Работи ли стратегията за избягване на данъка върху дивидентите, изплатени от публично търгувани компании, чрез продажба и последваща покупка на акциите?
Според теорията за ефективните пазари би трябвало, "при равни други условия", цените на акциите да намаляват веднага след последния момент, в който инвеститорът трябва да притежава съответната акция за да получи дивидент, като това намаляване трябва да съответства на нетния приход от получаването на дивидента (т.е. рационалните пазарни участници взимат предвид това, че дивидентите се облагат с данък, а капиталовата печалба не се облага с данък).
За да стимулират ползването на капиталовите пазари, собствениците на фондови борси са лобирали за закони (т.е. платили са си на когото трябва тези закони да бъдат гласувани), които да освобождават от данък печалбите от продажба на акции, търгувани на тези фондови борси. Обаче дивидентите обикновено се облагат с данък (при източника и евентуално има допълнителен данък и/или трудности с декларирането му в страната, където инвеститорът дължи данък). Възможно е различните пазарни участници да се облагат с данъци по различен начин – затова може да съществуват различни "правилни" стратегии за различните пазарни участници.
Обаче на практика цената на акциите рядко спада точно с толкова, колкото е размера на дивидента (или размера на нетния приход от дивидента).
Следват примери с изплащането на дивиденти от CSCO през 2018 година и движението на цените на тази акция.
Пример 1 – дивиденти от CSCO през април 2018
Инвеститорите, които са притежавали акциите в нощта между 3 и 4 април 2018 година са получили дивидент $0,33. Цената на акцията действително е по-ниска през първия час на ex-dividend датата спрямо последния час от предния ден (cum-dividend). Само че разликата е далеч по-голяма от размера на дивидента ($0,33).
По случайност последната свещ от 3 април е висока точно $0,33 (разликата между най-ниската и най-високата цена през този час е $0.33) и може да се ползва за нагледен еталон. Вижда се, че в рамките на този ден колебанието на цената е малко по-високо от размера на дивидента. През следващия ден колебанието на цената е още по-голямо – през втората половина на деня цената достига нива, на които се е намирала предишния ден.
В този период от два дена са били печеливши две странни и противоречащи си стратегии – "безплатен дивидент" и "продай и купи по-евтино".
Безплатен дивидент (безплатни пари)
В книгите, където се пропагандира теорията за ефективните пазари пише, че дивидентите не са "безплатни пари" - ако се опиташ да спечелиш дивидент "набързо", като купиш акции в последния момент и ги продадеш веднага на следващия ден, би трябвало да не успееш да спечелиш "безплатни пари" от дивиденти, защото пазарът ще оцени акцията точно толкова по-малко, колкото е дивидента. Обаче "глупавият" инвеститор, който не е чел теорията за ефективните пазари, спечели една торба с "безплатни пари" точно по този невъзможен начин - купил е на $40,90 в последния ден (cum-dividend) и е продал на същата цена (или даже на малко по-висока - например $41,50) на следващия ден.
В отговор на тези факти пропонентът на теорията за ефективните пазари веднага ще съчини ad hoc една теория за риска с термини като "risk adjusted return" и разни сложни формули. Но философът на науката ще възрази, че измислянето на ad hoc теории след като емпирично е доказано, че предишната теория не струва, не е много научно... (Трябва новата теория да се провери дали предвижда нещата в бъдещето.)
Продай и купи по-евтино
Друг инвеститор, който мрази да си декларира доходите от дивиденти, е приложил друга интересна стратегия, която също докарва до бяс (и съчиняване на ad hoc теории с термини като "risk adjusted return" и сложни формули) пропонентите на теорията за ефективните пазари.
Той е продал на $41,20 (или даже на $41,30) акциите си (в последния възможен момент – така че да не получи дивидент и следователно да не е длъжен да декларира доход от дивидент) и е купил на $40,30 в първия час на търговията през следващия ден. По този начин е спечелил по $0,90 (или даже $1) на акция (+ липса на задължение да декларира дивидент) – значително повече от дивидента $0,33 (който би получил, ако просто беше държал акцията).
Едно възможно обяснение за тези необичайно високи печалби е това, че има много неграмотни и нетърпеливи "индивидуални инвеститори" (да се чете: някой, който е решил да забогатява от дивиденти чрез стратегията "безплатен дивидент", но ползва пазарни поръчки вместо лимитирани), които изкривяват пазара. Има изследвания, където се твърди, че в подобни моменти (в дните около нощта когато трябва да притежаваш акциите за да получиш право на дивидент) институционалните инвеститори купуват/продават чрез лимитирани поръчки, докато "индивидуалните инвеститори" ползват пазарни поръчки (и съответно много често губят пари).
Пример 2 – дивиденти от CSCO през януари 2018
В този случай цената се е движела още по-странно - спечелиха даже и "индивидуалните инвеститори" със стратегията "безплатни пари" и пазарни поръчки (вместо лимитирани) - или поне повечето от тях, които не успяха да улучат възможно най-неизгодните цени.
Разликата между най-високата и най-ниската цена за деня на 3 януари е $0,75, на 4 януари тази разлика е $0,61, а дивидентът е $0,29. Средната цена на 3 януари е по-ниска от средната цена на 4 януари. Тоест, който е следвал стратегията "безплатни пари" (купил на 3 януари и продал на 4 януари на цени близки до средните за съответния ден) може да е спечелил не само от дивидента, но и малко от повишаването на цената на акциите (ако е ползвал лимитирани поръчки и е улучил по-изгодни цени – реализирал е по-голяма печалба).
В този случай желаещите да спечелят от стратегията "продай и купи по-евтино" не са успели да улучат правилните цени и се е оказало, че е било по-изгодно просто да държат акциите и да чакат да поскъпнат.
Счупени ли са пазарите щом позволяват да се ползват стратегии със забавни имена като "безплатни пари"?
Проблемът не е в пазарите, а в икономическите теории. Реалността винаги "работи" както "трябва". Но теориите не винаги отразяват реалността.
Пропонентите на теорията за ефективните пазари (които са я закърпили с теории за риска с думички като risk adjusted returns) имат право – поема се сериозен риск със стратегии като "безплатни пари", защото те работят по-често в условията на нарастващи цени (бичи пазар) и обикновено не работят при падащи цени (мечи пазар).
Освен това в условията на набалончени цени (силно надценени акции) и волатилен пазар (има риск да се изпусне сериозно покачване, ако не се държат акциите постоянно) размерът на дивидентите е нищожен спрямо цените на акциите (и са съизмерими или по-малки спрямо обичайните дневни колебания в цените) и поради това е възможно те да не влияят значително върху цените.
Обърнете внимание как и в двата случая цените на акциите се повишават значително в рамките на няколко дни. През януари тези, които просто са държали акциите, са спечелили повече от тези, които са се опитали да следват стратегията "продай и купи по-евтино".
Внимавайте да не влезете в капана на закона за малките числа (това не е закон, а е наименование на заблудата, че законът за големите числа важи и за малки извадки).
Каква е драмата с декларирането на дивидентите в България?
Накратко: трябва да се прилагат "доказателства" (справка от инвестиционния посредник, където се виждат удържаните данъци върху дивидентите).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ако имате множество акции, които плащат дивиденти ще има много редове за въвеждане в данъчната декларация. Но има начини частично да се автоматизира това - вижте nap-autopilot.
Може да се избегне проблема като си дадете парите на взаимен фонд, който да ви управлява парите срещу таксичка за управление. Управляващото дружество се грижи за това да удържа данъка върху дивидента и клиентът няма задължение да се занимава с деклариране на доходите си (но дяловете във взаимен фонд, притежавани към 31 декември, се декларират ако фондът е в чужбина). Обикновено таксичката за управление изяжда значителна част от печалбата (обикновено печалбата, която реализират договорните фондове е под "пазара" - т.е. печалбата, реализирана от индексен ETF с ниски разходи, който инвестира в акциите от някой индекс като S&P 500). Още по-неизгоден вариант много често е да си регистрирате фирма специално за тези си инвестиции (ако вече имате фирма в чужбина - маргиналната цена да я ползвате за инвестициите обикновено е достатъчно ниска, но не винаги – отварянето на фирмена сметка може да изисква подписване на килограм бумаги и може да ви вбеси и откаже да се занимавате с глупости). В много редки случаи излиза изгодно да се инвестират чрез фирма (когато се ползва данъчното изключение за еквивалентни регулирани пазари).
Може да се печели от поскъпването на акциите (бичи пазар) чрез индексни борсово търгувани фондове. Ако сделките се правят на "регулиран пазар" по смисъла на закона печалбата не се облага (обаче и загубите не намаляват данъчната основа за доходи от акции и валути).
Инвестиране на пазара на акции без данъци дължими в България - ето как може да стане това
При покупка на акумулиращи ETF-и не се ли прецакваме с по-голям данък върху дивидента?
Трябва ли да избираме компании по това дали разпределят дивидент или не? Краткият отговор е „не“. В тези видео клипове е обяснено:
Публикации
Коментари
Публикуване на коментар