Според българското законодателство, ако имате сайт (на който не продавате нищо!) - извършвате електронна търговия и подлежите на глоба за това, че не сте си публикували личните данни на сайта

Проблемът е, че законите се пишат така, че да могат да се тълкуват по различни начини. Понякога това се прави нарочно, друг път законотворците просто не са предвидили, че със закона може да се злоупотреби, като се тълкува по друг начин.

При внимателен прочит на текста става ясно, че законът не прави разлика между това дали даден сайт реализира приходи или не – и в двата случая самото съществуване на сайт, който е публично достъпен, представлява извършване на електронна търговия (по смисъла на закона).

Ясно е, че няма никаква логика функционирането на публично достъпен сайт да се нарича електронна търговия. В разговорния език електронна търговия е нещо съвсем различно.

Обаче в законите нещата си имат дефиниции, които дефинират термините, така че да значат нещо съвсем различно от това, което се има предвид, когато същите тези термини се ползват в разговорния език.

Ето как в Закона за електронната търговия дефинират понятието „електронна търговия“:

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.

(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.

(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

Фразата „обикновено са възмездни“ означава, че тези услуги могат да бъдат както възмездни, така и безвъзмездни – и в двата случая е налице извършването на електронна търговия по смисъла на закона (но не и по „смисъла на здравия разум“).

Ето какви данни трябва да присъстват на сайта:

Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:

1. името или наименованието си;

2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;

3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;

4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;

5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;

6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;

7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;

8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;

9. друга информация, предвидена в нормативен акт.

В допълнителните разпоредби пише:

3. "По изрично изявление на получателя на услугата" означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.

Заявките изпращани към уеб сървъра (GET, POST – няма значение) могат да се разглеждат като изрично изявление на получателя на услугата, тъй като услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя – получателят е кликнал на хипервръзка, написал е адрес в полето за адрес на браузъра или по друг начин е взел решение да посети даден сайт (може например да е подал гласова команда към компютъра – какъв точно интерфейс ползва няма значение).

Никъде в закона не е написано, че трябва да има някаква печалба при извършването на „електронната търговия“.

Още от допълнителните разпоредби на същия закон:

4. "Потребител" е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От Закона за защита на потребителите:

1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

На пръв поглед изглежда, че е възможно законът да бъде заобиколен, ако в условията на ползване на съответния сайт се напише, че сайтът е достъпен само за лица, които не са потребители по смисъла на ЗЗП. Обаче много потребители (по смисъла на закона) въпреки това ще посетят сайта, защото не са знаели предварително, че в условията му на ползване пише, че посещението на сайта е забранено за лица, които са потребители по смисъла на закона. И това в крайна сметка ще обезсмисли тази забрана – след като потребителят вече е посетил съответния сайт (на който не са публикувани личните данни на „доставчика на услуги на информационното общество“) – законът е нарушен.

Друг начин, по който не се налага лицата, които пишат в даден сайт да си публикуват личните данни, е тези лица да се разглеждат като потребители на сайта, а лицето, което по смисъла на закона извършва „предоставянето на услуги на информационното общество“ да бъде лицето, което е доставчик на уеб хостинга.

Например, ако имате блог, който се хоства на платформата за блогване Blogger (предоставена от Google Inc), можете да посочите като „доставчик на услуги на информационното общество“ лицето, което предоставя платформата за блогаване – Google Inc. Никъде в закона не пише, че трябва да посочите личните данни на лицата, които пишат в съответния сайт. Ако обаче не напишете някакви данни, то КЗП може да реши да глоби този, чиито данни успее да намери (например лицето, което е посочено във whois записа на домейна може да бъде обявено за „доставчик на услуги на информационното общество“ и да му бъде наложена глоба).

По темата има дискусия в този форум.

Коментари

Популярни статии

Търся си приятелка

За вредата от озонаторите и йонизаторите на въздух

Проблемът с амплитудно модулираната светлина и ползването на широчинно-импулсна модулация за регулиране на яркостта на светлинни източници

За вредата от позитивното мислене (положителното мислене) - какво мислят истинските психолози по въпроса

Как да решим проблема с обувките лесно – просто си купете с няколко номера по-големи обувки и сложете един или повече слоя допълнителни стелки

Съществуват ли наистина мемите? Истински „неща“ ли са или измишльотина на шарлатани (подобно на чакрите, аурите и рептилите, дегизирани с човешка кожа)? Лоши ли са психическите вируси?

Коментарите към статията "Търся си приятелка" станаха много

Снимане на публични и обществени места - правни аспекти

Идея: свързани тагове/категории (в система за управление на съдържанието)

Блогът на Григор Гачев

Блогът на Майя Маркова

Блогът на Петър Стойков

Блогът на Begem0t

Блогът на Димитър Кръстев

Книголандия

Блогът на Александър Бизарски (Sparx)

Блог за книги

Блогът на chitanka.info

Блогът за икономика

Институт за пазарна икономика

Блог на Институт за радикален капитализъм "Атлас"

Пещерата на неандерталеца

Още блогове