Как демокрацията да работи по-малко зле

Законите, които се приемат (от правителствата на държавите, от наддържавните организации като Европейския парламент) са в прекалено голямо количество за да може гражданите да ги анализират и да гласуват за политиците, които предлагат най-добрите закони.

Много често политиците предлагат "пазарски колички със закони", но без самите текстове на законите, а просто с кратко описание на законите. Много често те предлагат не закони, а какво искат да се случи и по-късно измислят законите. Например обещават да се борят с бедността, а после вместо да правят това правят нещо съвсем обратно по смисъл като твърдят, че правят точно това, което са обещали (което не е вярно) - например пишат закони за минимална работна заплата или вдигането ѝ (известно е, че подобни закони са насочени срещу бедните – за първи път подобни закони приеха в САЩ с цел да отнемат работните места на негрите, повечето от които работят на ниски заплати).

За проблема писах в статията Как се решава проблема със „силата на малцинствата“?, приемам че сте я прочели, защото няма да я преразказвам.

Едно възможно решение е да се ограничи количеството на законите – например 10 машинописни страници на година. Това също не е малко, но практиката показва, че се гласуват много повече закони. Също така е добре да се въведе правило - ако се пишат 10 страници закони да се махат 20 страници най-малко.

Това разбира се не гарантира, че няма да се пишат лоши закони (законодателен спам), но обемът им ще е по-малък и ще си личи.

В момента не си личи, че пишат глупости, просто защото глупостите са в огромно количество и никой не ги чете. Евентуално хората започват да недоволстват тихичко без да правят нещо реално когато се сблъскат директно с някой глупав закон.

В момента двете най-големи заплахи за ЕС са Европейската комисия и Европейския парламент.