Отнемат ли работещите пенсионери работните места на младите?

В момента гражданите са принудени да напускат работа, ако искат да се пенсионират.

Дело заведено в Съда на ЕС срещу България, обаче ще промени това.

Делото е заведено, защото условието гражданите да спират работа, за да получат пенсия, противоречи на основни европейски свободи - правото на труд и правото на свободно движение на хора.

Имаме готовност веднага да предприемем съответните законодателни промени, което ще улесни много хората при ползването им на правото на пенсия. Добринка Бонева, МТСП

В коментарите на новинарските сайтове се срещат абсурдни мнения:

Аз не знам как е в другите страни от ЕС, но и това, което ще ни наложат не е правилно. Наистина има много млади хора без работа и това беше начин да се освободи място за тях. Казвам го от опит. Имам колеги по на 69-70г., вече са с пенсии, но ръководството ги държи защото имали опит. Ами младият човек как да го придобие този опит? Имаме си един лаф, че млад човек назначават само срещу некролог на възрастен колега, гадно, но е вярно!Лора

Идиотизми! При тази безработица дъртите ще си кютат до безкрай на пенсия и заплата, а младите ще се чудят от къде да вземат два лв за хляб. ос.ахте се! кретенизъм

Основната теза на икономически неграмотните е, че „пенсионерите отнемат работните места на младите“.

Напомням, че целта трябва да е не е „да се работи“ и „да се създават работни места“, а да се произвеждат стоки и услуги, които хората да потребяват. „Работните места“ не са някакъв ограничен ресурс. При подходящи условия (когато държавата върши това, за което съществува и не се занимава с неща, които не са и работа) хората сами „създават работни места“ - толкова, колкото са нужни.

Когато пенсионерите работят се произвеждат повече стоки и услуги. Има повече неща, които се преразпределят доброволно (чрез търговия) или недоброволно (чрез данъчно облагане). Когато няма какво да се преразпределя казваме, че хората са бедни.

Нека направим един мислен експеримент. Представяме си икономика, в която имаме единадесет души. Седем от тях произвеждат стоки. Двама се занимават с търговия. Един работи като шериф (изпълнява едновременно длъжността кмет, съдия, полицай, бирник, банкер). Има и един безработен - на него му дават социални помощи, защото е по-евтино (издръжката му като затворник ще струва повече, а и няма кой да му носи храна - шерифът няма как хем да е надзирател, хем да си върши работата по охраната).

Икономиката работи добре - каквото се произведе се преразпределя, така че за всички има достатъчно.

Един ден обаче, единия от производителите се пенсионира и спира да произвежда - започва само да консумира. Шерифът вдига данъците за да има пари за пенсия за новия пенсионер. Общото количество на произведените стоки и услуги е по-малко. Тоест имаме общо обедняване. Единия от търговците (който се е специализирал в продажба на луксозни стоки) фалира и отива при шерифа да иска социални помощи (няма квалификация да произвежда). Безработните стават двама!

Не само, че пенсионирането не „освободи работно място“, но доведе до „по-малко работни места“ - единия от търговците си „изгуби работното място“ (докато се преквалифицира ще получава помощи за безработни)!