Знаеш ли какви промени в законите ти готвят? Готов ли си да се подчиняваш на господарите си?

Нашите законотворци (които изобщо не взимат пари за писане на закони) пак пишат промени в закон по много подозрителен начин. Промените са "скрити" в края на проект за закон, в заглавието на който се твърди, че ще се изменя ЗДДС. Обаче се оказва, че това не е съвсем така - променят се и други закони...

Опитват да вкарат промени, които само до преди месеци не успяха! Дали този път ще успеят да гласуват в интерес на тесен кръг лица?

Демокрацията работи само ако гражданите се интересуват какви закони смятат да се гласуват в Народното събрание. Също така, за да работи демокрацията, се налага и народните представители да са наясно с това, което гласуват.

Да спрем банковия лобизъм!

Общественият договор

На снимката: пълен списък на лицата, подписали обществения договор.

Това, че не съм анархист/агорист не значи, че трябва да се преструвам, че вярвам в историята за магическия обществен договор, който е толкова магически, че даже не знам да съм го подписвал.

Няма консенсус за това какво точно трябва да съдържа така наречения обществен договор. Мненията за това какво трябва да съдържа е по-голям от броя на хората (защото хората често имат повече от едно мнение).

Следователно е безсмислено да се говори за „обществения договор“ (единствено число!), защото няма такъв поради липсата на консенсус какво трябва да съдържа.

Това, че общественият договор не съществува (доколкото за нещо, което е колективно въображаемо може да се каже, че „съществува“) не значи, че се противопоставям на идеята за държава и т.н. Безсмислено е да се противопоставям на държавата, защото държавата неизбежно възниква когато много същества от вида Homo sapiens заживеят близо едно до друго. Желаещите да живеят в общество без държава ще се наложи да се превърнат в нещо различно от Homo sapiens за да съществуват заедно без държава. Това съм го обяснил в статията си за анархизма.

С кого трябва да се договоря за да сключа обществен договор? Да допуснем, че реша да сключа такъв. С кого да го сключа? И изобщо имам ли избор за това какво да включва договора и какво да не включва? Ако нямам избор – значи това не е договор, а принуда.

А ако ми е забранено да откажа сключване на договор – това не е договор.

Ама ти може да избереш да не го сключваш – отиваш по средата на някой океан, на Марс, в галактиката Андромеда, в гъста гора, където не стъпва човешки крак и живееш както си искаш.

Да ама аз искам тук да живея. И да си търгувам с другите хора. Обаче без да сключвам „обществен договор“ (да сключвам само договор с отделни индивиди). Това може ли? Не? Значи това не е договор, а принуда.

Това, че изобличавам принудата в модерното общество не значи, че съм против принудата по принцип. Защото модерно общество без принуда е немислимо. Но това не значи, че трябва да си заравяме главата в пясъка и да отказваме да приемем истината – а тя е, че съвременното общество се гради върху принудата и данъците са кражба (защото се събират принудително).

Данъците са цената, която плащаме за да живеем в общество.

И какви са импликациите от това, че данъците са кражба и модерното общество е основано на принуда? Трябва ли да се откажем от държавата (която е основана на принудата), нали каза, че не си анархист?

Идеята ми е, че би било чудесно ако държавата не събира твърде много данъци и не прекалява с принудата. Това се нарича Лесе-фер. Първата стъпка към лесе-фер е да признаем за принудата от страна на държавата.

Цитат от текущата статия в Уикипедия за Лесе-фер:

В икономиката лесе-фер, от френското laissez-faire (както и на английски, с английско произношение /ˌlɛseɪˈfɛər/, френски: [lɛsefɛʁ]), е икономическа среда, в която сделките между икономическите субекти са свободни от държавни регулации (държавна интервенция) под формата на държавно регулирани цени, държавни субсидии, държавно наложени монополи, като се допуска само такава държавна намеса, която да гарантира правото на частна собственост (закони против кражбата и агресията/насилието) и другите основни човешки права. Фразата на френски буквално означава „да се позволи да се прави“, но по-широко означава „да се позволи да е“ или „да се остави по само себе си“.

Учените приемат, че държава с икономическа среда лесе-фер никога не е съществувала (винаги е имало или твърде много държавна намеса, или твърде малка държавна намеса (недостатъчна, неадекватна или никаква защита на човешките права), или изобщо е нямало държава).

Поведението на хората е такова до голяма степен защото това им е естественото поведение, не защото някакъв магически обществен договор, за който няма консенсус какво да съдържа.

Хората в различни части на света се държат сравнително сходно, независимо дали са чували за понятието „обществен договор“ или не (интересно ми е дали повечето американци например знаят какво е обществен договор). Не ни е нужен някакъв магически договор, който никой не е подписал (и не е прочел) за да обясним консенсуса по определени въпроси сред хората.

Макар, че поведението на хората е в голяма степен сходно, има съществени разлики, дължащи се на меметични причини.

И в рамките на една и съща държава може да има групи, които са заразени с различни меми - едни да смятат, че богохулството е грях и трябва да се наказва по някакъв начин от държавата, други да споделят идеята за свобода на словото... Как ще напишеш обществен договор, с който всички да са съгласни ако този консенсус просто не е възможен?

Едно възможно решение е лесе-фер – да се напишат минимално количество закони, които да отразяват само общите неща, които са общочовешки. Но в условията на демокрация това няма как да стане. Защото законите отразяват мнението на мнозинството.

Това е фундаменталния проблем на лесе-фер – няма как да съществува в чист вид в условията на демокрация. А демокрацията е най-добрия начин за организация на общество, който е известен. Проблемът се усложнява и от лошото икономическо образование на народонаселението.

Но това, че перфектния лесе-фер е невъзможен не значи, че не трябва да се опитваме да намаляваме излишните регулации и да ограничаваме размера на преразпределението от държавата.

Общественият договор е метафора за взаимоизгодно поведение чрез доброволни компромиси между хората. Толкоз. Не съществува буквално под формата на договор. Не е фиксиран. Изменя се постоянно според това как се държим с другите и как те отвръщат.Dimitar Krystev

Не съм съгласен с доброволността. Държавата се основава на принуда, не на доброволност.

Може да замениш думата "метафора" с "утопия", все тая.Dimitar Krystev

Ама аз доброволно се съгласявам, защото смятам това за правилно, а не защото има наказания.

Трудно се доказва подобно твърдение. И дори и да е вярно за един индивид – много други се влияят от принудата и биха действали съвсем различно, ако имаха възможност да избират (нямаше принуда).

Аз соча към проблема с принудата не защото смятам да отричам държавата, а защото това е първата стъпка към оптимизиране на държавата (лесе-фер).

... общественият договор е ... механизъм за корекцияДимо Марков

Естественият подбор (на гени и меми) е последния механизъм за корекция. Затова не ми харесва обществения договор – предпочитам да разглеждам нещата саморегулиращи се.

Победителите не ги съдят.

Коментари

Популярни статии

Кога физическите лица могат да „обработват лични данни“ без да се налага да се регистрират като администратори на лични данни

За вредата от озонаторите и йонизаторите на въздух

Коментарите към статията "Търся си приятелка" станаха много

Търся си приятелка

Снимане на публични и обществени места - правни аспекти

Как да решим проблема с обувките лесно – просто си купете с няколко номера по-големи обувки и сложете един или повече слоя допълнителни стелки

Цензура

Блогът на Григор Гачев

Блогът на Майя Маркова

Блогът на Петър Стойков

Блогът на Begem0t

Блогът на Димитър Кръстев

Книголандия

Блогът на Александър Бизарски (Sparx)

Блог за книги

Блогът на chitanka.info

Блогът за икономика

Институт за пазарна икономика

Блог на Институт за радикален капитализъм "Атлас"

Пещерата на неандерталеца

Още блогове

Всички публикации в блога (цъкни тук за да се отвори архива)

Показване на още