Как хората губят пари като избират познатите неща

Когато взимат решение в какви акции да инвестират хората имат предразположение към акции на компании от същата държава и даже акции на компании, които публикуват отчетите на същия език (който инвеститорите владеят най-добре).

Наблюдава се и склонност към инвестиране в акции на компании, седалищата на които се намират в същия град.

Също така се наблюдава и предпочитание към инвестирането в акции на корпорацията, за която работят.

По тази причина много служители на Енрон и други корпорации, които фалираха, си изгубиха и пенсиите – пенсионните им сметки включваха предимно или изцяло акции на корпорацията, за която работят. (В САЩ хората имат индивидуални пенсионни сметки и имат право да избират в какво да се инвестират парите им – някои даже избират борсово търгувани фондове, които инвестират в злато. В България златото не е в менюто, може да си изберете само пенсионен фонд за задължителните осигуровки от предварително одобрен списък – никой от тях не инвестира в злато, всичките инвестират предимно в акции и облигации.)

Това се нарича „familiarity bias“ („familiarity heuristic“). Може да се разглежда като частен случай на „availability heuristic“ – склонността да надценяваме важността на нещата, които лесно ни идват наум (например ако скоро сме видели по телевизията новини за самолетни катастрофи може да предпочетем по-несигурен метод за транспорт – това се беше случило след терористичните актове в САЩ, когато имаше повече жертви по пътищата, защото хората се страхуваха да пътуват със самолети).

Защо много хора продължават да живеят в населените места, където са израснали? Или ако се местят – местят се в рамките на същата държава, провинция, щат? Възможно е това да се дължи на същото когнитивно изкривяване, а също така и на още едно – „status quo bias“.

Когато хората взимат решение при избирането между два залога с еднаква вероятност за печалба, те са склонни да изберат този, с който имат повече опит. Това предпочитание се запазва дори и когато променим вероятностите така, че по-познатият залог да бъде с по-ниска вероятност за печалба.

Пример: „Аз разбирам от електроника, но не разбирам от инвестиране в акции – следователно ще купувам акции на корпорации, които се занимават с електроника.“

Когато хората имат любовна връзка те са склонни да я продължат, въпреки че нещата може да не вървят добре. Това може би се дължи на комбинация от „status quo bias“ и „familiarity bias“.

Друг пример – когато работят за работодател, който не им харесва особено (когото между приятели наричат „робовладелец“), те са склонни да продължат да работят за него (или да му „робуват“), въпреки че може да има и по-добри възможности.

* * *

Това поведение на инвеститорите може ли да се обясни и с ефекта прайминг (priming, зареждане) или закотвяне (anchoring)? Каква е разликата между familiarity heuristic, аccessibility heuristic, priming и anchoring в този контекст?

What is the Difference between Accessibility, Availability Heuristic and the Anchoring Heuristic? – they all seem to be the result of “the 1st thing that comes to mind.”

* * *

Възможно ли е причината за склонността на инвеститорите да инвестират в компании от своя град, своя щат или своята държава да се дължи на нещо друго, а не на изброените по-горе когнитивни изкривявания?

Изказвам хипотезата, че може да има нещо общо с принадлежността към група. Купуването на акции на корпорации със седалище в същия град, същата държава, може да се разглежда като излъчване на сигнал „аз съм жител на този град, аз съм гражданин на тази държава“.

Самото поставяне на обектите в категории води до промяна на начина, по който мислим за тях.

Как поставянето на обекти в категории влияе на възприятието ни за техните характеристики.

Когато мислим за акциите като за „наши“ (компаниите са със седалище в нашата страна, „нашите“ са служители в тази компания, а даже някои от „нашите“ са също и собственици), това може да доведе до промяна в начина, по който ги възприемаме; може да доведе до тяхното надценяване.

* * *

Хората понякога се чувстват виновни за това, че не пазаруват от местни производители и търговци (да не се бърка с месни – направени от месо [видео, нерелевантно, забавно]).

Cognitive Biases and the Trouble with Moral Local Shopping

„Купувайте от местни търговци, които продават месни продукти – кренвирши, които съдържат и малко месо от животни, расли в нашата околия“, казват. „Така подкрепяте своите съграждани от околията“, казват. „Не бъдете егоисти, не купувайте по-евтините стоки на другите, купувайте само родни стоки, произведени наблизо.“

Само че икономическата логика казва друго. По-добре е да се купуват стоки от по-ефективни производители, които постигат това благодарение на know-how и икономия от мащаба. А транспортът е евтин и не замърсява чак толкова, колкото неефективното производство. А неефективните производители би било чудесно ако прекратят тази неефективна дейност и пренасочат капитала и ресурсите си към някаква друга дейност, от която има повече полза. (За вредата от протекционизма няма да пиша, има много писано по въпроса в книги като „Икономиката в един урок“ – въпреки, че книгата е написана през миналия век, нещата в нея звучат актуално.)

Локалното производство не е ефективно (за сега).

* * *

Обърнахте ли внимание, че по-горе употребих думата акции 11 пъти (и по-надолу ще я употребя още няколко пъти)? В много от книгите, в които пише за инвестиране, често споменават инвестирането в акции. По телевизионните канали за „финанси“ и инвестиции също често може да се види как в горната или долната част на екрана се движат котировките на акциите, търгувани на фондовите борси, както и борсовите индекси. Канят разни шамани-анализатори да прогнозират накъде ще се движат котировките на акциите, какви са перспективите за развитие на публично търгуваните корпорации.

В резултат на това, когато попиташ някого за инвестиции, той вероятно ще спомене нещо и за акциите. Проблемът е, че купуването на акции на публично търгувани компании е само един от многото възможни начини за инвестиции. Има много други, които могат да бъдат по-добри.

Тези психологически ефекти допринасят до надценяване на познатите компании по време на оптимизъм. Инвестирането с тълпата на върха е една от типичните грешки, които наивните инвеститори в акции правят. (После разпродават на загуба когато балонът се спука.)

Друга когнитивна склонност, която допринася за надуване на финансовите балони, е склонността да се купуват акции, които наскоро са се представяли добре.

* * *

Подозирам обаче, че има и друга причина, поради която хората толкова често купуват акции (и играят на Forex) – свързват това с образа на успешен бизнесмен, алфа мъжкар, който се облича със скъпи костюми и сериозна вратовръзка, работи на бюро с няколко монитора (за да може да следи едновременно котировките на много акции, както и котировките на Forex – което е физически невъзможно, запознайте се с анатомията на човешкото око, ако не вярвате).

Когато си купува акции, човекът всъщност си купува имидж, задоволява висшите си потребности от пирамидата на Маслоу. Когато си купува акции става акционер – собственик на част от корпорацията. Задоволява си потребността от принадлежност – става част от групата на акционерите.

Да си акционер, инвеститор, капиталист (други хора да работят за теб) се възприема като нещо престижно, това е признак на висок социален статус. Някои от хората, инвестиращи в акции, може в разговори с приятели и познати да плюят „алчните капиталисти“, обаче въпреки това да желаят да станат като тях.

Да си наемен работник, пък макар и на не най-ниската позиция, не е много престижно. Не толкова, колкото да си акционер – собственикът на [част от] капитала (на корпорацията).

Даже и при мениджърите на фондове се наблюдава склонност към купуване на дялове от фонда, който управляват. Това в някои случаи се счита за рядка привилегия – да можеш да инвестираш и собствени средства, не само средства на клиентите. В този случай, освен гореизброените когнитивни деформации, оказва влияние и още една – свръхувереност, моторът на капитализма (така Канеман беше нарекъл една от главите в книгата си „Мисленето“).

Един от лирическите герои в книгата на Талеб „Надхитрени от случайността“ е именно такъв свръхуверен мениджър на фонд (Джон, якият брокер), който накрая остава без по-голямата част от парите си – „само с един милион“...

Една реклама казва:

Кредит за трейдъри

Кредит специално създаден за Форекс и CFD трейдъри

Не всички добри трейдъри имат възможност да инвестират собствени средства. За тях ТНК Кепитъл Мениджмънт АД създаде специален продукт, който компанията предлага успешно в България, Полша и Чехия.

ТНК Кепитъл Мениджмънт АД е дружество, вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3a, ал.1 от Закона за кредитните институции, с удостоверение № BGR00341 издадено от Българска народна банка.

Обърнете внимание на фразата „докажи се“. Рекламата акцентира не толкова върху някакви характеристики на продукта (които са написани с по-малък шрифт), колкото е проектирана да засегне егото на инвеститора, възползва се от потребността на човек да стане добър в дадена дейност, да се изяви като „добър трейдър“ (self-actualization по Маслоу).

В един форум бяха питали „как се става брокер“. Ето какво отговорих:

Питащите как да станат брокери имат ли представа какво точно означава това да бъдеш брокер?

Предполагам, че те искат да се занимават с това да губят парите на някой друг (или по случайност да печелят пари) чрез сделки с финансови инструменти и да получават заплата за това, докато носят модерни костюми с вратовръзки и седят на скъп стол.

(Внимавайте с вратовръзките, може да ви се повиши кръвното налягане в главата и да имате проблеми с очите или мозъка заради това. Не ви съветвам да си рискувате здравето само за да изглеждате "нормално". Обувките, които носят "брокерите" също са опасни – твърде са тесни в предната част и водят до сериозни проблеми с краката.)

В днешно време собствениците на капитала могат сами да си го губят просто като си отворят сметка при някой инвестиционен посредник и цъкат по платформата за търговия (това е една програма със списък на финансовите инструменти, графики с цените им и с бутони „buy“ и „sell“). Цялата работа се върши от машини, няма нужда някой „брокер“ да подписва и подпечатва разни бумаги.

Някои инвестиционни посредници предлагат сделки по телефона. Клиентът (собственикът на капитала, който си губи парите чрез сделки с финансови инструменти) се обажда по телефона на „брокер“ (който на практика е най-обикновен телефонист) и брокерът цъка съответните бутони „buy“ и/или „sell“ вместо клиента. И затова "брокерът" получава заплата. Обикновено такива „брокери“ (телефонисти) седят на бюро пред няколко монитора с разни графики и носят скъп костюм с вратовръзка (може и втора употреба) за да се чувстват важни (не ги питайте защо заплатата им е колкото на телефонист и защо носят костюм след като клиентите не ги виждат – може да се обидят).

* * *

В книгата си „Психология на инвестирането“, авторът (Джон Нонфсингър) пише за инвестиционните клубове – групи, които може да включват членове на семейството, приятели или колеги, които са се обединили за да инвестират заедно парите си в акции на публични компании. Някои от тези клубове взимат работата си насериозно – разработили са формализирани процедури и изискват инвестициите да се правят след щателен анализ по такъв начин, че да неутрализират ефекта от когнитивните деформации, пречещи на печелившото инвестиране.

Други обаче са създадени с основна цел социалното общуване. Те планират подробно коледните партита, игрите на голф и другите социални ритуали (меми), а инвестират доста аматьорски и наивно, без да се опитват да противодействат на системните грешки в мисленето на хората (когнитивните деформации) – и затова имат по-лоши финансови резултати.

* * *

Ако ви се прииска и вие да сте важна клечка, която ходи със скъп костюм, гледа котировките на няколко монитора, инвестира в акции (като Уорън Бъфет) и спекулира с валута (като Джордж Сорос)... Поспрете замалко и прочетете книгите на Канеман („Мисленето“) и Талеб („Надхитрени от случайността“, „Черният лебед“ и „Антикрехкост“).

(Талеб да не се бърка с Тверски – това са различни хора. В една от книгите на Талеб, българското издание, преводачът беше написал вместо Тверски „Талебски“ – по-нагоре на същата страница се срещаше същата дума.)