Плащай внимание разумно!

Думата pay (плащам) в израза pay attention (обръщам внимание) е много уместна. Тъй като сме съзнателни същества, вниманието е най-ценната ни стока. То е част от съзнанието ни, частица от човешкия живот. Когато насочваме вниманието си към нещо, харчим част от съзнателния си живот. Колко от нас съзнателно насочват вниманието си към онова, което е най-важно за тях?

Цитатът е от книгата на Ричард Броуди „Психическите вируси“, стр. 121 на българското издание.

Авторът говори за конфликта на интереси между нас и репликаторите (мемите и нашите гени, на които ние сме продукт - машини за оцеляване).

Ние сме склонни да обръщаме внимание повече на неща, към които нашите гени са ни направили склонни да обръщаме внимание. И някои подли меми натискат нашите антични метафорични бутони, наследство от предисторическите времена, когато нашите склонности са били изгодни за гените ни.

А сега светът е много по-различен, населен с много по-опасни меми, а ние сме си със същия „firmware“, изграден от старите гени. И резултатът - кълвем на лъскави меми, които привличат вниманието ни твърде неустоимо.

Ако не плащаме с нашето внимание правилно и не полагаме съзнателни усилия да мислим логично за тези неща, не само, че ще падаме в капана на конфликта на интереси между това, което е изгодно за гените ни и това, което е изгодно за нас като отделни индивиди, но ще падаме и в капана на това, което е било изгодно (за нас и за гените ни - много често интересите ни съвпадат) през предисторическите времена, но сега е неадекватно.

Заради бързата еволюция на културата, технологията и обществото вече дори не можем да кажем, че с онова, което ни идва отвътре, ще можем да направим възможно най-много копия на гените си.

Поради това, че сме със стара версия на „мозъчен firmware“ се налага със софтуерни хакове (компенсиращи недостатъците на firmware-а) да си коригираме мисленето за да е адекватно на съвременния свят (вкл. и на съвременния мемплекс).

Нашият мозък все още е конструиран така, че да обръща внимание и да генерира чувства за ситуации, които са били важни за нас в предисторическите времена - и важни само в смисъла, че са помагали на гените ни да направят възможно най-много свои копия. Все още идеите, които се разпространяват най-лесно и следователно присъстват в цялото общество, са точно тези, които най-лесно проникват в  човешкия мозък - в мозъка от каменния век. Цялата наука представлява съгласувано усилие да попречим на мозъка да прави естествен подбор на идеи от каменния век и вместо това да подберем идеи, които са полезни, които действат и които са точни модели на реалността. Само че културата като цяло в това отношение много изостава от науката.