Сънувах, че съм попаднал в бъдещето

Един от малкото случаи когато ми отговориха коя година е след като питах един случаен минувач. Първо ми казаха само част от датата (деня и месеца), но след като уточних, че питам за цялата дата (включително и годината) разбрах, че е две хиляди триста и някоя година. (Обикновено ме гледат все едно съм изпуснат от лудницата когато ги питам коя година сме.)

Действието се развиваше в България (Варна, в зоната до бившото ми училище). Освен на български говореха и някакъв непонятен език (не беше някой от познатите ми езици).

Архитектурата беше странна, но в познати сиви цветове - като социалистическите панелни сгради, без боя (архитектурен брутализъм, но по-изтънчен, с по-малки детайли от познатия материал).

Мисля, че са ползвали някакви нанотехнологии да го постигнат, защото сега от бетон не правят такива фини детайли, поради трошливостта на бетона. С нанотехнологиите правят материала по-здрав и това позволява да правят от подсиления с нанотехнологии бетон по-малки детайли.

Защо не боядисват сградите разбрах по-късно в съня.

Тъй като съм новодошъл съм успял да видя града както е в действителност. Интерфейсните наноботи проникнаха в тялото ми и ме включиха в Матрицата.

Оказа се, че е по-евтино вместо да боядисват сградите да коригират външния им вид чрез манипулация на съзнанието - чрез „добавена реалност“. Човек възприема света донякъде правилно, но с „подобрения“.

Сивите сгради в стил нанотехнологичен архитектурен брутализъм изглеждат съвсем различно когато хората са свързани с Матрицата.

Не само външния вид на сградите се модифицира, също така и хората могат да се настройват да изглеждат по друг начин. Което доведе до фалит производителите на грим и боя за коса.

Интересното е, че тази технология позволява да се пестят ресурси:

Дрехите няма нужда да се сменят, само се перат. Може да се коригират дребни дефекти и да се промени външния вид на дрехите (в известни рамки например - няма как една фланелка да стане палто, особено ако е студено - но пък обратното е възможно - може да изглеждате облечен в палто посред лятото, а всъщност да нямате никакви или съвсем оскъдни дрехи ).

Няма нужда от боядисване на сградите поради естетични причини. Поради утилитаристични причини - също нямат нужда от боядисване, защото нанотехнологиите правят бетона устойчив на атмосферните влияния (сегашния бетон го боядисват за да не влиза вода в пукнатините, която стига до метала отдолу, замръзва, води до ръждясване).

Сградите са много стари. Никой не знае точно кога са построени, но определено са на повече от век. Строени са след днешно време, защото не видях нито една позната сграда.

Може би в началото, преди Матрицата да коригира цветовете софтуерно, са ги боядисвали и даже са им слагали декоративни панели. Но боята е паднала, декоративните панели са се счупили и мухлязали и сградите са останали голи (по някаква причина мухълът не вирее върху този бетон).

Някой шегаджия превключи външния вид на една жена в един деликатен момент. Започна да изглежда като мъж. С брада.

Това ме ядоса, не намерих нищо комично в ситуацията. И успях да хакна Матрицата и да изключа от нея въпросния индивид.

Всъщност тази логика беше погрешна. Би трябвало да изключа себе си от Матрицата ако искам да видя как в действителност изглежда този индивид.

Но грешката се оказа вярна. Ако бях изключил себе си вместо него (или нея?) нямаше да разбера една жестока тайна. Оказва се, че Матрицата е проектирана не само за козметични промени на начина, по който възприемаме реалността. Тя също така успява да хакне мозъка на някои индивиди и по този начин да контролира това, което те правят (като кукла на конци).

Тя или той не можеше да ми каже това, докато беше под влияние на Матрицата, защото Матрицата анализира в реално време активността на мозъка за да блокира всякакво нежелано (от Матрицата) поведение. Позволяваше упражняване на свободна воля само ограничено - дотолкова, доколкото това поведение съвпада с програмата, заложена в Матрицата.

Явно Матрицата беше недоволна, че я хаквам, защото през стъклената външна врата на сградата видях как се приближава един голям паток с голям клюн. Стъклената плъзгаща се врата не се отвори - тя явно е била проектирана да се отваря само ако види човек. А патокът не изглежда като човек, а като голям паток. Затова патокът започна да удря с човката си вратата и тя се напука.

Но защо Матрицата ще праща паток, който поради външния си вид има проблем с минаването през автоматични врати? И защо Матрицата ще заблуждава изкуствения интелект, който отговаря за отварянето на вратата?

Може би Матрицата е била толкова параноична, че не е допускала даже и изкуствените интелекти да бъдат извън илюзиите ѝ.

Това е един интересен проблем - когато заедно с охлоса Матрицата обалъчва* и някои от своите агенти. Представете си Агент Смит, който изглежда като паток и затова автоматичните врати не се отварят за него.

Съсипаха я тая Матрица.

Имат интересен подход към автомобилите. Направили са ги невидими и се управляват от изкуствен интелект. Тъй като матрицата има връзка с мозъка на хората може да се предвиди дали и кога някой пешеходец ще пресича пътя.

Освен това Матрицата има възможността да внушава на хората, че не искат да ходят по пътищата (въпреки, че не виждат никакви невидими коли - няма как и да ги видят, защото невидимите коли не се виждат при нормални обстоятелства). Това внушение е полезно, защото иначе хората ще започнат да искат да ходят по пътя (вместо по тротоара), който изглежда празен.

Ако все пак на някого му се налага по обективни причини да пресича, изкуственият интелект е уведомен за намерението за пресичане още преди съзнанието на човека да е уведомено, че човекът иска да пресече. (Между другото, има емпирични доказателства, че това е възможно - четох го в „Новият разум на царя“ на Пенроуз, значи не е нещо ново. Логично е в бъдещето тази технология да се приложи на практика.)

Ако автомобилът се движи твърде бързо и физичните закони го ограничават в спирането - на желаещият да пресече човек му се внушава, че всъщност не иска точно веднага да пресича (или просто желанието му да пресече се забавя така, че да не пристигне в съзнанието му веднага).

При аварийни ситуации (ако някой автомобил излезе извън контрол, мозъкът на някой човек проявява неконтролируемо поведение, по технически причини Матрицата не може да го контролира) хората могат да видят автомобилите за да реагират самостоятелно.

Това да не виждаш как на сантиметри от теб профучават автомобили си има предимство - намалява се стреса. Но все пак разминаването на сантиметри се избягва и се случва само при извънредни обстоятелства - например ако някой се спъне, ако се спука гума и т.н. Изкуственият интелект предвижда най-вероятните развития на ситуациите и се опитва да регулира движението на хората и автомобилите така, че вероятността за инциденти да е минимална.

Не видях автобуси. Предимството на малките автомобили е, че позволяват повече гъвкавост - могат да пътуват по индивидуални маршрути, могат да спират бързо за да реагират на спънали се на пътя пешеходци например. Но може би не съм видял автобуси, защото са били невидими и са били летящи? Защо да виждам летящ автобус, ако няма начин да се блъсна в него (защото аз ходя, а не летя)?

Възможно е също така да е нямало автобуси, защото нуждата от транспорт на хора е намаляла (вече стоките идват при хората, е на хората при стоките - онлайн търговия, доставка с дронове или суровините пътуват по тръбопроводи и стоките се синтезират директно в домовете на хората). Защо да се правят индивидуални хамбургери, след като може по тръбопровод да се подава универсална човешка храна (нещо като котешка храна и кучешка храна, само че за хора). И когато универсалната храна пристигне се ползва като суровина от 3D принтер, който оформя желаните от хората храни. Чрез технологията за добавена реалност се персонализират различните храни. Ако искаш банан - принтерът печата храната във форма на банан, а външният вид, вкуса и миризмата се коригират софтуерно, директно в мозъка.

Човешката храна се прави от зърнени култури и насекоми за да е максимално евтино. Хората предпочитат да имат повече свободно време вместо да ядат „истинска“ храна. Ако не могат да усетят разликата между истинската пържола и тази, която им е внушена от Матрицата - може ли изобщо да се твърди, че има разлика? Даже може да изядат 100 пържоли - защото след първата общо взето ще ядат въздух (лесно е софтуерно да се направят корекции така, че въздухът да изглежда като пържола, да се усеща като пържола и да има вкус на пържола). [Това беше референция към сцената с пържолата в Матрицата, ако някой случайно не се сеща.]

* Обалъчва - дума измислена от Иван Попов, доколкото помня (не съм сигурен дали я четох в Лабораторията по езиково инженерство или в някои от произведенията му). Да не се бърка с "облъчва".