До сега съм успял да намеря само един начин да подобря мисленето си (като понякога успявам да противодействам на когнитивните си изкривявания - те пак се проявяват, но ги забелязвам – както продължавам да виждам илюзията на Мюлер-Лайер дори след като знам, че е илюзия, но се сещам да взема линийка и да премеря, независимо от това, че ясно „виждам“ как линиите с еднаква дължина изглеждат различни). Това е от време на време да чета за системните грешки в мисленето. Докато го правя се сещам за глупости, които съм правил, защото се е проявила съответната системна грешка в мисленето си. Ако го правя редовно има шанс докато чета да направя връзка с нещо, което смятам да направя (но още не съм направил). Преди да е станало късно. Понякога, докато си мисля да правя някаква глупост, се случва да ми проблесне, че съм чел как хората са склонни да правят съответната глупост, поради еди коя си системна грешка в мисленето. Проблемът с последното е, че е изключително трудно да се запомни този дъ...

Влязох в книжарницата (Сиела във ФКЦ Варна) за да разгледам, обаче видях интересна книга в кошниците и кашоните с намалени книги, продължих да ровя, докато не прерових всичко, и накрая си тръгнах с торба, пълна с 5 книги.

Ние предпочитаме да правим бързото и просто нещо, отколкото важното и сложно нещо, дори ако важното сложно нещо е в крайна сметка е по-добро използване на нашето време и енергия We’d rather do the quick, simple thing than the important complicated thing, even if the important complicated thing is ultimately a better use of time and energy. Cognitive bias cheat sheet. Because thinking is hard. С тази склонност може да се обясни защо хората често избират „сигурното“: вместо да рискуват с инвестирането в нещо, което може да им донесе неизвестна (в много широки граници!) полза, те са склонни да инвестират в „сигурното“, което ще им донесе малка, но „сигурна“ полза. Или с други думи: хората подценяват „несигурните“ инвестиции с голям upside risk (голяма възможност за печалба), като предпочитат „сигурните“ инвестиции, които предлагат ограничени печалби (ограничен upside risk). По темата е писал Насим Талеб в книгите си. Той пише за това как се възползва от подобни системни грешки в ...

Бягането „за здраве“ не е здравословно, защото ви се скапват ставите. Особено ако сте се научили да бягате с обувки. Носенето на обувки променя начина, по който бягат хората. Пробвайте някой път да бягате на плажа. Без обувки. Обърнете внимание как се приземявате на предната част на крака, а не на пета (петата се допира до пясъка след като предната част на ходилото се е допряла). Така по естествен начин се омекотява удара върху ставите. Ползването на обувки за бягане ви дава възможност да не усещате болка когато бягате с приземяване върху петата и така сте склонни да бягате по този неправилен начин. Има различни начини да натоварите мускулите си, бягането далеч не е най-безопасния. Бягането е особено опасно за по-тежките хора.

Това е безумие! Увреждат необратимо органите на пациенти с диабет!

Много от важните неща, които знам, съм научил случайно. Може би до голяма степен заради това, че имам навика да сърфирам из дебрите на Мрежата и да консумирам всякаква информация. Случвало ми се е да видя важни неща, които да не ги разпозная като важни от първия път. По-късно, когато отново се натъкна на тях ги разпознавам и ме е яд, че не съм ги разпознал като важни от първия път. Забелязал съм, че имам склонност преди да съм прочел нещата, които съм набелязал за четене, да продължавам да се ровя за нови неща. Може би някъде из нещата, които не съм видял има нещо още по-важно? А може би само си губя времето. Би било чудесно ако имаше един списък "Важните неща, които трябва да знаете". Отваряш списъка и почваш да четеш. Без да се налага да се луташ из дебрите на Мрежата. За съжаление това е невъзможно. Освен това, кое е важно и кое не е, е в някаква степен субективно. Разбира се, бих могъл да пусна едно търсене "важните неща, които трябва {да знам|да се знаят}" ...