Рисковете при P2P кредитирането са аналогични на тези при CDO, CLO и т.н.

Рисковете при P2P кредитирането не се различават принципно от тези при практиката на банките от предишната криза да продават деривативи на база ипотечни кредити (CDO).

Банката дава кредит и създава дериватив, който продава на инвеститори. В момента, в който банката продаде този дериватив рискът за нея изчезва - остава риск при получателя на кредит и инвеститора, който е купил този дериватив.

Сегашните P2P платформи оперират по аналогичен начин - взимат си сигурния процент и рискът е в инвеститорите.

Това, че не ползват същото наименование за деривативите няма никакво значение. Дали ще се казват CDO, CLO или просто ще му казват цесия, това са незначителни подробности.

Същественото е кой има skin in the game и кой няма.

Когато дойде кризата и хората имат затруднения да си плащат кредитите - негативите ще ги понесат кредитополучателите и инвеститорите, а посредниците (P2P платформите) ще излязат без сериозни загуби (освен репутацията си - давали са много лоши заеми, т.е. не са подбирали добре клиентите си, защото рисковете за тях са минимални - прехвърлят ги веднага като горещ картоф на инвеститорите).

Докато настроенията са оптимистични, хората харчат, недвижимите имоти и акциите поскъпват - всичко е наред, инвеститорите печелят, посредниците печелят. Когато обаче тенденцията се обърне ще стане интересно.

След като банките много често грешат и губят пари, защото моделите им за риска са неадекватни (обяснено е в книгите на Талеб) – представете си как хора, които не ползват никакви модели, а просто на сляпо натискат едни бутони в платформите за P2P кредитиране се справят с управлението на риска.

Още по темата: Невидимият слон при P2P кредитирането - правната несигурност и разходите, свързани с червената лента.

(Снимка - Pixabay:2696229)