Хората са скучни на живо - защо все повече хора избягват общуването в реално време

Общуването лице в лице в реално време не е особено стимулиращо.

Колкото и да се старае един обикновен човек няма и не може да бъде толкова интересен и забавен колкото някой популярен филмов герой или колкото някоя интересна книга.

Даже самият автор на книги, актьор или сценарист не може да бъде толкова интересен и забавен колкото книгите, които пише, филмовите герои, които играе и филмите, за които пише сценарии. Авторът на книгата е обмислял дълго и е редактирал внимателно изказа си. Ако говориш с него лице в лице в реално време няма да е толкова красноречив, мислите му няма да са толкова ясно изразени, като в книгите му. Ще видиш обикновен човек, който бързо ще те отегчи.

Във филмите и литературните произведения героите са ярки така, че да предизвикват силни емоции, ситуациите и речите им са внимателно проектирани така че да предизвикат силна емоционална реакция. В реалния свят няма такива хора, които да са толкова ярки и интересни в ежедневието си, или ако има са голяма рядкост.

С навлизането на онлайн форумите и социалните мрежи все повече хора предпочитат да общуват онлайн вместо лице в лице. Общуването онлайн може да е асинхронно - когато ти омръзне дадена тема може да превключиш на друга. Сравнително лесно намираш хора, които се интересуват от нещо специфично, за което хората в радиус 1 километър от теб нямат никакъв интерес.

Редовно виждам хора по заведенията на плажа (които не посещавам, аз ходя там заради плуването) да седят на стола си един до друг и да си гледат по телефоните.

Това си има предимства, но има и рискове и недостатъци (образуване на echo chambers).

Хората са свикнали със стимулиращи неща като предизвикващи силни емоции филмови герои. И общуването на живо не изглеждат толкова привлекателно, затова го избягват. И в резултат намаляват шанса да срещнат партньор за създаване на семейство.

Форумните специалисти по неврология биха казали в секцията за коментари, че ни трябва повече dopamine detox, може и да са прави. А може би това е следващата стъпка в еволюцията на човечеството - по-синтезирана и смислена комуникация, по-малко small talk, по-голяма продуктивност?

Ако човек не общува на живо много, но иначе общува (пише в блога си, пише книги и чете книги, пише в социалните мрежи) - това значи ли, че е офлайн интроверт и онлайн екстроверт? Може ли да се прави подобно разграничение?

В книгата си What Makes Your Brain Happy and Why You Should Do the Opposite авторът David DiSalvo пише:

Our brains can be tricked, and the irony is that we're complicit in the trickery. As need-driven animals, we seek out the paths of least resistance to get what we need, in whatever form we can find, and electronic immersion provides the most accessible, nonchemical path yet invented.

Контекстът е, че въображаемите личности (герои от телевизионни предавания например) задействат същите части от мозъка, които се задействат от реални личности. По-лесно е да включиш любимото си телевизионно предаване (пътят на най-малко съпротивление) и така да запълниш нуждата си от принадлежност вместо да общуваш с реални хора на живо.

The research tells us that virtual personalities online and characters on television are surrogates for emotional-need fulfillment, and hence occupy the blurry margins in which our brains have difficulty distinguishing real from unreal. The more we rely on these personalities and characters for a sense of “connectedness,” the more our brains encode them as “relevant.”

 Мозъкът има проблем с разграничаването на реалното и измисленото - на въображаемите личности реагира подобно като на реалните.