Фашизмът е нещо много просто. Епидемиологична бележка

На 4 ноември 1995 г. този текст със заглавие “Фашизмът е нещо много просто. Епидемиологична бележка” от Борис Натанович Стругацки е публикуван във вестник “Невское время”.

Преводът е на Албена Тодорова.

Фашизмът е нещо много просто. Епидемиологична бележка

Чумата е вкъщи. Не знаем как да я лекуваме. Не само това — ние по никакъв начин не сме в състояние дори да поставим правилна диагноза. И заразените често даже не забелязват, че са болни и на свой ред заразни.

На болния му се струва, че знае всичко за фашизма. Нали на всички е известно, че фашизмът е черни есесовски униформи, лаещи речи, изпънати в римски поздрав ръце, свастика, черно-червени знамена, маршируващи колони, хора-скелети отвъд бодлива тел, мазен дим от комините на крематориумите, маниакален фюрер с бретонче, шишкото Гьоринг, Химлер с проблясващото пенсне и още половин дузина повече или по-малко достоверни фигури, познати от “Седемнайсет мига от пролетта”, “Подвига на разузнавача”, от “Падането на Берлин”... 

О, ние прекрасно знаем какво е фашизмът — немският фашизъм, също така хитлеризъм. И дори през ум не ни минава, че съществува и друг фашизъм, също толкова гнусен, все тъй страшен, но наш си, домашно отгледан. 

Навярно това е причината да не го виждаме посред бял ден дори когато той пред очите ни расте в тялото на Русия, досущ като тих злокачествен тумор. 

Е, различаваме свастиката, маскирана като рунически знаци. Ушите ни долавят хриптящ вой с призив да си разчистим сметките с чужденците. Понякога забелязваме гнусни лозунги и рисунки по стените на домовете си. Обаче все не успяваме да си признаем, че това също е фашизъм. Все ни се струва, че фашизмът е черни униформи, лаещи чужбински речи, мазен дим от комините на крематориумите, война…

В момента по заповед на президента руската академия на науките трескаво формулира научното определение на фашизма. Навярно това ще бъде определение точно, всеобхватно, подходящо за коя да е житейска ситуация. И, разбира се, дяволски сложно. 

Докато фашизмът на свой ред е нещо просто. Не само това, фашизмът е нещо много просто!

Фашизмът е диктатура на националистите. Съответно фашистът е човек, който изповядва (и проповядва) превъзходството на една нация над всички останали и едновременно с това е активен привърженик на „желязната длан“, „реда и дисциплината“, „здравия юмрук“ и други прелести на тоталитаризма.

Толкоз. Само това е в основата на фашизма. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало — тайна полиция, концентрационни лагери, изгаряне на книги на клада, война — покълва от това отровно зърно, както смърт от ракова клетка.

Възможна е желязна диктатура с всичките ѝ гробови прелести, например диктатурата на Стреснер в Парагвай или на Сталин в СССР, но понеже тоталната идея на тези диктатури не е национална (расова),  това не е фашизъм. Възможно е съществуването на държава, опираща се на националната идея, например Израел, но ако отсъства диктатура (“желязна ръка”, потискане на демократични свободи, пълна власт на тайната полиция), това не е фашизъм. 

Фрази като „демофашист“ или „фашист-демократ“ са изцяло лишени от смисъл и неграмотни. Това са нелепости от рода на „ледена вряла вода“ или „ароматна смрад“.

Демократът, разбира се, може да бъде в някаква степен националист, но той по определение е враг на всякаква диктатура и затова просто не умее да бъде фашист. Така както никой фашист не може да бъде демократ, поддръжник на свободата на словото, свободата на медиите, свободата на митингите и протестите. Той поддържа само една свобода – свободата на Желязната ръка. 

Представям си с лекота как някой, който се запознае с всичките ми дефиниции, ще си каже (със съмнение): “Ами ти го изкара, че преди пет-шестстотин години всички по света са били фашисти: и князете, и царете, и господарите, и васалите...” 

По някакъв начин това твърдение е право в целта, понеже то е вярно “точно наобратно”: фашизмът е феодализъм със забавено развитие, оцелял и във века на парата, и във века на електричеството, и във века на атома, готов да оцелява и във века на полетите в космоса и изкуствения интелект.

Феодалните отношения сякаш бяха изчезнали, но феодалният манталитет се оказа жизнен и могъщ, той се оказа по-силен и от парата, и от електричеството, по-силен от повсеместните ограмотяване и компютъризация.

Причината за тази жизненост несъмнено се крие в обстоятелството, че феодализмът е вкоренен в предфеодалните, пещерни времена, в манталитета на бълшасалото стадо безопашати маймуни: всички чужди от съседната гора са отвратителни и опасни, ала нашият вожд е великолепно жесток, мъдър и побеждава враговете ни. Този първобитен манталитет явно няма скоро да напусне човешкия род. И затова фашизмът е днешният феодализъм. Както и утрешният.

Само, за Бога, не бъркайте национализма с патриотизма! Патриотизмът е любов към своя народ, а национализмът – отхвърляне на чуждите. Патриотът прекрасно знае, че лоши и добри народи няма — има само лоши и добри хора. Националистът на свой ред винаги мисли в категории „свои-чужди“, „наши-не наши“, “лежали-нележали” и с необикновена лекота дели народите на негодници, тъпаци или бандити.

Това е най-важният признак на фашистката идеология — разделянето на хората на „свои и чужди“. Сталинският тоталитаризъм е основан на подобна идеология и затова така си приличат тия режими — режими-убийци, режими-разрушители на културата, режими-милитаристи. Само дето фашистите делят хората на раси, а сталинистите – на класи.

Много важен признак на фашизма е лъжата. 

Разбира се, не всеки, който лъже е фашист, но всеки фашист задължително е лъжец. Той просто е принуден да лъже. 

Докато диктатурата може криво-ляво да бъде обоснована, национализмът може да бъде обоснован само чрез лъжи— чрез някакви фалшиви „Протоколи“ или с дърдорене, че “евреите са накарали руския народ да се пропие”, “всички кавказци са родени бандити” и така нататък. Затова фашистите лъжат. И винаги са лъгали. И по-точно от Ърнест Хемингуей никой не е казал за тях, че “фашизмът е лъжа, изречена от бандити”.

Така че, ако изведнъж “си дадете сметка”, че само вашият народ е достоен да получи всички блага, а всички околни народи са втора ръка — честито: направили сте първа крачка към фашизма. После ще ви осени мисълта, че народът ви ще достигне възвишените си цели само когато бъде установен железен ред и когато бъдат запушени устите на всички тези лаладжии и драскачи, които дрънкат за свободи; когато опрат гръб в стената (без съд и присъда) всички, които действат иначе, а чужденците бъдат безпощадно смачкани. 

Едва щом приемете всичко това — процесът е завършен: вие вече сте фашист. Не носите черна униформа със свастика. Нямате навика да ревете „Хайл!“. Може би цял живот сте били горди с победата на нашата страна над фашизма или даже лично сте допринесли за нея. Но щом си позволите да застанете в редиците на борците за диктатурата на националистите — вече сте фашист. Колко е просто! Колко страшно просто.

Недейте тепърва да се обяснявате, че съвсем не сте зъл човек, че сте против страданието на невинни хора (до стената трябва да бъдат изправяни само врагове на реда, и само врагове на реда ще се озоват отвъд бодливата тел), не казвайте, че имате деца и внуци, че сте против войната... Всичко това вече няма значение, едва що сте приели причастието на бивола.

Пътят на историята е прокаран отдавна, логиката на историята е безпощадна и едва вашите фюрери дойдат на власт, конвейерът тръгва: отстраняване на инакомислещите — разгром на неизбежните протести —  концлагери, бесилки — упадък на световната икономика — милитаризация — война...

Ако се усетите и поискате да спрете в някакъв миг този страшен конвейер, ще бъдете безпощадно унищожени, сякаш сте последният демократ-интернационалист. 

Знамената ви няма да бъдат червено-кафяви, а, например, черно-оранжеви. На събранията си ще викате не „Хайл!“, а да речем, „Слава!“. 

Няма да имате щурмбанфюрери, а някакви есаул-бригадири, но същността на фашизма — диктатурата на нацистите — ще си остане, а това означава, че ще си останат и лъжата, и кръвта, и войната, този път може би ядрена.

Живеем в опасни времена. Чумата е вкъщи. На първо място тя поразява оскърбените и унизените, а те сега са така многобройни. 

Може ли историята да бъде обърната обратно? Сигурно, ако милиони поискат това. Хайде да не го искаме. Толкова много зависи от нас самите. Не всичко, разбира се, но много.