Как се решава проблема със „силата на малцинствата“?

Събира се една групичка, плаща си да се гласува каквото трябва и печели от това милиони.

От друга страна, всеки гражданин губи от този закон примерно 5 лева на месец (защото това му вдига цените на стоките с толкова).

За 5 лева не месец не си струва да ходи да протестира, даже да мисли по въпроса.

Обаче с времето се събират много закони, които ощетяват всеки гражданин средно с по 5 лева. Народното събрание гласува все повече и повече закони, като почти всички нанасят някаква вреда върху мнозинството и облагодетелстват малцинството. Необходимите закони за защита правото на частна собственост, защита на основни права и т.н. са много малко от цялото законодателство. Повечето закони са написани поради глупост или защото който трябва си е платил.

Трудно се организира протест срещу 127 закона. Първо, защото човек не може да запомни толкова много неща. Второ, защото не може да намериш двама души, които да са съгласни за 2 или 3 неща, да не говорим за това да протестират срещу 127 комплекта от по средно 17 неща всеки (примерно).

На избори гласуваме за „пазарски колички“ със закони. Примерно политикът Пешо предлага 10 закона, като 9 от тях са глупости, а 1 е полезен. Гошо предлага 12 закона, като 10 от тях са глупости, 1 е малко полезен, а 1 е откровено тъп и изключително вреден. И сега трябва да гласуваме за Пешо ли (другите кандидати предлагат още по-лоши неща)?

И така, нямаме избор, освен да гласуваме за „най-малко злата пазарска количка от закони“, като после протестираме за всяка глупост, която гласуват поотделно. Но тук се сблъскваме с рационалността на тълпата – „Защо да протестирам за нещо, което ще ме ощети с 5 лева на месец? От този протест ще реализирам пропуснати ползи. Нека балъците ходят на протест, аз ще отида за гъби.“.

[Щели да регулират аптеките. Цените на лекарствата ще се вдигнат лекичко, заради по-малкото конкуренция. Има вероятност да се окаже, че желаното лекарство липсва, защото няма достатъчно излишество в системата (вж. книгите на Талеб; Талеб би ползвал думичката „окрехкостители“ за тези, които гласуват подобни закони).]

Малките групи доста добре дърпат чергата към себе си, защото мнозинството е пасивно, докато те имат силен интерес да наложат своите идеи и не срещат отпор.Веселин Жилов

Подобни идеи съм чел и в една от книгите на Тим Харфорд, а също и в „Икономиката в един урок“ на Хенри Хазлит.

Още по темата: Колективното бездействие и силата на малцинствата.

Икономистът Мансър Олсън задава въпроса, който вълнува хиляди: Защо колкото повече са недоволните, толкова по-пасивни са хората? Защо протестите срещу високите цени на електроенергията например бяха изключение, а не норма?

Според Олсън, когато заинтересованите са твърде много, ползите са разпръснати и намалява мотивът за действие. Индивидуалният стимул за действие е слаб и човек остава пасивен, като разчита, че други ще решат проблема без негово участие. Големите групи се нуждаят от принуда или индивидуален мотив за действие.

Олсън описва противопоставянето между концентрирани ползи и разпръснати разходи. Той твърди, че концентрираните миноритарни интереси ще бъдат свръхпредставени , докато разпръснатият интерес на мнозинството се подтиска, което се дължи на описаното по-горе желание на членовете на група желание да получат колективното благо даром. То е по-голямо при големите групи.

За много гласоподаватели разходите (отделено време и усилия) да научат какви са ползите от дадено решение надвишават ползите от това решение лично за тях. Това се нарича рационално невежество – термин, използван от Антъни Даунс в „Икономическа теория на демокрацията” (1957).

Дори и диктаторите се подчиняват на тези правила.

Как демокрацията да работи по-малко зле