свързват Слънцето и Земята. Възможно е да съществуват магнитни въжета, свързващи и други обекти във Вселената - звезди, галактики, клъстери от галактики...

Защо обаче наричат тези обекти "магнитни въжета"? Защо не ги наричат "електрически въжета"? Може би искат да се разграничат от теорията за електрическата вселена? Това, че (електрически заредени) частици от слънчевия вятър текат по тези въжета ("solar wind particles flow in along these ropes") означава, че протича електрически ток (електрическият ток е насочено движение на електрически заредени частици). Този електрически ток осигурява енергия за геомагнитните бури ("providing energy for geomagnetic storms").

Изказвам хипотезата, че тези "магнитни въжета" осигуряват енергия и за земното магнитно поле. Може би магнитното поле на Марс е изчезнало отчасти заради по-голямото разстояние до Слънцето (по-голямо разстояние означава по-голямо електрическо съпротивление - токът протичащ през Марс е бил по-слаб и недостатъчен за да захранва магнитното поле на Марс). Температурата на планетата зависи не само от количеството светлина, но и от големината на тока, който протича през планетата. Мощността е равна на тока по напрежението. По-дълги магнити въжета означава по-голям пад на напрежение върху тях (загуба на енергия) и по-малък върху планетата. Освен, че големината на тока е по-малка, напрежението също е по-малко. Възможно е даже, (заради по-голямото разстояние от Слънцето до Марс) магнитни въжета до там да не се образуват или се образуват много по-рядко (в сравнение със Земята) и това да е ускорило изстиването на нагорещеното ядро и спирането на марсианското магнитно поле (предполага се, че в миналото Марс е имал достатъчно силно магнитно поле, подобно на земното).

Интересно ще бъде да се наблюдава за корелация между магнитните бури и средната температура на планетата. Ако температурата се покачва когато има магнити бури, това може да значи, че протичащият електрически ток от Слънцето през Земята оказва съществено влияние върху температурата на Земята. Ако има такава корелация това не е достатъчно доказателство на хипотезата, защото повишаването на температурата може да се дължи и на увеличаването на излъчваната светлина и на слънчевия вятър (извън магнитните въжета) по време на магнитната буря (гледайки снимки на Слънцето виждам, че излъчващата му площ се увеличава заради изригванията - а това означава по-силно светене).

Може би електрическият ток през магнитните въжета оказва влияние върху орбитата на планетата. Интересно би било да се изчисли точно колко, но се затруднявам да направя математически модел.