Да ям ли печено месо - или да не ям? За ползите от Via negativa

За такива случаи имам едно просто правило - ако ползата е незначителна, а знаеш, че има някакъв риск (и изисква много усилия да го изчислиш точно) - просто не го прави. (Ако случайно не знаете – печеното месо, както и продуктите от месо като наденици, салами, суджуци и т.н., увеличават риска от рак. Термичната обработка на богатите на скорбяла храни като картофите и зърнените култури при температура над 120 градуса води до образуване на акриламид, който е канцерогенен.)

Това е вариант на правилото „избирай битките си“.

При по-високи температури се образуват вредни вещества. Някои от тези вещества са известни като крайни продукти на гликация или AGEs – Advanced glycation end products (крайни продукти на напреднала гликация). Тези вредни вещества допринасят за добрия вкус на печеното месо.

Решаването на проблема за доказването на безвредност по метода Via negativa

Поради тази причина смятам, че е разумно хората да се въздържат от ядене на месо, обработено по начин, различен от варене (и да се въздържат от ядене на зърнени храни).

Знае се, че има вреда от ядене на зърнени храни (дали от глутена или от това, че се приемат твърде много въглехидрати – няма значение), но точно при колко процента от хората се проявява тя (и в каква степен се проявява) не е много ясно. Ползата от ядене на зърнени храни е практически никаква – нито са много по-евтини от пресните зеленчуци (в някои случаи тестените изделия са даже и по-скъпи!), нито имат някакви важни хранителни вещества, които ги няма в пресните зеленчуци.

Следователно не си струва усилията да тествате съответния индивид* за това дали и колко приемът на зърнени храни му влияе зле. Подобни изследвания са много трудно осъществими. Проблемът с проучванията върху хора е, че няма как да създадеш „равни други условия“ - реалният човек прави най-различни странни неща всеки ден, няма как да го контролираш, не може да го сложиш в клетка и да го караш да яде точно определено количество храна в точно определено време и т.н. Освен това вредата от тези неща не се забелязва веднага – хората живеят дълго. Трябва да минат десетилетия от началото на проучването за да се видят резултатите.

По-простото решение в много случаи е в стил „via negativa“ - просто да не правиш нещото, за което се предполага, че е рисковано и ползата от него е практически никаква.

Голям привърженик на решаването на проблеми в стил „via negativa“ е Насим Талеб. Препоръчвам трилогията му „Надхитрени от случайността“, „Черният Лебед“ и „Антикрехкост“. (Гледайте да не ви набутат старите издания на първите две, третата няма ново издание.)

Повече за вредата от консумирането на зърнени храни и храни с добавена захар, можете да прочетете в книгата на Дейвид Пърлмътър „Тихите убийци на мозъка“ (оригинално заглавие: Grain Brain). Там пише също така за погрешната теория за вредата от холестерола – всъщност въздържането от консумация на храни, съдържащи холестерол е вредно за вашия мозък. Проблемно е яденето на храни с конски дози захар (или зърнени храни – увеличаващи нивото на кръвната захар) заедно с храни, съдържащи много холестерол, не самият холестерол. Махнете захарта (зърнените храни) и ще установите, че холестеролът (и нормалното ниво на кръвна захар) нормализират функционирането на вашия мозък.

Яденето на печено месо и зърнени храни са примери за ситуации, при които знаем, че има някакъв риск, като същевременно нямаме съществена полза от това да се излагаме на този риск. В този случай най-простото решение е просто да не ядем тези храни (да ги заменим с други, за които няма данни да са вредни – например варено месо и пресни зеленчуци).

Разбира се, не винаги via negativa е най-добрият метод. Но е твърде често пренебрегван и не е употребяван тогава, когато това има смисъл. Хората са пристрастени към via positiva – например когато имат наднормено тегло са по-склонни да пият „хапчета за отслабване“ вместо да премахнат храните, които им вредят; когато парите не им стигат за новия лъскав бял телефон (със заоблени ръбове) те взимат кредит вместо да се откажат да купят точно този телефон и да си вземат „телефон с фенерче“.

Ето и един пример за коренно различна ситуация: знаем, че въздухът в градовете е мръсен и опасен, обаче много хора рационално взимат решение, че искат да живеят в голям град (с мръсен и опасен въздух), защото имат полза да останат в този град (например имат някакви специфични знания и умения, които се ценят от работодател, който се намира точно в този град). В този случай може и да има смисъл от това да помислим каква точно е вредата и дали си струва, имайки предвид ползите. (Може да се помисли и за редуциране на вредата - например носене на противогаз.)

Друг пример за риск и справянето с него – аз обичам да ползвам поялник. С много колофон. Знам, че е вредно. Затова слагам противогаз. Трябва ли да изчислявам точно колко е риска? Не. Може просто да сложа един противогаз. Цената на противогаза е по-ниска от времето, което ще загубя да чета медицински изследвания по въпроса (като няма гаранция, че данните ще са точни).

* Различните хора имат различна поносимост към консумацията на зърнени храни. При малък процент от хората има ясно изразяващи се симптоми. При по-малък, но значителен процент от хората обаче, има симптоми, които често лекарите не разпознават като причинени от консумацията на зърнени храни и/или високовъглехидратния режим на хранене (и/или не са толкова силно изразени). Тъй като има сериозен риск, а ползата от яденето на зърнени храни е никаква, тезата ми е, че въздържанието от консумация на зърнени храни е разумна стратегия за управление на риска.

Защо не всички растения са отровни?

Решаването на проблема за доказването на безвредност по метода Via negativa

Относно яденето на изделия от месо (т. нар. "преработено месо")

Проучване от 2019 г. е установило, че увеличената консумация на червено месо от участниците в проучването, води до по-голям риск от смърт от деменция. Авторите на изследването теоретизират, че високи концентрации на наситени мазнини и трансмазнини в кръвта - плюс ниски концентрации на ненаситени мазнини - могат да причинят дисфункция на кръвно-мозъчната бариера.

Проучване от 2021 г., публикувано в American Journal of Clinical Nutrition, има малко по-различни констатации. Изследователите установиха, че засилената консумация на преработено месо корелира с по-висок риск от деменция. Непреработеното червено месо, от друга страна, корелира с по-нисък риск.

Моят коментар: грешка е да се слага свареното месо в една категория с изделията от месо. Рисковете са съвсем различни. И едното и другото може да са "червено месо", но вредата идва от добавянето на вредни вещества и от AGEs (получаващи се в изделията от месо).

Имам съмнения, че изследванията, според които червеното месо е вредно, са показали че то е вредно, защото участниците не са яли месото правилно (вместо само да варят сурово месо и да го ядат те са яли изделия от месо; освен това са яли месото заедно със захар*, картофи и хляб, а не отделно).

Тоест голяма част от вредата не е от самото месо, а от това как е приготвено за ядене.

Това е само моя хипотеза, не съм чел изследванията едно по едно за да преценя така ли е.

* Със захар е пълен кетчупът, който често се яде когато се яде месо.