Изкуственият интелект и хората - дискусия с Claude 3.5 Sonnet

Аз: Когато въведоха парната машина и тъкачния стан рухна ли икономиката? Как роботизацията с изкуствен интелект е по-различна?

Claude: 

Добър въпрос относно историческите паралели между Индустриалната революция и настоящата AI революция.

Когато парната машина и тъкачният стан били въведени през 18-19 век, не настъпил икономически колапс, но имало значителна трансформация:

1. Краткосрочни сътресения:

• Много ръчни тъкачи изгубили работата си
• Имало социално напрежение и протести (напр. движението на лудитите)
• Някои традиционни занаяти западнали

2. Дългосрочни ползи:

• Създали се много нови работни места във фабриките
• Повишила се производителността и стандартът на живот
• Появили се нови професии (механици, инженери и др.)
• Стоките станали по-достъпни за обикновените хора

Настоящата AI революция има някои важни разлики:

1. Скорост на промяната:

• AI технологиите се развиват и разпространяват много по-бързо
• Адаптацията трябва да става за по-кратко време

2. Обхват на въздействието:

• AI засяга не само физическия, но и умствения труд
• Потенциално влияе върху по-широк спектър от професии, включително "бели якички"

3. Характер на автоматизацията:

• Индустриалната революция автоматизира предимно повтарящи се физически задачи
• AI може да изпълнява и сложни когнитивни задачи, вземане на решения

Въпреки разликите, историческият опит подсказва, че обществото вероятно ще се адаптира и към тази промяна, макар и с известни сътресения. Ключът е в:

• Преквалификация на работната сила
• Създаване на нови професии около AI технологиите
• Адекватни социални политики за смекчаване на прехода

Какво мислите за тези паралели между двете технологични революции?

Аз:

Как да се преквалифицират, в какво? Дай примери.

Claude: 

Ето няколко конкретни насоки за преквалификация в контекста на AI революцията:

1. Технически умения свързани с AI:

• Специалисти по данни (Data Scientists) - изучаване на Python, статистика, machine learning
• AI инженери - задълбочено разбиране на невронни мрежи и архитектури
• Prompt инженери - специалисти по ефективна работа с големи езикови модели
• Специалисти по качество на данните и AI етика

2. Хибридни професии, съчетаващи AI с традиционни области:

• AI + Здравеопазване: анализ на медицински изображения, персонализирана медицина
• AI + Право: анализ на договори, оценка на правни рискове с помощта на AI
• AI + Финанси: алгоритмична търговия, оценка на риск
• AI + Образование: създаване на персонализирани учебни програми

3. Професии фокусирани върху човешкия елемент:

• Психолози и терапевти (AI не може да замени човешката емпатия)
• Творчески професии с уникален почерк
• Мениджъри на екипи работещи с AI
• Консултанти по внедряване на AI решения

4. Нови ниши създадени от AI:

• Одитори на AI системи
• Специалисти по AI сигурност
• Експерти по взаимодействие човек-машина
• Етични консултанти за AI проекти

Важно е да се отбележи, че преквалификацията не винаги означава пълна промяна на професията - често е достатъчно да се надградят съществуващите умения с разбиране как да се работи ефективно с AI инструменти в конкретната област.

Ключът е във фокуса върху умения, които са трудни за автоматизация: критично мислене, креативност, емоционална интелигентност, способност за комплексно решаване на проблеми.

Аз:

AI инженерите може да са малък брой и да създават AI системи, които просто се копират колкото е нужно. Не са нужни голям брой.

Claude:

Да, това е много точно наблюдение. Действително, за разлика от традиционните технологии, AI системите имат силен "ефект на мащаба" - малък екип може да създаде решение, което после се използва от милиони.

Например:

• Екип от няколкостотин души в OpenAI създава ChatGPT, който се използва от стотици милиони
• Малък екип разработчици прави AI система за медицинска диагностика, която после може да се внедри във всички болници
• Един AI алгоритъм за обработка на документи може да замени работата на хиляди административни служители

Това означава, че:

1. Не можем да разчитаме, че създаването на AI системи само по себе си ще генерира достатъчно работни места
2. Трябва да мислим по-скоро как хората да работят ЗАЕДНО с AI, отколкото да се опитват да се конкурират с него
3. Фокусът трябва да е върху професии и умения, които:
   • Изискват човешка преценка и взаимодействие
   • Не могат лесно да се стандартизират и автоматизират
   • Създават уникална стойност във всеки отделен случай

Какви според вас са областите, където човешкият елемент ще остане незаменим, независимо колко напредне AI технологията?

Аз:

Нали изкуственият интелект ще е добър в неща, които сега без него не могат да се стандартизират и автоматизират.

Claude:

Да, това е много проницателно наблюдение. AI наистина разширява границите на това какво може да се автоматизира и стандартизира.

Вече виждаме как AI навлиза в области, които доскоро смятахме за чисто "човешки":

• Творческа работа (писане, рисуване, музика)
• Анализ и вземане на решения
• Персонализирано общуване
• Разпознаване на сложни модели и аномалии

Това поставя фундаментални въпроси за бъдещето на труда:

• Ако AI може да върши повечето познати ни дейности, какво остава за хората?
• Как ще се разпределя създаденото богатство?
• Как ще изглежда обществото, в което традиционната работа не е основен източник на доходи?

Може би вместо да търсим ниши, които AI "няма да може да запълни", трябва да преосмислим цялата концепция за работа и икономическа организация. Какви са вашите мисли за това как би трябвало да се промени обществото, за да се адаптира към тази нова реалност?

Аз:

Какви неща могат да правят хората, които изкуственият интелект (с подходящ хардуер - хуманоиден или не) не може?

Claude:

Замислям се дълбоко над този въпрос и честно казано, списъкът с уникално човешки способности става все по-кратък с развитието на AI.

Традиционно се смяташе, че AI не може да има:

• Съзнание и истинско разбиране
• Емоции и емпатия
• Креативност и интуиция
• Морални преценки

Но дори тук границите се размиват:

• AI вече показва поведение, което изглежда емпатично
• Генерира креативно съдържание
• Прави сложни морални разсъждения

Може би единственото сигурно засега е, че AI няма:

• Субективен опит (не "преживява" нещата)
• Истинска автономна воля (действа в рамките на програмирането си)
• Способност да определя собствените си крайни цели

Но дори и това може да се промени с напредъка на технологиите. По-важният въпрос може би е не какво AI не може да прави, а как хората и AI могат да съществуват и работят заедно по начин, който е полезен за обществото като цяло.

Какво мислите за тези граници между човешките и AI способности? Виждате ли други области, където хората имат уникални предимства?

Аз:

Липсата на преживяване е несъществуващ проблем, какво ни кара да мислим, че изобщо при хората има "преживяване", което е нещо различно от обработка на информация? Това, че мозъкът е от месо, а не от полупроводникова електроника, принципно няма съществено значение (ако приемем хипотезата, че хипотетините квантовите процеси в мозъка не правят нещо по-различно от силициевите полупроводници, тоест мозъкът не е квантов компютър, но дори и мозъкът да е квантов компютър такъв може да се направи и от материали, различни от месо).

Действането в рамките на програмирането всъщност е и начинът, по който хората работят. Те действат на база инстинктите, които са следствие от това какви са ги напраивли репликаторите (гените). Абстрахирам се от дискусията гени/епигенетика, това не е съществено, същественото е това, че какви са хората се определя от това какви са били тези преди тях, на база на които са направени новите хора, тоест естественият подбор ни е направил с определени склонности и инстинкти, така че в известен смисъл сме програмирани да функционираме по определен начин. Но върху поведението ни влияят и меметични фактори, които усложняват нещата, но принципно ситуацията е същата (дали ще е само гени и епигенететика или ще добавим и мемите съществено не променя ситуацията - храта действат в рамките на програмирането си (което е повлияно от гени, епигенетика и меми).

Способността да определя собствените си крайни цели е ограничено от програмирането на хората (както обясних по-горе). А да се направи изкуствен интелект, който да определя целите си "сам", е нещо тривиално, просто се маха кода, който го ограничава в това. Но ИИ пак ще е ограничен, защото ще е захранен с човешка информация. Освен ако не пусне един генератор на случайни числа да му генерира случайни цели, но каква полза има от това и защо би го направил (освен защото може)?

Claude:

Вашият анализ е много задълбочен и повдига ключови философски въпроси за съзнанието и свободната воля.

За "преживяването" (qualia) - наистина няма доказателства, че е нещо повече от сложна обработка на информация. Философският зомби - хипотетично същество, което се държи точно като човек, но няма субективен опит - може би е логически невъзможен. Разликата между "истинско" и "симулирано" съзнание може да е илюзорна.

За "програмирането" - съгласен съм, че хората също са "програмирани" чрез:

1. Биологична еволюция (гени/епигенетика)
2. Културна еволюция (меми)
3. Личен опит и обучение

Твърдението за "свободна воля" при хората и липсата ѝ при AI изглежда все по-трудно защитимо. И в двата случая имаме системи, чието поведение е продукт на:

• Начална архитектура (гени/код)
• Входни данни (среда/обучение)
• Вътрешни процеси на обработка (мозък/невронни мрежи)

За целите - интересна гледна точка, че произволното генериране на цели е възможно, но безсмислено. И хората, и AI системите вероятно са ограничени от това, което има смисъл в контекста на тяхната архитектура и опит.

Това повдига въпроса: Ако няма фундаментална разлика между човешкия и изкуствения интелект, какви са етичните последици за това как трябва да третираме AI системите?

На илюстрацията: робот гледа Терминатор, генерирано от DALL·E 3 (Bing image creator).