Слагат погрешен етикет на дебата - не е въпросът в това да се изучава религия в училищата или не, тя вече присъства в някои учебни предмети

Вече се учи много религия и "добродетели и етика" в училището, но по други предмети - история, литература, философия и други.

Крайно ненужно е да се изучава в такива детайли, каквито учат в богословските училища (това се предвижда в малоумната учебна програма).

И без да пречат на обучението с часове на религия децата имат проблем с функционалната грамотност. Няма нужда от допълнителен саботаж на обучението.

Ако ще се преподават неща, които се учат в богословските училища, това няма как да е светско обучение, това нарушава принципа на разделение на църквата и държавата. (Отделен е въпросът, че сложността на учебния материал е твърде висока за деца на съответната възраст.)

Трябва да е ясен историческият контекст, в който са възникнали религиите. Тогава неща, които днес са неприемливи, са били норма и злините се представят в религиозните книги като нещо, което не е зло. Съвременните европейски ценности не са следствие на религиозния морал, а по-скоро са извоювани въпреки него – чрез векове на борба с църковната власт.

Модерните/европейските ценности са базирани на една избелена версия на религиите, съвременната цивилизация е възникнала въпреки християнството – защото хората се отрекоха от назадничавите неща в християнството и така построиха съвременната цивилизация.

Ако се учи нещо за религиите то трябва да е критично към религиите, даже да ги осмива и изобличава в неморалност и неетичност.

Ако преподаването на религия или "добродетели" не включва тези аспекти – значи е заблуждаваща религиозна пропаганда и нарушава принципа на разделение на църквата и държавата. В името на обективността трябва да се посочи как религиите противоречат на днешните ценности (европейските ценности). 

Ето добър пример как трябва да се разглежда религията обективно (изобщо целия канал на автора го препоръчвам на тези, които искат да научат повече за злото в религията).

Ето още една подигравка с религията:

За сложността на учебния материал и как е неподходящ за деца на съответната възраст написа Захари Карабашлиев в публикция (копирам текста):

Седнах и изчетох проекта на МОН за въвеждане програмата “религия” в училищата. Споделям няколко наблюдения:

За деца в 1 клас се предвижда изучаване на "Бог — извор на вярата”,  “Чудотворец” и т.н… идеи, които изискват някакво абстрактно мислене, а в тази възраст детето още развива това, то все още мисли в конкретика (доколкото си спомням от Пиаже.) ”Молитвата като разговор с Бога" — това е метафизична концепция, която надхвърля мисленето на 7-годишните. 

При 3-4 клас вече се минава към морално-богословските "Страх Божи", "Смирение", "Покаяние" – термини от аскетическата традиция, трудно разбираеми за деца. Както ”Грях”, “Покаяние", "Прошка" в религиозен контекст – сложни духовни концепции, изискващи определен тип мислене.

При 5-7 клас се включват специализирани теологични понятия като "Триединство", "Боговдъхновеност", "Схизма", "Апостолска приемственост", вкл. ”Обратна перспектива в иконата" – специализирани концепции от богословието, та чак и иконографията.

При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: "Апофатично и катафатично богопознание" (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично разбиране на човека", “Исихазъм и обожение" – въобще концепции, изучавани в богословските факултети. 

Няколко извода: 

• Въпреки декларираната неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство”. В нея децата изучават "християнските ценности като основа на европейската цивилизация”. Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които говорят и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не говорим. И докато православното християнство се разглежда “отвътре”, на всички останали религии се гледа като на екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще спомена най-накрая.)

• Забелязвам оценъчен език — относно протестантството, относно всякаки “разколи” “секти” като "отделили се и променили учението”, т.е. предполага се отклонение от единствено “правилното” учение.

• В програмата е очевидно влиянието на руската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е изрично споменат като основен ориентир в религиозната естетика. Неговата теургична (богодейна) концепция за изкуството е проблематична за светско образование, тъй като разглежда изкуството не като естетически, а като религиозен феномен. Мисля, че не се споменават изрично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), но влиянието му се забелязва, концепциите за "творческата свобода" и "личността като образ Божи" отразяват неговото влияние, заедно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето”(!?) в програмата отразява идеите на Борис Вишеславцев, а и въобще широката ”философия на сърцето”!? (На една крачка сме от “широката руска душа”!) 

• Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са дълбоко свързани всеки по свой начин с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо същество, природата -- възгледи променили коренно западното християнство…  

Тук е очевидна една определена православно-руска версия на християнските традиции, която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е донякъде добре, но е там. 

С две думи: 

Мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я правят напълно неподходяща за светско образование:

• възрастовата неадекватност, която разгледах по-горе. Тя въвежда абстрактни теологични понятия в несъобразена за учениците възраст. 

• въпреки декларираната неутралност, програмата показва систематично предпочитание към православното християнство

• методологическа непоследователност - тя смесва описателен, исторически и теологичен подход, което я прави напълно объркваща

• идеологизация — основава се на руска религиозно-философска традиция.

В заключение: 

Мисля, че програмата е по-скоро адаптиран и олекотен учебен план за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото несръчно да наподобява някакъв предмет за светско образование. 

Но тази проекто-програма е несъвместима с принципите на светското образование и на практика нарушава конституционното разделение между църква и държава в образователната система.

И сега, нещо фрапиращо:

След внимателен преглед на цялата програма по "Религия" от 1-ви до 12-ти клас, трябва да посоча един изключително любопитен факт:

Богомилството напълно отсъства от програмата! 

Точна така. В тази програма не е спомената и дума за единственото оригинално българско религиозно-социално движение от X век, което: 

• Възниква в българските земи;

• Създава уникална теологическа система;

• Оказва влияние върху духовната история на цяла Европа и световното християнство;

• И е незаобиколима част от българското културно наследство.

Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е случайно. 

Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от възможността да научат повече за тази важна страна от българската културна идентичност, да осмислят българския принос към европейската религиозна история. 

Моето усещане е, че този проект за религиозно образование съвсем не идва от една автентична обич и интерес към българското, към родното. Той идва от другаде. И макар нещо да ме кара да мисля, че натиска върху българската ни държавност и духовност е изключително силен, че “мача вече е свирен”, че учебниците вероятно са написани (дали не са и вече напечатани!?), аз съм длъжен да кажа какво мисля: 

В този си вид тази програма няма място в българските държавни училища. 

п.с. Доколкото разбирам ще са необходими и между 2500 и 5000 нови учители.