Храните са качествени, но това не ги прави безвредни при злоупотреба (или безвредни при обичайна употреба)

В магазините се намира храна, която е подходяща за хора и е безвредна, на достъпни цени (макар и да е само малка част от общия асортимент). Възможно е да не излиза скъпо да се храниш правилно, даже някои условно вредни храни излизат по-скъпо.

Стоките са правилно етикетирани, пише ясно какво е съдържанието им. Всеки има право да потърси информация за това какво е правилно за хората да ядат.

Също така имаме право да не търсим обективна информация и вместо това просто да гледаме какво е нормално и да копираме безкритично какво правят другите.

Хубаво е, че имаме избор. Представете си, че правителствените съвети за хранене са грешни. Бихте ли искали да живеете в държава, където регулират храненето строго по правителствените заповеди?

Така наречените вредни храни ако се ядат съвсем в малки дози (примерно едно десертно блокче на три дни) вероятно няма да доведе до негативни последици за здравето или те няма да са особено значими.

Искаме ли храната да се продава само с рецепта като лекарствата? Аз не искам.

В магазините сега даже и условно вредните храни са относително безопасни и качествени. Толкова достъпни, разнообразни, безопасни и качествени храните не са били по време на престъпния комунистически режим.

Условно вредните храни (с изключение на алкохолните напитки) нанасят вреда само при неправилна консумация. Те са с изключително високо качество, въпреки че са условно вредни. Защото високо качество значи, че съставките съответстват на етикета и храната е вредна само при злоупотреба с нея или вредните ефекти не са особен големи ако се яде в минимални количества.

Това, че са качествени обаче не значи, че е правилно да се яде твърде много от някои видове стоки (напр. направени от тесто и захар). Въпреки, че тестото и захарта са качествени яденето на прекомерно тестено-захарни изделия е вредно.

Колкото и да са качествени алкохолните напитки (без вредни примеси като метилов алкохол) пиенето на алкохол е вредно във всяка доза.

Колкото и качествено да е едно пържено или печено кюфте то неизбежно съдържа AGEs, които са вредни. Проблемът не е в търговската верига, която е продала пърженото кюфте, а в това че потребителят решава да купи пържено кюфте (или да купи сурово и да го пържи сам). По-безопасно е да се купи сурово кюфте и да се задуши на микровълновата с много вода (водата ограничава температурата до 100 градуса, при която не се получават AGEs).

За вредните последици от яденето на някои храни са виновни потребителите, не търговците, които са им ги продали толкова качествени, колкото принципно е възможно да е качествен съответния продукт.

Даже храните с вредните оцветители и овкусители са качествени. Качествено не значи безвредно. Така съм подбрал дефиницията за качествена храна, че да е възможно едновременно храната да е качествена и вредна. Ако не сте съгласни - значи говорими на различен език. Например алкохолната напитка е качествена, но е вредна дори и в малки количества. Защото качествен алкохол значи, че съдържа това, което е написано на етикета. Никой не очаква алкохолната напитка да не съдържа отровата етанол (но очакваме да не съдържа отровата метанол и други отрови).

В контекста на условно вредните храни (различни от алкохолни напитки) значи, че те съдържат точно тези вредни вещества, които се очаква да съдържат (например пържените кюфтета се очаква да съдържат AGEs, защото те неизбежно се създават в процеса на пържене). „Кюфтетата на баба“ и „кюфтетата от бай тошово време“ не са били някакъв вълшебни кюфтета без AGEs, даже са имали и тежки метали от оловото, което е ползвано за „калайдисване“ на медния тиган (така нареченият „калай“ за калайдисване не е бил точно калай).

При минимално ядене на храни с вредни оцветители и овкусители е много трудно да се установят вредни ефекти, но аз предпочитам да избягвам такива храни, въпреки че вредата е относително ниска (защото е трудно измерима). Трудно се правят контролирани експерименти с хора и затова е проблемно да се установи точно колко е вредата при минимално излагане на вредните оцветители и овкусители.

Забраната на условно вредните храни не е решение

Няма как да забраним на хората да купуват основни хранителни продукти като захар, свинска мас, брашно, мляко, олио и т.н. Те могат сами да си приготвят условно вредни храни с тези продукти сами. Затова е безсмислено да забраняваме такива храни, които хората могат много лесно сами да си приготвят у дома.