Според българското законодателство, ако имате сайт (на който не продавате нищо!) - извършвате електронна търговия и подлежите на глоба за това, че не сте си публикували личните данни на сайта

Проблемът е, че законите се пишат така, че да могат да се тълкуват по различни начини. Понякога това се прави нарочно, друг път законотворците просто не са предвидили, че със закона може да се злоупотреби, като се тълкува по друг начин.

При внимателен прочит на текста става ясно, че законът не прави разлика между това дали даден сайт реализира приходи или не – и в двата случая самото съществуване на сайт, който е публично достъпен, представлява извършване на електронна търговия (по смисъла на закона).

Ясно е, че няма никаква логика функционирането на публично достъпен сайт да се нарича електронна търговия. В разговорния език електронна търговия е нещо съвсем различно.

Обаче в законите нещата си имат дефиниции, които дефинират термините, така че да значат нещо съвсем различно от това, което се има предвид, когато същите тези термини се ползват в разговорния език.

Ето как в Закона за електронната търговия дефинират понятието „електронна търговия“:

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.

(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.

(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

Фразата „обикновено са възмездни“ означава, че тези услуги могат да бъдат както възмездни, така и безвъзмездни – и в двата случая е налице извършването на електронна търговия по смисъла на закона (но не и по „смисъла на здравия разум“).

Ето какви данни трябва да присъстват на сайта:

Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:

1. името или наименованието си;

2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;

3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;

4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;

5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;

6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;

7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;

8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;

9. друга информация, предвидена в нормативен акт.

В допълнителните разпоредби пише:

3. "По изрично изявление на получателя на услугата" означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.

Заявките изпращани към уеб сървъра (GET, POST – няма значение) могат да се разглеждат като изрично изявление на получателя на услугата, тъй като услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя – получателят е кликнал на хипервръзка, написал е адрес в полето за адрес на браузъра или по друг начин е взел решение да посети даден сайт (може например да е подал гласова команда към компютъра – какъв точно интерфейс ползва няма значение).

Никъде в закона не е написано, че трябва да има някаква печалба при извършването на „електронната търговия“.

Още от допълнителните разпоредби на същия закон:

4. "Потребител" е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От Закона за защита на потребителите:

1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

На пръв поглед изглежда, че е възможно законът да бъде заобиколен, ако в условията на ползване на съответния сайт се напише, че сайтът е достъпен само за лица, които не са потребители по смисъла на ЗЗП. Обаче много потребители (по смисъла на закона) въпреки това ще посетят сайта, защото не са знаели предварително, че в условията му на ползване пише, че посещението на сайта е забранено за лица, които са потребители по смисъла на закона. И това в крайна сметка ще обезсмисли тази забрана – след като потребителят вече е посетил съответния сайт (на който не са публикувани личните данни на „доставчика на услуги на информационното общество“) – законът е нарушен.

Друг начин, по който не се налага лицата, които пишат в даден сайт да си публикуват личните данни, е тези лица да се разглеждат като потребители на сайта, а лицето, което по смисъла на закона извършва „предоставянето на услуги на информационното общество“ да бъде лицето, което е доставчик на уеб хостинга.

Например, ако имате блог, който се хоства на платформата за блогване Blogger (предоставена от Google Inc), можете да посочите като „доставчик на услуги на информационното общество“ лицето, което предоставя платформата за блогаване – Google Inc. Никъде в закона не пише, че трябва да посочите личните данни на лицата, които пишат в съответния сайт. Ако обаче не напишете някакви данни, то КЗП може да реши да глоби този, чиито данни успее да намери (например лицето, което е посочено във whois записа на домейна може да бъде обявено за „доставчик на услуги на информационното общество“ и да му бъде наложена глоба).

По темата има дискусия в този форум.

Съдебна практика

Вече има решения на съда, че глобите за това, че не са предоставени всички данни за обратна връзка са незаконосъобразни, ако на съответния сайт не се извършва търговия в действителност (въпреки, че според дефиницията в закона самото съществуване на сайта е търговия).

Наскоро управляваното от мен дружество спечели второ дело по идентичен казус срещу наказателно постановление на Комисия за Защита на Потребителите (КЗП). Смятам, че казусът ще е интересен за всички, занимаващи се по някакъв начин с интернет (дори и само да имате блог), тъй като касае това дали Закона за Електронна Търговия (ЗЕТ) следва да се прилага към всеки един уебсайт или не, и по-точно как да се тълкува дефиницията на "електронна търговия" и "предлагане на услуги на информационното общество".

През 2016, при проверка, инициирана от КЗП (няма подадено оплакване срещу фирмата) ни се съставят два акта - по един за два от сайтовете ни, заради липса на атрибути, задължителни по смисъла на Закона за Електронна Търговия (ЗЕТ). Като нарушение за единия сайт беше посочено единствено, че няма написан имейл за контакт. Това, че има форма за контакт не се взима предвид: според тълкуванието на КЗП законът изисква задължително да е написан имейл, което не беше направено с цел ограничаване на получаването на спам имейли от ботове.

Никой от двата сайта не осъществява електронна търговия, дружеството не осъществява търговска дейност по смисъла на ЗЕТ и КЗП, разбира се, не предоставя никакви доказателства за такава дейност. Въпреки протеста, че дружество не подлежи на контрол по ЗЕТ, актовете биват издадени, очевидно следвайки твърде общия смисъл на "услуги на информационното общество" заложен в нашия закон и не взимайки предвид пълния текст на европейската директива, по която той е писан.

Терминът "услуги на информационното общество" тълкуван в най-общия му смисъл би се отнасял до всеки един уебсайт: от личен блог през едностраничен сайт с контакти на електротехник или водопроводчик, та до Гугъл и Амазон. Това е и причината казусът да е интересен на практика за всеки.

На двете дела на по две инстанции, водени от различни съдийски състави, реално оспорихме не фактологията на нарушението (частично липсващи данни за контакт с оператора на сайта), а това дали сайтовете и санкционираното дружество следва да се класифицират като извършващи дейност по ЗЕТ или не. Съдът и в четирите случая отсъди в наша полза, наказателните постановления бяха отменени и de facto се потвърди разумното тълкувание на европейската директива и дефинициите на ЗЕТ.

Въпреки добрите решения на съда нямаме много поводи за радост, тъй като реално сумата, която платихме за адвокатски хонорари (без да броим времето и нервите) надвишава сумата на глобите. При дела срещу държавата, уви, адвокатските разходи не се присъждат на държавата и трябва да се водят отделни дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за да си ги възстановим, което пък е свързано с нови разходи...

Нетният ефект от неясната формулировка на закона и/или непознаването и несъобразяването от страна на КЗП са по-малки пари за развойна дейност и инвестиции за нас, както и разходи извън необходимия минимум за осъществяване на дейността за КЗП (отново от моя и вашия джоб), т.е. двойна загуба. Разбира се, те бледнеят пред милионите, които бихме могли да прибавим към благоденствието си всеки ден ако приложим подход, базиран на доброволни отношения в извършването на услуги, текущо монополизирани от държавата, но това е тема на друг разговор. Георги Георгиев