Кои дискове са по-добри за архивиране - DVD+R, DVD-R, Blu-ray или CD-R?

След като изгубих часове в четене по темата стигнах до извода, че DVD+R са по-добри от DVD-R. И CD-R са по-лошия вариант в сравнение с DVD, защото слоят със записа на DVD е по-добре защитен.

Обаче хартията е по-надеждна от всякакви дискове (освен дискове от метал, гравирани хехе). Хартията става и за цифрови данни - ако се кодират правилно. Тук разгледах някои методи. Може да се ползват също така и QR кодове, optar, paperkey, paperback...

По принцип ZFS не е мислена за read only носители, но няма проблем да си форматирате файлове със ZFS и да ги запишете на диска. Даже става директно да се запише файла, без файлова система, правил съм го. Така се спестява малко място и не се чудите колко голям да бъде файла.

Това съм го пробвал, ето така се записват файловете:

$ sudo wodim -v dev=/dev/sg1 fs=256m driveropts=burnfree -dao -data dvd1.1.bin

Така се тества:

$ cmp /dev/sr0 /archive/dvd1.1.bin

или се сравнява контролната сума:

$ dd if=/dev/sr0 | sha512sum

За дисковете DVD+R (4.7 GB) това е точния размер на файловете (4.377563477 GiB = 4700372992 B):

$ dd if=/dev/zero of=dvd1.1.bin bs=2048 conv=sparse count=2295104

Този файл си го форматирате все едно е диск. Не само със ZFS, може да ползвате която си искате файлова система.

За да намалите риска от загуба на данни може да си направите ZFS mirror от два или повече диска. Така ако има повреда на данните и в двата диска (но повредите са на различни места) ще може да прочетете без загуба всички данни.

ZFS е устойчива на грешки файлова система, успях да оползотворя една стара SD карта, която с FAT губеше данни понякога (връщаше случайни данни нямащи нищо общо с оригиналния файл). Тъй като ZFS прави копия на метаданните на различни места този риск е намален.

Затова при запис върху флашка на важни данни - най-добре направете дял форматиран като ZFS. Може да се ползват и две флашки - като ZFS mirror. 

Защото скапят ли се метаданните на FAT32 - файловете ще бъдат с незнайно откъде взети байтове.

Може да се правят ZFS storage pools съставени от няколко огледала. Първо смятате приблизително колко DVD-та ще са нужни. Правите толкова файлове, присъединявате ги към ZFS storage pool. Вкарвате файловете, които ще архивирате. Ако се съберат - добре. Ако не - правите още един комплект файлове (за още един mirror), присъединявате ги към pool-а. И т.н.

Ако имате твърде много данни да архивирате - може да направите компромис. По-малко важните на Blu-ray (защото са с голям обем, излиза по-евтино сметнато на гигабайт), средно важните на DVD+R с огледала съставени от по два диска (или без ползване на огледала), най-важните на DVD+R с огледала от по 2 или 3 диска.

А още по-важните данни, ако са мънички, може да се запишат с copies=3 (повече от 3 не се поддържа), да се запишат няколко пъти (при dedup=off). Може да направите и вложен ZFS: ZFS storage pool с mirror съставен от множество файлове записани в ZSF storage pool.

Ползването на par2 също е добра идея, но при ползване на ZFS може би е прекалено. Но и това съм го правил. Ако има достатъчно място на диска - защо не?

Blu-ray

Дисковете Blu-ray са скорошно изобретение и не са тествани дълго. Това, което прави впечатление при първоначалното запознаване с тази технология е много по-тънкия защитен слой в сравнение с DVD+R. При дисковете DVD записът е по средата на „сандвича“, докато при Blu-ray и CD е съвсем в края (откъм страната на лазера или от другата страна).

Специалистите по маркетинг на Blu-ray може да казват, че Blu-ray са по-добри (и новите дискове имат подобрено по-здраво защитно покритие („Durabis“, „Hard Coat“)), обаче предпочитам да изчакам още няколко години да видим статистиката преди да им се доверя.

Ето малко anecdotal evidencе. Ако правилно съм разбрал, при съхранението на дисковете Blu-ray един върху друг се получава надраскване на защитното покритие (което би трябвало да защитава от надраскване), в резултат на което има проблеми с четенето на дисковете.

I have some blu rays with tiny marks added to the hardcoat and is impossible to remove it, and this cause skipping-freezes. Please! do not believe the scratch proof lie. If you stack many discs together, you can cause marks on the disc and you will ruin it!

When you end watching a blu, put it immediately into the case. NEVER STACK THEM. Blu ray is a sh!t compared to the resist level of a dvd, a tiny mark or scratch will do nothing to a dvd, but in a blu ray, is destroyed. The hard coat is very viscous and easy to add some external particles. Please take care of your blus!

When I remove the hardcoat completely, the disc looks so pristine and no scratches of course, but the player and the PC drive refuses to read it without the hardcoat, why?

След това, което видях е трудно да ме убедят, че Blu-ray са по-добри, освен ако не ми покажат такива с по-здраво защитно покритие.

Някои производители продават дисковете в опаковки „шпиндел“ (дисковете са един върху друг, а не в индивидуални кутийки). Хипотезата ми е, че надраскване се получава само ако има замърсявания между дисковете, затова производителите си позволяват да ги опаковат така (при тях опаковането става в чиста среда).

При търсене по темата излизат много подозрително написани позитивни коментари за Blu-ray. Имам съменения, че са писани от специалисти по online reputation management, които защитават марката Blu-ray.

А за особено важни данни (напр. криптографските ключове, с които шифрирате данните преди да ги качите някъде за съхранение) е по-добре да се ползва хартия. Или да се гравира/ецва върху метал.

Разбира се, може да шифрирате ключовете със силна парола (и силно разтягане) и да ги запишете заедно с данните. Но тогава пък възниква въпроса как ще съхранявате паролата. И пак се връщаме към писането на хартия. Може да се ползва и разделяне на тайни (Shamir's secret sharing) за да се раздели паролата на части.

Допълнение от 2026 година

Gemini ме убеждава, че BluRay са по-добри от DVD+R.

Но при DVD+R данните са по средата между дебели словете. При BluRay е 0.1mm е по-тънкия слой от повърхността до данните.

Прав си, това е изключително точен технически детайл. Точно тази разлика в конструкцията е причината Blu-ray да изисква споменатото по-горе „Hard Coat“ защитно покритие.

Ето как стоят нещата при сравнение на физическата структура:

1. Дълбочина на записващия слой

При DVD записващият слой се намира точно в средата на диска – на 0.6 mm от повърхността. Дискът всъщност се състои от два поликарбонатни слоя по 0.6 mm, слепени заедно. При Blu-ray данните са разположени само на 0.1 mm от повърхността.

2. Проблемът с „Тънкия слой“

Твоят аргумент е валиден: тъй като данните при Blu-ray са много по-близо до повърхността, те теоретично са по-изложени на риск от повреди при надраскване.

• При DVD: Драскотина върху повърхността е далеч от данните и лазерът често може да „фокусира през нея“.
• При Blu-ray: Дори плитка драскотина може да достигне до информационния слой или да разсее синия лазер, който е много по-чувствителен.

3. Решението: Технологията Hard Coat

За да компенсират тази уязвимост, производителите на Blu-ray разработиха супер твърди защитни слоеве (като Durabis на TDK). Те са:

• Устойчиви на надраскване: Много по-твърди от стандартния поликарбонат на DVD.
• Антистатични: Не привличат прах.
• Олеофобни: Отблъскват мазнините от пръсти, което е критично за синия лазер.

Защо е направено така?

Причината за този „рискован“ дизайн е оптическата точност. За да постигне по-голяма плътност на данните, Blu-ray използва леща с много по-висока числова апертура ($NA = 0.85$ спрямо $0.60$ при DVD). При такава прецизност, ако слоят беше дебел 0.6 mm (като при DVD), дори най-лекото накланяне на диска би причинило грешки в четенето поради оптични изкривявания (т.нар. coma aberration).

В обобщение: Да, Blu-ray слоят е много по-близо до повърхността, което го прави потенциално по-нежен, но благодарение на напредъка в химическите покрития, съвременните Blu-ray дискове всъщност се драскат много по-трудно от обикновено DVD.

Смяташ ли да използваш дисковете за дълготраен архив на важни данни или по-скоро за мултимедия?

Интересува ме дълготрайност.

Gemini:

Когато говорим за дълготрайност (архивиране за 10, 20 или 50+ години), физическата структура, за която спомена, играе ключова роля. Но тук има една важна подробност: химическият състав на записващия слой е по-важен от неговата дълбочина.

Ето как се съпоставят двата формата в контекста на времето:

1. Органични срещу неорганични слоеве (Най-важният фактор)

• DVD+R: Повечето стандартни DVD-та използват органично багрило (dye). С времето това багрило се разлага под влиянието на светлина, топлина и влага (процес, известен като "disc rot"). Обикновено животът им е между 5 и 15 години.
• Blu-ray (BD-R): Стандартните Blu-ray дискове използват неорганични материали (силиций и мед или метални нитриди). Те са много по-стабилни химически и не се влияят от светлина и топлина по същия начин. Това им дава теоретичен живот от 50 до 100 години при правилно съхранение.

2. Рискът от физическа повреда (Твоят аргумент)

Тук си абсолютно прав да внимаваш.

• Ако защитният слой на Blu-ray се пробие или нарани сериозно, данните са загубени веднага, защото са само на 0.1 мм от повърхността.
• При DVD имаш "буфер" от пластмаса, който позволява дори шлайфане на диска при дълбоки драскотини.
• Решението: За дълготраен архив Blu-ray е по-добър заради химическата си стабилност, но изисква по-внимателно боравене (винаги го хващай за центъра/ръба и го прибирай в кутия веднага).

3. Специализираният избор: M-DISC

Ако търсиш абсолютната максимална дълготрайност, трябва да погледнеш M-DISC технологията, която съществува и за двата формата:

• M-DISC DVD: Използва слой, подобен на камък, вместо багрило. Издържа до 1000 години.
• M-DISC Blu-ray: Тъй като стандартният Blu-ray и без това е неорганичен, M-DISC версията му е просто по-висококачествено изпълнение на същата технология с още по-здрава защита.

Сравнителна таблица за дълготрайност

Характеристика	Стандартно DVD+R	Стандартно BD-R (HTL)	M-DISC (DVD или BD)
Материал на записа	Органично багрило	Неорганичен метал/силиций	Гравиран "каменен" слой
Чувствителност към светлина	Висока	Ниска	Никаква
Очакван живот	2–15 години	25–100 години	100–1000 години
Физическа устойчивост	Добра (дебел пластмасов слой)	Средна (изисква Hard Coat)	Висока

Моят съвет за твоя архив:

Ако искаш данните ти да са там след 20 години:

1. Избягвай евтини DVD+R (особено тези, които са със светлосини или лилави повърхности отдолу).
2. Използвай качествени BD-R (HTL - High To Low). Повечето съвременни Blu-ray са такива. Те са химически много по-издръжливи от DVD.
3. Златният стандарт: Купи си Blu-ray M-DISC и подходяща записвачка. Това е най-близкото до "вечен" цифров архив, което съществува в момента.

Какъв тип данни планираш да съхраняваш – семейни снимки или професионален архив?