Сигурност, "нямам какво да крия" и мрежови ефекти

Представете си село, в което има 100 къщи, като 3 от тях са със здрави врати, високи огради и т.н. Всеки достатъчно умен крадец ще се насочи именно към тях - в останалите вероятно няма нищо интересно.

Но ако всички имат здрави врати и високи огради вероятната полза от една атака пада значително (защото в повечето случаи ще е загуба на ресурси и няма да могат да разглеждат ползването на защитни средства като индикатор къде е по-вероятно да има нещо интересно за крадене).

Затова е добре всички да си шифроват съобщенията по електронната поща и т.н. - дори и да "нямат какво да крият" – така престъпниците ще си хабят ресурсите да дешифрират някоя колекция от снимки на смешни котета.

Освен това е проблем, че преди да изпратиш писмо, преди да запишеш нещо на твърдия диск и т.н. не мислиш 10 минути "това трябва ли да го шифровам преди това". Когато го направиш вече е късно - вече си пратил писмото в открит текст, вече имаш нешифровани данни на твърдия диск (защото не ползваш шифроване по подразбиране, не си инсталирал предварително пълно дисково криптиране).

Ако днес нещо не е "чувствително" (грешен превод от английски на "sensitive", което може да значи "конфиденциално", "тайно", "деликатно"), то утре може да се окаже, че е. Или просто да грешиш в преценката си.