Парадоксът на младите старци

В естествените езици няма понятие, което да означава човек, който има голяма възраст, но въпреки това е млад. Това просто няма смисъл. До в близкото бъдеще това може би ще се промени.

С напредването на науката може би ще бъде възможно да се забавят процесите на стареене (или поне някои от тях).

Ако се получи успешно забавянето на стареенето ще се реши проблемът с пенсиите (ще се отложи за няколко десетилетия по-късно) – просто няма да има нужда от такива. Хората ще бъдат здрави и няма нужда да им се плащат пенсии. Сами ще си изкарват прехраната.

Някои хора казват, че ще им писне да живеят толкова дълго. Те казват това, защото им е трудно да осмислят възможността старец да бъде млад [старец да не бъде стар звучи също толкова нелепо] (човек на възраст 60-90 години да изглежда и да се чувства като здрав 25-30 годишен човек – без дълъг списък с хронични заболявания, характерни за старите хора).

Няма физични закони, които да забраняват забавянето на процеса на стареене. (Вторият закон на термодинамиката ограничава само изключително дълго живеещите организми - животът изисква съществуването на дисипативни системи, а такива са възможни само ако има източник на ниска ентропия.)

Споделям мнението на Даниел Канеман, че липсата на думи ограничава мисленето ни и изразяването на важни идеи (споменато в увода на книгата му „Мисленето“). Талеб също споделя подобни идеи – има множество важни неща в живота, за които никой не се е сетил да даде име (вж. „Антикрехкост“ – заглавието на книгата е важна идея, на която авторът е дал кратко име).