Решаването на проблема за доказването на безвредност по метода Via negativa
Доказването на безвредност е изключително трудна задача, с която може да се справим лесно по метода Via negativa – просто като се премахне нуждата от решаването ѝ!
Има множество съставки, които производителите слагат в различни тестени и „месни“ (направени от месо) изделия – вместо да се чудите дали има безопасна доза и т.н. е по-лесно просто да не ги консумирате.
Ако нещо има лъскава опаковка и дълъг списък със съмнителни съставки (трансмазнини, сол, захар, царевично нишесте, олио от слънчоглед и други растения, маргарин) е по-лесно просто да не го ядем. Да, може би е напълно или достатъчно безопасно в определени дози. Но в какви дози? И точно колко усилия ни трябват за да докажем, че е безопасно?
Добро правило в стил Via negativa е да не се ядат храни, които са обработени термично при температура над тази на кипене на водата (т.е. готвенето с много вода ограничава максималната температура и предотвратява създаването на редица опасни вещества). Не само месото е вредно когато се пържи и пече. Термичната обработка (при температура над 120 градуса) на богатите на скорбяла храни, като картофите и зърнените култури, води до образуване на акриламид, който е канцерогенен. (Изследване показва: Вафли, бисквити, бебешки храни с канцерогенния акриламид над нормата (резултати).)
Доказването на безвредност на храните за хора е особено трудна задача по редица причини, като най-лесната за обясняване е, че трудно се правят контролирани експерименти с хора. Не може да ги накараш да живеят в „равни други условия“, не можеш да им регулираш прецизно храната (като на опитни мишки в клетка). Не можеш да ги държиш в клетка (ползването на затворници за експерименти е проблемно).
Яденето на зърнени храни е различно вредно за различните хора. Някои са особено непоносими към тях (цьолиакия, Coeliac disease), но има и много, при които няма толкова остри симптоми, но въпреки това е препоръчително да ги избягват (проблемите, свързани със зърнените храни далеч не се изчерпват с coeliac disease, реалността е по-сложна от простите модели и названия на болести, които срещате в здравните списания). Тъй като е по-лесно и надеждно просто да не се ядат (вместо да се правят скъпи и със съмнителна надеждност изследвания дали и колко зърнените храни са вредни за съответния индивид), смятам, че решението в стил Via negativa е практично.
Повече за метода Via negativa – в книгите на Талеб, в тази статия. Различни правила Via negativa могат да се намерят и в коментарите към тази публикация на Насим Талеб във Фейсбук.
Това не е ли отказ от мислене, отричане на ползите от науката?
Няма нищо лошо в това да се правят научни изследвания за ползата и вредата от определени храни, диети и начин на хранене. Обаче решаването на проблеми в стил Via negativa е твърде мощен метод, който не бива да се игнорира. От гледна точка на някой без медицинско образование и без задълбочени знания в областта на диетологията, ползването на метода Via negativa има смисъл. Дори и да имате задълбочени знания в тази област, ползването на метода Via negativa пак има смисъл, защото това знание е крехко.
От гледна точка на отделния индивид (който взима решение за себе си какво да яде) няма икономически смисъл да се мъчи да прави задълбочено проучване по въпросите на храненето – яденето на пресни или малко обработени (например само сварени и с малко подправки) зеленчуци (от „безопасните“ такива) вместо хляб и други тестени изделия не струва много по-скъпо. Би имало смисъл за такъв индивид да инвестира усилия в задълбочено проучване на безвредността само ако разликата в цената на храната е твърде голяма. При сегашните ниски цени на храните това просто няма смисъл.
И все пак храната е значителна част от разходите на много хора. Ако имаше храна, която е почти безплатна – може би би имало смисъл за някои индивиди да инвестират усилия в по-задълбочено проучване по въпроса. „Храните за хора“ като Soylent (по подобие на „храните за котки“ и „храните за кучета“) все още не са много евтини.
Груба грешка е да се доверяваме на държавната пропаганда когато става въпрос за хранене. Така наречената „хранителна пирамида“ далеч не е най-добрата диета. Забележително е, че държавната пропаганда по отношение на храненето на толкова много държави е толкова сходна и опасна.
Методът Via negativa може да се разглежда и като логическо следствие от правилото „избирай битките си“ – вместо да правиш сложното нещо, което изисква много усилия, не може ли да направиш нещо друго, което да има същия (или даже по-добър ефект), но изисква по-малко усилия и други ресурси? Подобен мем е и алтернативната цена (opportunity cost) – това ли е най-добрия начин да инвестираш ограничените ресурси, с които разполагаш? (Ресурсите, които са достъпни, винаги са ограничени.)
Винаги ли трябва да ползвам метода Via negativa?
Разбира се, задълбочените проучвания може да имат полза. Може да излезе някой тлъст черен лебед, който да донесе непредвидено големи ползи. Но идеята, че всеки индивид трябва да се занимава с проучвания за храненето е нелепа. Кой ще строи космическите кораби тогава?
Ежедневно хората прахосват ценни умствени ресурси – взимането на решения няма смисъл когато ползата от това е малка (например „какво точно да облека“, „какъв лак за нокти да си сложа“). Много от тези проблеми може да се решат просто като се премахне нуждата от взимането им. По темата за информационното претоварване е писал Даниел Левитин в книгата си „Организираният ум“. Марк Зукърбърг също ползва метода Via negativa.
Публикации
Коментари
Публикуване на коментар