Знаеш ли какви промени в законите ти готвят? Готов ли си да се подчиняваш на господарите си?

Нашите законотворци (които изобщо не взимат пари за писане на закони) пак пишат промени в закон по много подозрителен начин. Промените са "скрити" в края на проект за закон, в заглавието на който се твърди, че ще се изменя ЗДДС. Обаче се оказва, че това не е съвсем така - променят се и други закони...

Опитват да вкарат промени, които само до преди месеци не успяха! Дали този път ще успеят да гласуват в интерес на тесен кръг лица?

Демокрацията работи само ако гражданите се интересуват какви закони смятат да се гласуват в Народното събрание. Също така, за да работи демокрацията, се налага и народните представители да са наясно с това, което гласуват.

Да спрем банковия лобизъм!

Работи ли стратегията за избягване на данъка върху дивидентите, изплатени от публично търгувани компании, чрез продажба и последваща покупка на акциите?

Според теорията за ефективните пазари би трябвало, "при равни други условия", цените на акциите да намаляват веднага след последния момент, в който инвеститорът трябва да притежава съответната акция за да получи дивидент, като това намаляване трябва да съответства на нетния приход от получаването на дивидента (т.е. рационалните пазарни участници взимат предвид това, че дивидентите се облагат с данък, а капиталовата печалба не се облага с данък).

За да стимулират ползването на капиталовите пазари, собствениците на фондови борси са лобирали за закони (т.е. платили са си на когото трябва тези закони да бъдат гласувани), които да освобождават от данък печалбите от продажба на акции, търгувани на тези фондови борси. Обаче дивидентите обикновено се облагат с данък (при източника и евентуално има допълнителен данък и/или трудности с декларирането му в страната, където инвеститорът дължи данък). Възможно е различните пазарни участници да се облагат с данъци по различен начин – затова може да съществуват различни "правилни" стратегии за различните пазарни участници.

Само че на практика цената на акциите рядко спада точно с толкова, колкото е размера на дивидента (или размера на нетния приход от дивидента).

Следват примери с изплащането на дивиденти от CSCO през 2018 година и движението на цените на тази акция.

Пример 1 – дивиденти от CSCO през април 2018

Инвеститорите, които са притежавали акциите в нощта между 3 и 4 април 2018 година са получили дивидент $0,33. Цената на акцията действително е по-ниска през първия час на ex-dividend датата спрямо последния час от предния ден (cum-dividend). Само че разликата е далеч по-голяма от размера на дивидента ($0,33).

По случайност последната свещ от 3 април е висока точно $0,33 (разликата между най-ниската и най-високата цена през този час е $0.33) и може да се ползва за нагледен еталон. Вижда се, че в рамките на този ден колебанието на цената е малко по-високо от размера на дивидента. През следващия ден колебанието на цената е още по-голямо – през втората половина на деня цената достига нива, на които се е намирала предишния ден.

В този период от два дена са били печеливши две странни и противоречащи си стратегии – "безплатен дивидент" и "продай и купи по-евтино".

Безплатен дивидент (безплатни пари)

В книгите, където се пропагандира теорията за ефективните пазари пише, че дивидентите не са "безплатни пари" - ако се опиташ да спечелиш дивидент "набързо", като купиш акции в последния момент и ги продадеш веднага на следващия ден, би трябвало да не успееш да спечелиш "безплатни пари" от дивиденти, защото пазарът ще оцени акцията точно толкова по-малко, колкото е дивидента. Обаче "глупавият" инвеститор, който не е чел теорията за ефективните пазари, спечели една торба с "безплатни пари" точно по този невъзможен начин - купил е на $40,90 в последния ден (cum-dividend) и е продал на същата цена (или даже на малко по-висока - например $41,50) на следващия ден.

В отговор на тези факти пропонентът на теорията за ефективните пазари веднага ще съчини ad hoc една теория за риска с термини като "risk adjusted return" и разни сложни формули. Но философът на науката ще възрази, че измислянето на ad hoc теории след като емпирично е доказано, че предишната теория не струва, не е много научно...

Продай и купи по-евтино

Друг инвеститор, който мрази да си декларира доходите от дивиденти (защото например законописачите в неговата страна са се изгаврили със закона за облагане на доходите на физическите лица - това е по действителен случай, на българите не им е смешно), е приложил друга интересна стратегия, която също докарва до бяс (и съчиняване на ad hoc теории с термини като "risk adjusted return" и сложни формули) пропонентите на теорията за ефективните пазари.

Той е продал на $41,20 (или даже на $41,30) акциите си (в последния възможен момент – така че да не получи дивидент и следователно да не е длъжен да декларира доход от дивидент) и е купил на $40,30 в първия час на търговията през следващия ден. По този начин е спечелил по $0,90 (или даже $1) на акция (+ липса на задължение да декларира дивидент) – значително повече от дивидента $0,33 (който би получил, ако просто беше държал акцията).

Едно възможно обяснение за тези необичайно високи печалби е това, че има много неграмотни и нетърпеливи "индивидуални инвеститори" (да се чете: някой, който е решил да забогатява от дивиденти чрез стратегията "безплатен дивидент", но ползва пазарни поръчки вместо лимитирани), които изкривяват пазара. Има изследвания, където се твърди, че в подобни моменти (в дните около нощта когато трябва да притежаваш акциите за да получиш право на дивидент) институционалните инвеститори купуват/продават чрез лимитирани поръчки, докато "индивидуалните инвеститори" ползват пазарни поръчки (и съответно много често губят пари).

Пример 2 – дивиденти от CSCO през януари 2018

В този случай цената се е движела още по-странно - спечелиха даже и "индивидуалните инвеститори" със стратегията "безплатни пари" и пазарни поръчки (вместо лимитирани) - или поне повечето от тях, които не успяха да улучат възможно най-неизгодните цени.

Разликата между най-високата и най-ниската цена за деня на 3 януари е $0,75, на 4 януари тази разлика е $0,61, а дивидентът е $0,29. Средната цена на 3 януари е по-ниска от средната цена на 4 януари. Тоест, който е следвал стратегията "безплатни пари" (купил на 3 януари и продал на 4 януари на цени близки до средните за съответния ден) може да е спечелил не само от дивидента, но и малко от повишаването на цената на акциите (ако е ползвал лимитирани поръчки и е улучил по-изгодни цени – реализирал е по-голяма печалба).

В този случай желаещите да спечелят от стратегията "продай и купи по-евтино" не са успели да улучат правилните цени и се е оказало, че е било по-изгодно просто да държат акциите и да чакат да поскъпнат.

Счупени ли са пазарите щом позволяват да се ползват стратегии със забавни имена като "безплатни пари"?

Проблемът не е в пазарите, а в икономическите теории. Реалността винаги "работи" както "трябва". Но теориите не винаги отразяват реалността.

Пропонентите на теорията за ефективните пазари (които са я закърпили с теории за риска с думички като risk adjusted returns) имат право – поема се сериозен риск със стратегии като "безплатни пари", защото те работят по-често в условията на нарастващи цени (бичи пазар) и обикновено не работят при падащи цени (мечи пазар).

Освен това в условията на набалончени цени (силно надценени акции) и волатилен пазар (има риск да се изпусне сериозно покачване, ако не се държат акциите постоянно) размерът на дивидентите е нищожен спрямо цените на акциите (и са съизмерими или по-малки спрямо обичайните дневни колебания в цените) и поради това е възможно те да не влияят значително върху цените.

Обърнете внимание как и в двата случая цените на акциите се повишават значително в рамките на няколко дни. През януари тези, които просто са държали акциите, са спечелили повече от тези, които са се опитали да следват стратегията "продай и купи по-евтино".

Внимавайте да не влезете в капана на закона за малките числа (това не е закон, а е наименование на заблудата, че законът за големите числа важи и за малки извадки).

Каква е драмата с декларирането на дивидентите в България?

Накратко: трябва да се прилагат "доказателства". Без да е ясно какви "доказателства" се приемат и какви не.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.

Може да се избегне проблема като си дадете парите на взаимен фонд, който да ви управлява парите срещу таксичка за управление. Управляващото дружество се грижи за това да удържа данъка върху дивидента и клиентът няма задължение да се занимава с деклариране на доходите си. Обикновено таксичката за управление изяжда значителна част от печалбата за да е по-изгодно просто да не инвестирате изобщо (обикновено печалбата, която реализират договорните фондове е под "пазара" - т.е. печалбата, реализирана от пасивен фонд, който инвестира в акциите от някой индекс като S&P 500). Още по-неизгоден вариант много често е да си регистрирате фирма специално за тези си инвестиции (ако вече имате фирма в чужбина - маргиналната цена да я ползвате за инвестициите обикновено е достатъчно ниска, но не винаги – отварянето на фирмена сметка може да изисква подписване на килограм бумаги и може да ви вбеси и откаже да се занимавате с глупости).

Може да се печели от поскъпването на акциите (бичи пазар) чрез договор за разлика върху индекси – в този случай няма такса за управление и постигате доходност малко по-голяма от средната доходност на договорните фондове. Ако не се купуват на маржин обикновено няма и лихва.

Ако обаче сте задължени да си плащате данъците в България – пожелавам ви успех с тълкуването на закона как се облагат "дивидентите" по договорите за разлика... Дали като "дивиденти" (отговарят ли на дефиницията за "дивиденти"?), дали като "други" доходи? Ако това е доход с източник в България и е "дивидент" по смисъла на закона защо инвестиционният посредник не удържа данъка върху дивидента?

Коментари

Популярни статии

За вредата от озонаторите и йонизаторите на въздух

Търся си приятелка

За вредата от позитивното мислене (положителното мислене) - какво мислят истинските психолози по въпроса

Снимане на публични и обществени места - правни аспекти

Как да решим проблема с обувките лесно – просто си купете с няколко номера по-големи обувки и сложете един или повече слоя допълнителни стелки

Пречиствател на въздуха с електростатичен филтър - имам съмнения, че този вид пречистватели изпускат твърде много озон

Проблемът с амплитудно модулираната светлина и ползването на широчинно-импулсна модулация за регулиране на яркостта на светлинни източници

Блогът на Григор Гачев

Блогът на Майя Маркова

Блогът на Петър Стойков

Блогът на Begem0t

Блогът на Димитър Кръстев

Книголандия

Блогът на Александър Бизарски (Sparx)

Блог за книги

Блогът на chitanka.info

Блогът за икономика

Институт за пазарна икономика

Блог на Институт за радикален капитализъм "Атлас"

Пещерата на неандерталеца

Още блогове

Всички публикации в блога (цъкни тук за да се отвори архива)

Показване на още