Част от върнатите стоки отиват на сметището или се рециклират, въпреки че са годни за употреба - защо?

Основната причина част от върнатите годни за употреба стоки да отива на боклука и да се рециклира е, че разходите за сортиране, проверка и повторна продажба са твърде високи (поне в богатите държави; в бедните даже остатъците от храна в ресторантите се предлагат на по-ниска цена).

Но има и друга причина: законите за защита на потребителите правят така, че потребителите принудително да плащат за това прахосване на ресурси (този разход е включен в цената на стоките задължително).

Какво щеше да стане ако законите за защита на потребителите бяха незадължителни?

Представете си, че търговците легално могат да изберат дали да спазват законите за защита на потребителите (и коя част от тези закони са решили да спазват). Ако на сайта си обявят ясно, че клиентите имат право да върнат стоката само ако стоката не отговаря на описанието или е повредена (тоест нямат право да върнат стоката на основание, че са сгрешили размера на дрехата, променили са си мнението за това дали им трябва точно тази стока и т.н.).

В този случай ще има търговци, които благодарение на тази възможност ще могат да продават същите стоки на по-ниска цена. Някои клиенти ще решат да пазаруват от такива търговци и ще избягват да купуват стоки, за които не са сигурни дали ще са им от полза.

Голяма част от покупките ми щяха да бъдат от такива търговци, избрали да не приемат връщане на парите (връщане на стоката) в случай, че клиентът размисли. Ако имах право на избор.

Законите, които задължават търговците да предлагат възможност за връщане на стоки (на основание различно от "стоката не отговаря на описанието" и "стоката е повредена") са антипазарни и антиекологични.

За тези, които искат да са "защитени" ще има търговци, които са се съгласили да спазват всички закони за защита на потребителите. По този начин защитата ще е доброволна, а не насилствена - ще бъдат "защитавани" само тези, които са дали съгласието си за това.

Аз не съм съгласен да ме "защитават" насила. Защото щом е принудително - това се нарича рекет. Когато се налага да надплащам поради задължителността да бъда "защитаван" се чувствам рекетиран.

Разбира се не очаквам въвеждането на "доброволна защита на потребителите" да спре изхвърлянето и рециклираното (унищожаването) на стоки, които са годни за употреба. Но ще доведе до намаляване на тази практика.

А не може ли просто да се забрани рециклирането (унищожаването) и  изхвърлянето на годни стоки? Какво може да се обърка?

Ако беше печелившо да се продават всички годни за употреба стоки това щеше да се прави. Тъй като не е печелившо налагането със закон на това ще доведе до поскъпване на стоките (в крайна сметка разходите ще ги плати крайният потребител).

Повишаването на цените значи, че хората ще станат по-бедни. А бедността увеличава смъртността.

Забраната да се рециклират и изхвърлят годни за употреба стоки ще доведе до повече смърт.

Може ли изкуственият интелект да реши проблема?

Такъв не съществува все още. Но ако в бъдеще изкуственият интелект е достатъчно умен да сортира и тества най-различни стоки би било логично да се ползва за по-печеливши дейности - по същата причина, поради която и хората, които са достатъчно умни да сортират и тестват най-различни стоки биха предпочели по-добре платена работа.

Ресурсите са винаги ограничени и е логично да се избира те да бъдат изразходвани по най-ефективния начин (този, който дава най-голяма полза).

Ако се повиши твърде много цената за изхвърляне/рециклиране на върнатите стоки чрез данъчно облагане на тази дейност (с цел да стане икономически изгодно да се отделя ресурс за сортиране и тестване на върнатите стоки) е възможно това да доведе до повече увреждания на околната среда (защо?). Едно от възможните обяснения е, че така хората ще обеднеят. А бедните хора по-малко се интересуват от околната среда, не им е приоритет.